Първобитните хора са избирали пещери с идеален звук и именно в тях са оставили своите прочути скални рисунки. До този извод стига професорът от университета “Париж Х Нантер” Егор Резников, анализирайки акустичните качества на няколко прочути с палеолитната си живопис пещери във Франция. Някои от неговите изводи се цитират от National Geographic.
Резников, който е специалист по акустика, за първи път издигна хипотезата си за връзката между пещерната живопис и звученето още през 1983 г., когато се оказал в пещерата Льо Портел във френските Пиренеи. Той забелязал, че в онези части на пещерата, където има рисунки, звуците се чуват чисто и силно. Оттогава ученият търси връзката между местонахождението на рисунките и качеството на звука. Открива я на поне десет места, включително в известната пещера Нио. Хипотезата на Резников се подкрепя и от неговия колега в изследванията Пол Пети, специалист по палеолитна живопис от университета в Шефилд. Пети твърди, че предположението на френския учен обяснява разпределението на изрисуваните участъци. “В много пещери изображенията са концентрирани на едни и същи места. Рисунките не са разположени произволно, а в определен ред. Някои точки, които са подходящи за рисуване, са останали недокоснати, а в няколко случая изображенията са в зоната на резонанса”, казва Пети. Той е убеден, че предположението на Резников си кореспондира добре с други теории за ролята на музиката в първобитните общества. /ЛентаРу