Жив организъм, неизвестен до момента на науката, бе открит при поредното потапяна на дълбоководните апарати “Мир-1” и “Мир-2” в езерото Байкал в понеделник, съобщи представител на Фонда за подпомагане на опазването на езерото.
По думите му при потапянето си апаратите са извадили на повърхността фрагменти от вкаменена дънна почва, както и няколко живеещи в езерото гъби – най-примитивните от многоклетъчните безгръбначни животни без ясно диференцирани тъкани и обособени органи. “При изследването на една от гъбите се появиха предположения, че това е непроучен до момента вид от тези байкалски ендемити, сива гъба”, каза представителят. Съвременната гъбна фауна включва около 5 000 вида, като всички са водни и предимно морски животни с паразитен начин на живот. Това не е първият случай по време на настоящата експедиция, когато учените се сблъскват с неизвестни на науката живи организми. Директорът на Лимнологическия институт към Сибирския отдел на Руската академия на науките академик Михаил Грачов, чиито служители са част от експедицията, съобщи, че при потапянето на 4 август на дъното на Баргаузинския залив с дълбочина 1 000 метра участниците в експедицията са открили червей, който също вероятно е непроучен досега вид. Вчерашните спускания са били в района на остров Олхон. Научната експедиция в Байкал започна на 29 юли. Тя е планирана за две години и в рамките й се предвижда апаратите “Мир-1” и “Мир-2” да се спуснат 160 пъти в различни точки на Байкал. Ще бъдат проучени дъното, запасите на въглеводороди, ще се търсят данни от тектоничен характер, както и оглед на археологически артефакти. Езерото Байкал, чиято възраст е над 25 млн. години, се намира в източната част на Сибир. Смята се за най-дълбокото езеро на планетата и е включено в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО. Дължината му е 636 километра, обемът на водите в него – 23 000 кубически километра, което е 20% от световните и 90% от руските запаси на питейна вода. Многото обитаващи езерото животни и растения не се срещат в нито един друг водоем на земното кълбо. Вече 300 години учените се опитват да разгадаят тайната на възникването му. /РИА “Новости”