Отиде си "архитектът на войната във Виетнам"

Макнамара по време на вината във Виетнам от 1961 до 1968 година бе министър на отбраната на САЩ, припомня &quot;Билд&quot;. След това той се възкачи на върха на световната банка. Неговото управление като министър бе свързвано с с политическа драма и кризи. Едва поел длъжността, Макнамара пое вината за провала при опита за инвазия на Куба. Година по-късно пък по време на кризата в Куба, когато САЩ и бившият СССР бяха на прага на атомна война, той в щаба на съветниците на президента Джон Кенеди. <br /> <br /> Преди всичко обаче името му е свързано с войната във Виетнам. Под негово ръководство американските войски настъпиха на виетнамска земя и бомбардировките зачестиха. Макнамара посещава Виетнам многократно, за да следи обстановкаа отблизо. Въпреки че е един от архитектите на войната той постепенно става скептичен за това дали войната може да бъде спечелена чрез продължителното бомбардиране на Северен Виетнам и увеличаването на броя на американските войници в Южен Виетнам и в крайна сметка се противопоставя на изпращане на нови войски в страната. Препоръката на Макнамара през ноември 1967 г. да се спре бомбардирането на Северен Виетнам, да не се изпращат повече американски войници и сухопътната война да се прехвърли изцяло на Южновиетнамските сили е отхвърлено без колебание от президента Джонсън. Препоръката на Макнамара всъщност е признание, че американската стратегия се е провалила. На 29 ноември той обявява, че ще подаде оставка, а президентът Джонсън го номинира за президент на Световната банка. Робърт Макнамара се оттегля от поста на 29 февруари 1968 г. Президента Джонсън го награждава с Ордена на свободата и Ордена за особени заслуги. Макнамара е най-дълго служещият министър на отбраната на САЩ. По-късно той обяви стратегията си на линията на ескалацията за погрешна и се оттегли от властта. Според Макнамара основната мотивация за Виетнамската война е била теорията на доминото, според която победата на комунистите във Виетнам би довел разпространяване на комунизма и в други страни. Макнамара твърди, че неговата лична мотивация е била лоялността му към решенията на президента Джонсън и вярва, че ако президентът Кенеди е бил жив е щял да изтегли американските войски от Виетнам вместо да започне война там.<br /> <br /> Заставането му начело на Световната банка през 1968 година учуди наистина мнозина. Той ръководи банката до 1981 година и се обяви за преодоляването на глада и бедността в Третия свят. По време на неговото управление банката се реорганизира и значително се разраства. Китайската народна република става пълноправен член през 1980 г. Макнамара прокарва план за увеличаване на кредитите за развитие под формата на здравни, земеделски и образователни проекти, като общия размер на кредитите отпуснати от Световната банка нараства от 1 млрд. за 1968 г. на 13 млрд. долара за 1981 г. Също така прилага подобрени методи за оценяване на ефективността на проектите. Персоналът на банката нараства от 1600, когато заема поста на 5700, когато го напуска. Един от основните проблеми, с които се заема Макнамара е ръстът на населението. Първото финансиране отпуснато от банката за семейно планиране е през 1970 г. в Ямайка. Друг проект започнат от Макнамара е за профилактика на речна слепота. Световната банка отпуска стипендия на името на Робърт Макнамара.<br /> <br /> През 1982 г. Макнамара и няколко други бивши служители от областта на националната сигурност призовава САЩ да обещаят да не използват първи ядрени оръжия в Европа. Впоследствие той предлага премахването на ядрените оръжия като елемент на отбранителната поза на НАТО. Неговите мемоари публикувани през 1995 г. представят Виетнамската война от негова гледна точка. На книгата се гледа като опит за извинение за неговата роля във войната, но той също е критикуван, че прехвърля вина на други хора и се изобразява като противник на войната, вместо като неин архитект.<br /> <br /> Макнамара критикува американското нахлуване в Ирак през 2003 г. На 5 януари 2006 г. заедно с останалите живи министри на отбраната и държавни секретари се среща с президента Буш, за да обсъди войната в Ирак. /БЛИЦ