От архивите на Скотланд Ярд: Призрачно видение и обезглавена жена, витаят около мистериозна смърт от преди 72 години, която все още е загадка
Фермерът Чарлз Уолтън бил убит с брадва и прикован в земята с вила на място, свързано с древни келтски ритуали. Това дело и до ден днешен се съхранява в архивите на Скотланд Ярд сред най-загадъчните неразкрити дела за убийства. Нито привлечените многобройни полицейски отряди, нито най-опитните детективи, нито всички възможни експерти, в това число и екстрасенси, не помогнали да се повдигне завесата над тайната, забулила тази мрачна мистерия.
В една зимна вечер на 1945 г. жителите на английския град Куинтън били потресени от зверско убийство на техен съгражданин, което нарушило за дълго патриархалния покой на този край.
Пристигналите на мястото на трагедията полицаи констатирали смъртта на потърпевшия, причинена от множество контузни рани, нанесени по тялото на жертвата с вила и топор. Баналното на пръв поглед престъпление се оказало зловещо ритуално жертвоприношение, останало неразкрито.
Населението на Долен Куинтън познавало добре убития мъж. Не може да се каже, че имало много съкрушени от неговата кончина. Възрастният фермер Чарлз Уолтън не се ползвал с добро име. Уединен и необщителен, той живеел в прихлупена сламена хижа заедно с племенничката си Едит, занимавал се със селско стопанство и често се хващал да посвърши нещо за една надница в околните имоти. Много от хората го смятали за медиум, екстрасенс или направо вещер. Имало предостатъчно поводи да смятат така. Старецът шокирал порядъчните и доста суеверни свои съграждани с това, че в качеството на домашни любимци развъждал огромни отровни жаби. Това били знаменитите тръстикови жаби, които се отличават от обикновените с това, че не подскачат, а бягат като кучета. Носели се слухове, че дори птиците слушат Уолтън и могат да извършват полети по негови указания. В двора му винаги имало много различни животни, но - което било най-странното - той се боял панически от кучета.
Още в младостта си Уолтън се интересувал от древни магически култове, особено от обредите на келтските жреци друиди. Тогава се случило нещо, което предопределило неговото отношение към представителите на кучешкия род.
Недалеч от бърлогата на Уолтън се намирало възвишение, което било известно с наименованието Меон. Местните хора се страхували от него и гледали да го заобикалят. Една вечер Уолтън се разхождал наблизо и видял нещо, което се запечатало в паметта му за цял живот. По склоновете на хълма се носело куче, черно като нощта, с ярко горящи очи. Ужасен, Уолтън търтил да бяга. Но любопитството надделяло и още следващата нощ се завъртял отново край зловещото място. Общо три пъти видението се появило пред него, като тази история завършила много лошо - на третата нощ кучето се преобразило в призрак на жена без глава, а на следващия ден умряла сестрата на Уолтън.
От този момент Уолтън се затворил в себе си и се заел с възпитанието на осиротялата си племенничка Едит. В началото го съжалявали и го наемали да посвърши нещо, но толкова започнал да злоупотребява с алкохола, че всички съседи вдигнали от него ръце.
Тук следва малко отклонение, което ще помогне да се разбере по-добре случилото се. Артър Конан Дойл, който бил добре запознат с историята, неслучайно избрал за герой на своя роман „Баскервилското куче" грамадния демоничен пес с огнена паст. В легендите и митовете на Източна Англия се срещат много истории за зловещи кучета - предвестници на смъртта. Тези същества се описват като животни с размери на теле и с горяща в пламък муцуна. Ужасяващият им вой вледенява кръвта. Таящи се в паранормални места, както е прието да се казва днес - на хълмове, кръстопътища, блата и мочурища, тези кучета стават знамение за близката смърт на този, който ги е срещнал по нощна доба.
И така на 14 февруари 1945 г. Чарлз Уолтън станал, както обикновено, сутринта и се запътил към полето, като нарамил вилата си и малък топор. Последният, който го видял жив, бил местен фермер, който го зърнал близо до хълма Меон.
Нощта настъпила, а Чарлз така и не се върнал вкъщи. Племенничката му се обезпокоила и помолила съседа да я придружи, за да го потърсят. Намерили трупа на Уолтън близо до мястото, където бил видян за последно. Вилата била забучена в гърлото му с такава сила, че зъбците били потънали дълбоко в земята, а топорът стърчал от ребрата му. На гърдите му зеела кръстообразна рана, нанесена с топора. Лицето му било застинало в ужасена гримаса, а над него се клатушкало тялото на обесено на клон черно куче.
Убийството в Куинтън заинтригувало Скотланд Ярд. От там изпратили един от най-добрите си експерти - Робърт Фабиан. Но колкото и да умувал над загадъчното убийство, той не стигнал доникъде. Мистичните елементи започвали от датата, на която бил убит Чарлз Уолтън. 14 февруари (или 1 февруари по келтския календар) се водел езически Празник на огъня - Оймелк (произхожда от ирландска дума), когато жреците друиди извършвали кървави жертвоприношения на ухаещите на свежо поля, като молели боговете да изпратят на хората богата реколта. 1944 г. не била никак щедра към стопаните. Няколко близки съседи на Уолтън случайно видели, че той запрягал противните си жаби в миниатюрни плугове-играчки и ги пускал по полето. От уста на уста - скоро всички съграждани на стареца негодували, че го прави нарочно, за да им навреди от проклетия.
Мястото на трагедията също било обвито с мистичен ореол. Долен Куинтън се намира в местността Котсуолд, област Глочестършир, където магиите и суеверията имат вековна история. Естествено е да се появят тълкувания, че пропилата се в земята кръв на Уолтън е била вид ритуал. В Средновековието хората, заподозрени в магьосничество, се обричали на бавна смърт, като правели кръстообразни нарези по телата им, след което те умирали от загуба на кръв. Традицията гласяла, че силата на вещера или вещицата може да бъде неутрализирана единствено с кръвопускане.
Робърт Фабиан се разровил в лондонските криминални архиви за „магьоснически" престъпления, извършени по подобен начин. Така пред него се появила справка за дело от 1875 г. Недалеч от лобното място на Чарлз Уолтън била убита 75-годишната Ана Тернер. Убиецът се оказал местният луд Джон Хейвуд, на когото подшушнали, че старицата е вещица и го е омагьосала. Както и в случая с Уолтън, това се случило в година с изключително слаба реколта. Малоумният убиец признал, че е заклал възрастната жена с вила, след което й е нанесъл с топор кръстообразна рана.
Делото „Уолтън" ставало все по-загадъчно. Хората на Робърт Фабиан взели показания от около 3000 човека и най-често чували от тях, че на Уолтън му се падало да му се случи това заради магьосническите му шегички.
Веднъж, докато правел обиколки в околността, един от детективите забелязал черно куче да бяга по хълма. Насочил се натам и видял ферма, в която си работел най-спокойно мъж. Попитал го за кучето и човекът с безкрайна почуда заявил, че не е виждал никакво животно. Същата вечер полицейска кола ударила черно куче, а на следващия ден в близката канавка намерили вместо него тяло на мъртва крава.
След всичко това била спусната инструкция да се следят и арестуват всички възможни участници в мистични церемонии. Няколко нощи всичко било спокойно, но на петата се случило нещо невероятно. Полицаите дежурели по двойки. Констабълът (полицай - б.а.) Джон Холдинг бил на обичайния си пост, когато чул пронизителен вик от мястото, където би трябвало да се намира партньорът му. Последвали няколко изстрела. Джон се втурнал натам с изваден пистолет от кобура и открил партньора си, който лежал на земята в безсъзнание, а на устата му имало бяла пяна. Холдинг прегледал пистолета му и видял, че барабанът е празен. Партньорът му така и не могъл да обясни какво се е случило. Разсъдъкът му не се върнал никога повече. Той бил изпратен в клиника за душевноболни, откъдето не излязъл до края на живота си.
Мистичната страна на убийството привлякла интереса на много изследователи на магьосническите ритуали и древните култове. Известният антрополог Маргарита Мюрей заявила, че Чарлз Уолтън несъмнено е бил убит в резултат на келтски обред за кърваво жертвоприношение на тайна секта на друиди. Много други изследователи били на същото мнение. Имало и такива, които смятали, че това са фантасмагории. Според тях Чарлз Уолтън е станал жертва на невежи свои съграждани, които са виждали в негово лице зъл вещер. Историята мълчи какво точно се е случило.
Източник: Монитор