Пандемията нанася нов коварен удар по печатни медии на Острова

Силно отслабени от кризата, предизвикана от пандемията от новия коронавирус, медиите в Обединеното кралство се опасяват от нови жертви сред многобройните местни печатни издания, като някои призовават държавата да вземе пари от цифровите гиганти, за да им помогне, предава БТА.

Добре утвърдените институции като BBC, станаха свидетели как аудиторията им изнемогва в търсене на достоверна информация в условията на огромен обем фалшиви новини, които циркулират от началото на здравната криза.

Но всъщност става дума за "много слаб проблясък на надежда в ужасен черен облак", според директора на дружеството на главните редактори Йън Мъри.
Реалността е доста различна за повечето медии: кризата рискува да довърши много от тях, които са в лоша форма от години, особено в изобилстващата местна британска преса.

Между 2005 и 2018 г. 250 местни заглавия вече пуснаха кепенците. А от началото на настоящата криза, над 2000 души, основно нежурналистически персонал, бяха уволнени в 500 различни издания, обяви "Прес Газет" (Press Gazett) - списание, специализирано по въпросите на журналистическата професия.

Причината? Сривът на продажбите на хартиени издания заради изолацията и свит наполовина рекламен пазар. Според организацията за изследване на медиите "Ендърс аналисис" (Enders Analysis), тази година тиражите могат да намалеят наполовина, а приходите от реклама - с близо една трета, което се равнява на 330 милиона британски лири (372 милиона евро).

"Последната фаза"
Някои предприятия прогнозират загуба на приходи от порядъка на няколко милиона британски лири и вече са намалили заплатите, като понякога искат от персонала си да работи по-малко часове или да излиза в неплатен отпуск.

Други обявиха сливания или предупредиха, че може напълно да затворят.

Според анализатори на сектора, заплашени са до 5000 работни места.

Министърът на цифровите технологии, културата, медиите и спорта Оливър Даудън оцени загубите, понесени от сектора, на 50 милиона британски лири (57 милиона евро) по време на пандемията. Особено след като някои големи медии дадоха безплатен достъп до цялото си съдържание, свързано с Ковид-19.

Кризата няма да спре с края на изолацията, според бившия главен редактор на в. "Дейли мирър" Рой Грийнслейд, въпреки усилията и бъдещи стратегии за преориентиране на дейността на редакциите.

Периодът, който ще последва епидемията, "вероятно ще отбележи последния етап от дългия упадък на хартиения вестник", прогнозира Грийнслейд, който сега е колумнист във в. "Гардиън".

Без "незабавна" правителствена помощ, редица заглавия ще бъдат принудени да спрат да излизат, смята Джеймс Мичинсън, главен редактор на "Йоркшър пост", местен вестник в Северна Англия.

"Мерките, които взехме за намаляване на разходите, не компенсират намалението на нашите приходи от реклама", заяви той наскоро във в. "Сънди таймс".

"Значителна финансова инжекция"
Според него, пресата се нуждае от "субсидии" и от промяна в правилата на системата за компенсации, създадена от британското правителство от началото на пандемията от коронавирус. Целта е да се даде възможност на "ключови служители", каквито са журналистите, "да работят, а да не свалят оръжието", когато техните редакции повече не са в състояние да им плащат.

За да набере средствата, нужни за подпомагане на медиите в дългосрочен план, националният синдикат на журналистите Ен Ю Джей (NUJ) призовава правителството да увеличи размера на нов данък върху дигиталните гиганти, влязъл в сила от 1 април.

Очаква се този данък в размер на 2 процента да донесе "500 милиона британски лири годишно" (570 милиона евро), каза зам.-генералният секретар на Ен Ю Джей Сиймъс Дули.

Според него, "утрояването" на този процент би позволило "незабавна и значителна финансова инжекция" в сектор, чийто приходи от реклама редовно са поглъщани от дигиталните гиганти.

"Да не се прави нищо не е вариант", смята Дули, за когото пандемията е възможност за действие, преди определени части от Обединеното кралство да се окажат лишени от регионални издания, които отговарят, между другото, и за надзора над местните власти.

"По ирония на съдбата, журналистиката никога не е била в толкова деликатно положение, в момент когато е по-важна от всякога", добави той