Лицето на китайската външна политика се промени съществено през последните години. Благодарение на новите ерудирани и възпитани на Запад дипломати страната играе все по-отговорна роля в международната политика.
Днес Китай предоставя повече персонал за мирните мисии на ООН по света отколкото всяка друга страна от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН. Китай предоставя и значително повече помощи за развиващи се страни и за бедстващи региони в Азия и Африка, отколкото сам получава по линия на международната общност. Освен това днешен Китай играе активна роля в дипломатическите усилия по уреждането на конфликта около севернокорейската и иранската атомна програма - нещо, което преди 10 години все още би било немислимо. Германският посланик в ООН Томас Матусек казва: “По повод Иран това не беше съвсем ясно, затова за всички нас беше много впечатляващо да видим колко сериозно и с колко конструктивен подход Китай участваше в изработването на съответните резолюции.” Действително Китай игра много активна роля не само като домакин на така наречените шестстранни преговори по севернокорейската атомна програма, но и като посредник при създаването на заключителната резолюция, след която Пхенян обяви, че е готов да се откаже от оръжейната си програма. Нещо повече - и това също беше изненадваща новост - Китай изрази публично своята загриженост по повод севернокорейските ракетни изпитания и участва във формулирането на една много остра резолюция на Съвета за сигурност срещу бившия си съюзник. Подобна радикална промяна се забелязва и по отношение на Иран. И по този въпрос Китай се е сближил със западните държави и заедно с останалите постоянни членки на Съвета за сигурност поддържа целия пакет от мерки срещу Иран, както и санкциите срещу него. Освен всичко останало Китай си сътрудничеше тясно с американската дипломация, най-вече след като президентът Буш оттегли оспорвания американски посланик в ООН Джон Болтън, заменяйки го със Залмай Халилзад. Оттогава насам в отношенията между двете страни в Съвета за сигурност настъпи коренна промяна, казва посланик Матусек: “Цари взаимно зачитане на работата и професионализма на другата страна и ежедневната работа по правило върви изключително добре”, казва той.
Има разбира се и теми, по които Китай е далеч по-резервиран. Международната общност реагира с неразбиране на наложеното от Китай вето върху резолюцията за санкции срещу диктатора на Зимбабве Робърт Мугабе или пък на резервираността, която Пекин прояви във връзка със заповедта за задържане на суданския президент Ал Башир по обвинения за геноцид и престъпления срещу хуманността. Китай изобщо много акуратно внимава да не участва в осъждането на държави и политици и да създава впечатлението за намеса във вътрешните работи на други страни. По този начин би могъл да възникне прецедент по повод китайската политика спрямо Тибет.
Същото се отнася и до спазването на човешките права - това си остава основен обект на критики спрямо Китай. Независимо от това според посланик Матусек и по този въпрос Китай се развива до известна степен положително. Междувременно в страната са схванали, че за привличането на инвестиции и за икономическия обмен е много важна правната сигурност. Затова доскорошната тема табу - човешките права - междувременно може поне открито да се дискутира с китайски дипломати. А това все пак е нещо. /Дойче веле