Парниковите газове рекордно високи въпреки ограниченията покрай К-19

Парниковите газове в атмосферата, основният двигател на климатичните промени, достигнаха рекордно високи стойности миналата година и продължиха да се покачват и тази година, въпреки мерките за обуздаване на пандемията от новия коронавирус. Това заявиха от ООН, цитирани от "Франс прес".

Световната метеорологична организация посочи, че блокадите, затварянето на граници, приземяването на полети и други мерки за овладяване на К-19 кризата действително са намалили емисиите на много замърсители и парникови газове като въглеродния диоксид. 

Но тя предупреди, че индустриалното забавяне заради пандемията не е ограничило рекордни концентрации на парникови газове, които улавят топлината в атмосферата, повишавайки температурите, причинявайки повишаване на морското равнище и водейки до по-екстремно време.

"Спадът на емисиите, свързан с блокадите, е само едно малко мигване в дългосрочната графика", изтъкна шефът на Световната метеорологична организация Петери Таалас.

"Нуждаем се от трайно изравняване на кривата", настоя той.

Основният годишен бюлетин за парниковите газове на Световната метеорологична организация посочва, че предварителните оценки показват, че през най-интензивния период на затварянията дневните емисии на CO2 може да са намалели с около 17% в световен мащаб.

Годишното въздействие се очаква да бъде спад между 4,2 и 7,5 процента.

Но това няма да доведе до понижаване на концентрациите на CO2 в атмосферата, подчертават от агенцията на ООН, като предупреждават, че въздействието върху концентрациите е "не по-голямо от нормалните колебания от година на година."

"В краткосрочен план въздействието на ограниченията на К-19 не може да бъде разграничено от естествената променливост", се казва в него.
Емисиите са основният фактор, който определя количеството на парниковите газове, но нивата на концентрация са мярка за това, което остава след поредица от сложни взаимодействия между атмосферата, биосферата, литосферата, криосферата и океаните.

СО2 е най-важният дълготраен парников газ в атмосферата, свързан с човешката дейност, и е отговорен за приблизително две трети от затоплянето на Земята.

Бюлетинът на WMO изброява атмосферната концентрация на CO2 през 2019 г. на 410 части на милион, спрямо 407,8 ppm през 2018 г., и казва, че нарастването е продължило и тази година.

Таалас посочи, че светът е нарушил глобалния праг от 400 ppm през 2015 г., като изрази тревога, че "само четири години по-късно сме прекосили 410 ppm.

"Подобен темп на нарастване никога не е виждан в историята на нашите записи."

Агенцията на Организацията на обединените нации заяви, че от 1990 г. насам се наблюдава 45-процентно увеличение на така нареченото радиационно принуждаване, което е затоплящият ефект върху климата от парникови газове.

- Преди пет милиона години -

"Въглеродният диоксид остава в атмосферата векове, а в океана още по-дълго", каза Таалас.
"Последният път, когато Земята изпитваше сравнима концентрация на CO2, беше преди три до пет милиона години", каза той, като посочи, че по това време глобалните температури са били с два до три градуса по Целзий по-топли, а морското равнище е с 10-20 метра по-високо от сегашното .

"Но нямаше 7,7 милиарда жители", каза той.
Вторият най-разпространен парников газ в атмосферата е метанът, който се отделя отчасти от говедата и ферментацията от оризовите насаждения, който е отговорен за около 16% от затоплянето.

През 2019 г. нивата на метан са били на 260 процента от прединдустриалните нива, на 1877 части на милиард (ppb), като нарастването от 2018 г. е малко по-ниско от предишното годишно увеличение, но все пак е по-високо от 10-годишната средна стойност, каза WMO.

Концентрациите на азотен оксид, третата основна оранжерия, която е газ, причинена главно от селскостопански торове, междувременно достигнаха 332 ppb миналата година, или 123% над нивата от преди индустрията.

Повишаването му от 2018 до 2019 също е по-ниско от наблюдаваното от 2017 до 2018, но е равно на средния годишен темп на растеж през последното десетилетие.