Патрик Бюканън: Путин е руски националист, патриот, стремящ се да запази Русия като велика и уважавана сила

През 2014 година демократично избраният про-руски президент на Украйна Виктор Янукович беше свален от власт в Киев и заменен от про-западен режим

Когато Владимир Путин поиска Съединените щати да изключат Украйна като бъдещ член на НАТО, Съединените щати лукаво отговориха: НАТО има политика на отворени врати. Всяка нация, включително украинската, може да кандидатства за членство и да бъде приета. Ние няма да променим това.

В Букурещката декларация от 2008 година НАТО постави Украйна и Грузия, възможно най-източната точка на Кавказ, на пътя за членство в НАТО, обещаващо им покритие от член 5 на договора, според който атака към който и да е член е атака срещу всички.

След като не успя да получи задоволителен отговор на искането си, Путин нахлу и реши въпроса. Нито Украйна, нито Грузия ще станат членки на НАТО. Русия твърдо реши, че ще тръгне на война, за да не позволи това да се случи, както и направи в четвъртък.

Путин направи точно това, което ни предупреди, че ще направи.

Незвисимо какъв е образът на руския президент, толкова разпалено дискутиран тези дни в САЩ, той потвърди своята надеждност. Когато Путин предупреди, че ще направи нещо, той го прави.

В дните на тази Руско-Украинска война, може би най-лошата от 1945-а насам, трябва да се отговори на два въпроса: Как стигнахме дотук? И накъде отиваме?

Как стигнахме до едно място, в което Русия – вярваща, че гърбът й е опрян до стената от Съединените щати, които преместваха НАТО по-близо от всякога до нейните граници – стигна до там, че да избере война с Украйна, вместо да приеме участта и бъдещето, което смяташе, че Западът е приготвил на Майка Русия?

Нека имаме предвид: между 1989-а и 1991-а Михаил Горбачов остави Берлинската стена да падне, Германия да се обедини, а всички „пленени народи“ на Източна Европа да се освободят.

Сривайки Съветската империя, Горбачов остави Съветският съюз да се разтвори в 15 независими народи. Комунизмът беше оставен да приключи като управляваща идеология в Русия – страната, в която ленинизмът и болшевизмът първо се зародиха в 1917 година.

Горбачов прекрати Студената война в Европа, отстранявайки всичките причини от страна на Москва за това историческо разделение.

Путин, бивш полковник от КГБ, дойде на власт през 1999 – след катастрофалното десетгодишно управление на Борис Елцин, който доведе Русия на дъното.

В тази година – 1999 – Путин гледаше как Америка извърши 78-дневна бомбардировка над Сърбия, балкански народ, който исторически е бил протекторат на Майка Русия.

Същата година три бивши страни-членки на Варшавския договор – Чехия, Унгария и Полша – бяха приети в НАТО.

Въпросът беше правилно зададен: От кого ще пазят тези страни силите на Съединените щати и НАТО?

На въпроса изглежда беше отговорено изчерпателно през 2004 година, когато Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония, Румъния и България бяха приети в НАТО, сбор от страни, включващ три бивши републики на СССР, както и още три страни от Варшавския договор.

След това, в 2008 г. дойде Букурещката декларация, която постави и Украйна и Грузия, и двете граничещи с Русия, на пътя към членство в НАТО. Грузия, в същата година, нападна отцепилата се провинция Южна Осетия, където руските войски имаха мироопазваща роля, убивайки известен брой от тях.

Това предизвика контраудар от Путин през Рокския тунел в Северна Осетия, като освободи Южна Осетия и извървя целия път до Гори в Грузия – родното място на Сталин. Джордж У. Буш, който призоваваше да „спре тиранията в нашия свят“, не направи нищо. След като бързо окупираха част от Грузия, руснаците си тръгнаха, но оставиха защитници на Южна Осетия.

Властите в Съединените щати обявиха, че това е руска военна агресия, но разследване на Европейския съюз обвини грузинския президент Михаил Саакашвили за започването й.

През 2014 година демократично избраният про-руски президент на Украйна Виктор Янукович беше свален от власт в Киев и заменен от про-западен режим. За да не загуби Севастопол, историческа морска база на Русия, Путин завзе полуострова и обяви Крим за руска територия.

Теди Рузвелт открадна Панама със също толкова угризения.

Което ни води до днешния ден. Каквото и да мислим за Путин, той не е Сталин. Той не е убил милиони, нито е създал архипелаг Гулаг. Нито пък е „ирационален“, както твърдят някои експерти. Той не иска война с нас, която би била повече от унищожителна и за двете страни.

Путин е руски националист, патриот, традиционалист и хладен и безкомпромисен реалист, стремящ се да запази Русия като великата и уважавана сила, каквато някога беше, каквато той вярва, че може да бъде отново. Но тя не може да бъде, ако експанзията на НАТО не спре или ако нейната посестрима Украйна стане част от военен съюз, чието най-голямо постижение е спечелването на Студената война срещу страната, на която Путин е служил през целия си живот.

Президентът Джо Байдън обещава почти ежечасно, че „ние няма да воюваме в Украйна“. Защо тогава не спре членството на Украйна в НАТО – което, ако би се случило, би наложило ние да направим нещо, което самият Байдън казва, че американците, заради собственото си оцеляване, не трябва никога да правят: да тръгнат на война с Русия?
 




Патрик Дж. Бюканън е автор на „Nixon’s White House Wars: The Battles That Made and Broke a President and Divided America Forever”.  Той е и редактор-основател на American Conservative.

Източник: Putin Warned Us - The American Conservative