Отложиха погребението на Сюлеймани СНИМКИ

Погребението на иранския генерал Касем Сюлеймани в родния му град Керман бе отложено. БЛИЦ припомня, че най-малко 40 души са загинали и 213 са били ранени при блъсканицата днес по време на процесията. Новината бе потвърдена и от световните агенции, които се позоваха на ръководителя на иранските служби за спешна медицинска помощ Пирхосейн Куливанд.

По-рано бе съобщено за 32 загинали и 190 ранени, уточнява dir.bg.

БЛИЦ припомня, че генерал Сюлеймани бе убит при американски въздушен удар в Ирак в петък.

По-рано днес с викове "Смърт на Америка" жителите на иранския град Керман се събраха масово за погребението на Касем Сюлеймани, настоявайки за отмъщение. В центъра на Керман - родното място на генерала, беше залят от човешко море, както беше и в Техеран и другите ирански градове, през които премина кортежът с ковчезите на генерала и неговите съратници.

Техеран готви пропорционален отговор на американската операция, при която бе убит командващият на елитните спецсили "Ал Кудс" на иранската ислямска Революционна гвардия генерал Касем Сюлеймани, каза в интервю за телевизия Син Ен Ен иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф.

"Това е международен тероризъм, акт на агресия срещу Иран. То е равнозначно на въоръжено нападение над Иран. И ние обезателно ще отговорим, но нашият отговор ще бъде пропорционален. За разлика от президента на САЩ Тръмп, ние се придържаме към закона", каза Зариф.

Той добави, че с действията си лидерът на САЩ демонстрира пред международната общност своето неуважение към международното право.

"На наша страна са хората и това е много по-важно. Красивите оръжия, за които, по думите на самия Тръмп, са били похарчени два трилиона долара, не управляват света. Управляват го хората.

Дните на пребиваването на САЩ в нашия регион са преброени. Те трябва да осъзнаят, че жителите на този регион са разярени, те искат САЩ да си ходят. САЩ се намират в този регион вече много години и те не донесоха нито на себе си, нито на региона някаква сигурност", каза Зариф.

Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей и президентът на САЩ Доналд Тръмп държат твърд език, но никой от двамата не показва интерес от пълномащабна война, макар че възможността от военна конфронтация не може да бъде изключена.

Ако Хаменей призове за сдържаност, това може да се изтълкува като слабост в страната и сред регионалните проксита (на Иран). Ето защо той може да прибегне до отмъщение в малък мащаб.

Карим Саджадпур, старши изследовател във Фонда Карнеги за международен мир, каза, че Хаменей трябва внимателно да калибрира мащаба на реакцията. "Със слаб отговор рискува да загуби уважение, с пресилен отговор рискува да загуби главата си", обясни изследователят.

Според доклад на американското военно разузнаване от декември Иран разчита на три главни военни способности: балистичната ракетна програма, военноморските сили, които могат да застрашат навигацията в петролодобивния регион на Залива и милициите - проксита в страни като Сирия, Ирак и Ливан.

Иран твърди, че притежава ракети с прецизно насочване, крилати ракети и въоръжени дронове, способни да ударят американски бази в Залива и да достигнат Израел - архи-врага на Техеран.

Техеран или неговите проксита биха могли да атакуват петролни танкери в Залива и в Червено море - морски пътища за пренос на петрол и търговски стоки, свързващи Индийския океан със Средиземно море през Суецкия канал.

Блокиране на Ормузкия проток
Военна конфронтация или повишено напрежение биха могли да попречат на корабоплаването през Ормузкия проток, през който минава една пета от световния добив на петрол. Всяко прекъсване може да покачи рязко цените на петрола.

Иран не може законно да затвори едностранно водния път, защото част от него представлява териториални води на Оман. Корабите обаче минават и през ирански води, които са под отговорността на военноморските сили на Революционната гвардия.

Техеран би могъл да използва ракети, дронове, мини и катери, за да се конфронтира със САЩ и техните съюзници. Американски официални лица предупреждават, че затварянето на протока означава пресичане на "червена линия" и че Америка ще предприеме действия, за да го отвори отново.

Асиметрични тактики и проксита
Американските сили в Близкия изток може да бъдат застрашени. Иран разчита главно на асиметрични тактики и проксита, за да противодейства на по-съвършените американски оръжия. Техеран предоставя оръжия и техническа експертиза на свои съюзници. Йеменските хуси използваха ракети и дронове иранско производство, за да атакуват летища в Саудитска Арабия.

САЩ и Саудитска Арабия обвиняват Иран за атаките срещу петролни танкери близо до Ормузкия проток миналата година и твърдят, че Иран стои зад нападенията срещу саудитски петролни обекти, макар че Техеран отрича. Подкрепяни от Иран милиции в Ирак атакуваха бази, в които са разположени американски сили. През юни Иран свали американски дрон с ракета земя-въздух, изправяйки двете страни на ръба на пряк конфликт.

Избор на момент
Малко вероятно е Иран да действа прибързано, смята Али Алфонех, старши изследовател в Института за арабските страни от Залива във Вашингтон. "Иран няма друг избор, освен да нанесе ответен удар и да отмъсти за убийството на генерал Сюлеймани. Но Ислямската република е търпелива, и кога и какъв ще бъде този удар, е все още неизвестно за нас", каза той.

Дългата ръка на Иран

Иран и неговите съюзници биха могли да използват силата си извън региона. През 1994 г. член на ливанското движение Хизбула взривиха Аржентинското еврейско дружество за взаимопомощ в Буенос Айрес, убивайки 85 души. Аржентина обвини Иран и Хизбула за бомбения атентат. Те отричат каквато и да било отговорност. Аржентина също така обвини Хизбула за атаката срещу израелското посолство в Буенос Айрес през 1992 г., при която загинаха 29 души.

"По-вероятна е трайна поредица от атаки чрез проксита срещу американски и сьюзнически интереси, регионално и дори глобално. Иран има дълга история на подобни атаки в Европа, Африка, Азия и Латинска Америка, със смесен успех", прогнозира Саджадпур от Фонда Карнеги.

Дипломация вместо конфронтация
Иранските лидери досега държаха отворена врата за дипломацията, за да постигат целите си, особено когато тяхната икономика бе притисната от санкции на САЩ.

"Иран и Америка са работили заедно в миналото в Афганистан, Ирак и на други места. Те имат общи интереси и общи врагове. Една военна конфронтация би струвала скъпо и на двете страни. Дипломацията за сметка на това може да реши много проблеми и тя е вариант", изтъкна високопоставен дипломат от региона.

Иран бе изключил всякакви преговори със САЩ, докато те не се върнат към ядреното споразумение от 2015 г. и не отменят всички санкции, които повторно наложиха на Иран след изтеглянето им от споразумението през 2018 г.

Американският държавен секретар Майк Помпейо заяви след убийството на Сюлеймани, че Вашингтон желае деескалация на напрежението. А ден след като Техеран обяви, че се отказва от наложените му с ядреното споразумение ограничения върху обогатяването на уран, президентът Тръмп, цитиран от своята съветничка Келиан Конуей, заяви,, че това споразумение все още може да се предоговори, "ако Иран започне да се държи като нормална страна".

Днес и самият Иран, чрез своя заместник-вътрешен министър Абас Арагчи, заяви, "че е готов да се върне към пълно спазване на споразумението", без да уточни при какви евентуални условия.

"Макар че мнозина предричат Трета световна война, последните 40 г. от историята на Иран сочат, че над всичко за Ислямската република е нейното оцеляване. Техеран трудно може да си позволи пълномащабна война със САЩ, докато е изправен пред тежки икономически санкции и вътрешни размирици, особено без Сюлеймани", каза Саджадпур.