Мениджър по работа с партньорите, продуцент и футболист-любител разказват как са заболели с COVID-19, как и с какво ги лекуват в болницата и с какво се занимават по време на карантината.

До момента на публикацията в Русия има 1036 заболели, а 45 души вече са излекувани. В Москва количеството е най-голямо - 703 са инфектираните, а 18 от тях вече са с отрицателни проби, пише rbth.com.


Мария Долголенко, 46 години, мениджър по работа с партньорите

Ходих на ски в Австрия, върнах се вкъщи на 8 март 2020 година. Вечерта на същия ден вдигнах температура до 37,6, повиках лекар. Той дойде, взе проба. След ден дойде още веднъж, взе още една проба, така трябва.

Следващия ден ми позвъниха и казаха, че резултатите от анализа "не им харесват", затова ще дойде бърза помощ и ще ме отведе в болница. Уточниха дали с мен живеят непълнолетни деца – имам двама сина – на 11 и 17 години. Като цяло дойдоха, взеха и мен, и тях.

С пристигането ми взеха много анализи и веднага назначиха антибиотици. Децата започнаха да пият противовирусни таблетки. Мълчаха за анализите. Храниха ни добре, доставяха храна встрани от коридора, в специално отделение, а аз я взимах от стаята. Като цяло нямах никакъв жив контакт с външния свят. Всички лекари ходеха в скафандри, не пускаха навън.

Едва на осмия ден след вземането на анализите разбрах, че аз и децата ми имаме коронавирус.

Удивих се, че болестта е засегнала и децата. Вкъщи се старая да спазвам техники за безопасност – имах отделна кърпа, чаша, лъжица, чиния. От стаята излизах само в маска. Миех си ръцете всяка секунда. Всички кранове и дръжки миех със спирт. И все пак някак са заболели. В крайна сметка започнаха да ни лекуват с антибиотици и системи.

Отначало помолих да ни разделят в отделни стаи, така да сме в една болница, но в отделни помещения. Децата нямаха никакви симптоми на болестта, общувахме само по телефона.

Най-тежкото време по време на карантината в болницата е неделя. Тогава е още по-тихо от обикновено. Веднага си задаваш въпроса – какво ще правиш, като приключиш със закуската, а обядът още е далеч?

В крайна сметка с подобряването на състоянието си започнах леки тренировки. Отначало дихателна гимнастика. Засега нищо не разбирам, но старателно повтарям по клипчета от YouTube. Също започнах да правя планк.

Колко, няма да казвам, но се надявам, че ще става по-добре. От интелектуална гледна точка – само книги и филми, най-сетне изгледах "Паразит".

След няколко дни лекарят ми каза, че болницата е пуснала първата си лаборатория за тестване за коронавирус – дотогава анализите са пращани в Новосибирск, затова е отнемало много време.

Жал ми е не за мен, а за лекарите и медицинските сестри. В костюмите им е неудобно, дезинфекцират маските си с хлор, затова им сълзят очите.

В болницата съм трета седмица, с децата ми на практика сме излекувани. Но, за да ни изпишат, трябва да дадем два отрицателни резултата за коронавирус. Така че чакаме.

Вече към края на лечението дойдоха двама мъже, донесоха бормашина и по някаква причина окачиха облъчвател-рециркулатор за въздуха.

"Ние, - казват мъжете, - уикенда вече сложихме на 17 и 18 етаж такива неща, а там болни не останаха".

"Може, - казвам, - няма да питам къде са се дянали всички"?

Смеят се. Вече много ми се иска вкъщи.

Виталий Миронов, 33 години, сътрудник в чуждестранна компания

С жена ми се прибрахме от Барселона на 10 март. На летището нямаше никакъв контрол, не мереха температурата. Спокойно минахме пограничния контрол и излязохме от летището.

На 13 март вдигнах температура до 38,3, започна хрема. И звъннах на горещата линия на Роспотребнадзор, после в бърза помощ. Те ми взеха проби и си тръгнаха.

На 15 ми съобщиха, че имам положителен резултат за коронавирус, в същия ден ме отведоха в болница. При това жена ми се оказа с отрицателен резултат, през цялото време остана на самоизолация, отскоро ѝ позволяват да излиза от вкъщи.

Първата седмица на практика никак не ме лекуваха, просто лежах в болницата, хранех се, гледах телевизия, паралелно говорех по скайп с учителя си по английски, пишех си с приятели. В неделя, 22 март, ми донесоха препарат рибавирин – най-често го пият при хепатит С.

Дозировката беше 5 пъти над нормата – 10 таблетки за прием, вместо 2. Сестрата сама се удиви от дозата, отиде при дежурния лекар, но той потвърди, че няма грешка.

Хората в болницата имат свой чат, където обсъждат проблема – днес в него има 90 души. Пациентите се жалват, че дори от две таблетки ги боли гърба, чувстват силна умора, съхнат им очите. Отгоре на всичко след тях трябва половин година да правиш само безопасен секс, а с жена ми искаме деца.

На фона на всичко това оставих таблетките настрани, реших да не ги пия. Понеделник се върна лекуващият ми лекар, съгласи се, че няма нужда да пия таблетки, че и така състоянието ми е по-добро. Предложи ми алтернатива – арбидол. Още не съм го пил, защото смятам, че вече съм се излекувал. Струва ми се, че организмът сам се справя с коронавируса, няма нужда да му се бъркаме.

На 24 март ми направиха още един тест за коронавирус и, ако е отрицателен, то на 29 ще направят още един. След два отрицателни теста ще ме изпишат – надявам се скоро да се върна при жена си.

Мария Мухина, 27 години, продуцент

Карам курсове за повишаване на квалификацията зад граница, поради което пътувах много из Европа. Безспорно много се притеснявах, че мога да хвана вируса някъде там. В крайна сметка отидох на Берлинале, където всяко покашляне или кихане в залата пращаше сърцата на останалите в петите, след това заминахме за Лондон.

Там на острова изглеждаше, че не е толкова страшно, градът кипеше: пъбове, мюзикъли, никакви хора в маски и само гелове за ръце навсякъде. Но внезапно в края на пребиваването ни казаха, че учебната програма е преустановена и трябва да се връщаме вкъщи.

Започна истински план-прехват. Купих билети, отменяха ми полети и в някакъв момент разбрах, че не издържам на стреса. На един трансферен полет в Хелзинки вдигнах температура. Реших, че е от нерви.

В летище "Шереметиево" в Москва се оказах на 17 март. В самолета мериха температурата на всички, моята по това време падна, и ни изпратиха да запълваме анкетни данни. Работниците в спецоблекла видимо скучаеха. С анкетата отидох до "лаборанта", помолих ги да ми направят тест. Взеха ми проба от гърлото и носа и ме изпратиха под карантина.

Останах в самоизолация вкъщи до 22 март. С времето започнах да усещам признаци на ОРВИ, нищо повече. Същата вечер при мен дойде бърза помощ и ме взеха в болницата в Комунарка, като заявиха, че съм  с положителен тест. В болницата ми взеха анализи още веднъж и ме пратиха да спя.

В нощта на 22 срещу 23 март температурата ми се вдигна до 38,4 градуса, кашлях много и силно, до състояние да те боли челюстта и да ти изхвърчат очите. Половината нощ не можах да заспя. И постоянно проверявах слюнката си дали няма кръв. Имах усещането, че имам парче месо, а не гърло.

В някакъв момент не издържах и натиснах червения бутон, за да дойдат медицинските работници. Веселите хора решиха да ми сложат система. Така сложиха иглата, че много ме заболя, имах чувството, че ей сега ще припадна. Разплаках се и казах, че нищо не ми трябва.

Същите служители дойдоха сутринта да ми мерят температурата. Вече беше 37,6. Целият следващ ден ту заспивах, ту се събуждах. И кашлицата ставаше все по-влажна.

Неочаквано започнаха проблеми с ходенето до тоалетната, така че в този ден се наложи да се откажа от обяда. Майка ми вечерта ми предаде банани, мандарини и шоколад – винаги, когато боледувам, ми се иска всичко шоколадово.

На 23 март ми заявиха, че освен коронавируса имам и възпаление на белите дробове. Вечерта започнаха лечение с антибиотици, азитромицин. Медицинските сестри и лекарите започнаха да ми обръщат много внимание – идваха често, включваха wi-fi, и даже обещаха да направят нещо с температурния режим, тъй като в стаята беше много задушно.

На 24 март към 6 сутринта ми сложиха втората система. Кашлицата намаля.

Температурата ми е 37, но съм много отпаднала и вяла, постоянно искам да спя и едва седя. Лекарят каза, че имам интоксикация след високата температура. И апетитът ми изчезна.

Не ям месо и млечни продукти, но тук носят мляко – просто оставям неподходящата за мен храна на масата. Казаха ми, че няма да отчитат предпочитанията ми в храната, тъй като всичко вече е изчислено. За щастие близките ми предадоха плодове, затова стана по-леко.

Но зеленчуковите ястия бяха много вкусни. Всичко се поднася във вакуумни опаковки, приборите и чашките са еднократни.

Честно, още нямам сили нито да гледам филми, нито да чета, дори да седя още ми е трудно. На ден ми слагат по три системи. Само да ми стане по-добре и се надявам да пробвам да послушам уроци, колегите вече започнаха да учат онлайн, а на мен не ми се иска да пропускам материал.

Давид Беров, футболист любител, първи заразен с коронавирус в Москва


На 1 март 2020 Роспотребнадзор потвърди първият случай на заразяване с коронавирус в Москва. Заболелият руснак Давид Беров неотдавна се върнал от Италия. Ето какви пише самият той за карантината и анализите.

"Сложиха ме в обща стая в Първа инфекциозна болница в Москва. Да, там имаше много различни хора. Преди това контактувах само с няколко членове на семейството ми. Всички те вече са под карантина в болниците. Нямаха никакви симптоми за заболяване. Първичните им анализи дадоха отрицателен резултат.

Това как става поставянето под карантина предизвиква големи въпроси. На роднините ми отначало им звъннали и им казали, че ще вземат проби от вкъщи. Дошли, казали, че имам положителна реакция (макар тогава да не е имало такава информация), и са ги накарали с полиция да дойдат до инфекциозната болница, където ги затворили в стая", разказва Беров в Instagram.

На 5 март при третия анализ на Беров се потвърждава инфекция с коронавирус.

"Нямаше го в кръвта, намериха в слюнката. Казват, много слабо забележим, затова толкова дълго са се съмнявали. Приписаха ми симптоматическо лечение. Има симптом – него и лекуват. В моя случай лекуват лека кашлица, всичко останало ми е наред. Температура отдавна нямам. Като цяло се чувствам напълно нормално", пише Беров.

На 7 март го изписват от болницата. По-късно дава интервю за интернет издание, в което разказва за отношението в болницата и за това как се чувства.

"В болницата се отнасяха много добре с мен. Имаше нужното внимание и съчувствие от страна на персонала. <…> Струва ми се, че имах обикновена простуда и нищо повече. Принципно и до сега изобщо не разбирам от какво съм боледувал. Все пак имах и отрицателни резултати при тестовете за коронавирус", споделя той в интервюто си.

По негови думи вече ходи на работа, а майка му е заминала в Крим при баба му и дядо му, да "подиша свеж въздух". Самият той твърди, че няма нужда да се боим от коронавируса.

"Не мога и няма да кажа, че не трябва силно да се безпокоим заради този вирус. Историята ми е само моя история, но е възможно, гледайки мен, някой да се успокои.

В дадения случай моят имунитет се оказа по-силен от инфекцията. Но като цяло мисля, че в тялото ни не сме такива домакини: около нас има толкова много различни вируси и микроорганизми. Кой знае с какви от тях, как и кога ще се сблъскаме, какви ще бъдат последствията от това взаимодействие?", обобщава Беров.