Пълен хаос: Американски наемник се ужаси от порядките във ВСУ и избяга

Американският военен пилот на хеликоптер Дейвид Кинг заминава за Украйна, за да ѝ помогне в конфликта с Русия. Но хаосът в украинските въоръжени сили го принуждава да избяга от страната.

Историята на американския наемник е разказана от световните издания, позовавайки се на британско-американското издание The Economist.

Дейвид Кинг, който е бивш служител на американските военновъздушни сили, е принуден да напусне армията, защото се развежда със съпругата си и става самотен баща на три деца.

Известно време Дейвид работи в Афганистан в областта на въздушните превози. Там той разбира, че тази бедна страна не представлява заплаха за сигурността на САЩ. Не разбирал какво правят той и останалите му колеги тук, но си мълчал.

След като САЩ напускат Афганистан, Кинг се връща у дома. В началото на март бившият военен закрива банковите си сметки, анулира кредитните си карти, продава телефона и автомобила си и си купува билет за Варшава.

А билетът е еднопосочен. Кинг е решен да се премести в Украйна и да се присъедини към въоръжените сили.

Както Кинг обяснява постъпката си, той се трогнал от снимките на украински жени и деца, бягащи от войната. Освен това бившият военнослужещ харесал призива на украинския президент Владимир Зеленски за набиране на доброволци.

Дейвид пояснява, че този "вик на душата" не прилича на нищо, което е чувал досега - "чуждестранен лидер, който моли света за помощ".

С една дума, Кинг се озовава в Украйна. Дейвид описва емоционално първите си впечатления: многокилометрова "река" от бежанци, домашни любимци, изоставени от стопаните си. Той дори снимал бездомни кучета, които "се скитат безцелно по улиците и търсят своите хора".



Легионерът се озова в базата на наемниците на военния полигон "Яворов" в Лвовска област. От този момент нататък американецът започва да се съмнява в избора си.

Първоначално го поразила командната структура, или по-скоро фактическата липса на такава. И това се изразявало дори в малките неща.

Веднъж Кинг поискал чорапи от украински полковник и той му казал, че няма право да ги раздава. Американецът си помислил тогава, че украинските военни просто купуват офицерските си звания.

Кинг и останалите наемници получават задача да отидат с автобус до Киев и да се подготвят да саботират конвоите с руско оборудване там. Дейвид, който имал военен опит, се заел да организира група легионери.

Групата му включва морски пехотинец от Тексас, бивш американски крадец, двама британци, трима корейци и френски снайперист. При пристигането си в Киев цялата група очаквала да види руини и развалини, както западните медии описвали украинската столица. Но градът имал обичайно ежедневие, без руини, без дим, без пепел.

Още в Киев се оказало, че чужденците просто са били измамени. Наемниците са зачислени в пехотата. Живеели в хотел, в който всяка вечер се изгасвало осветлението. Кинг така и не разбрал защо се прави това, особено след като всички сгради в града били осветени.

"Изглежда, че украинците са гледали твърде много филми за камуфлаж и маскировка. Нашата сграда беше единствената тъмна, която стърчеше като болен палец" - казва американецът.

Той е изненадан и от отказа козметичната клиника на приземния етаж на хотела да бъде преоборудвана в спешно отделение. Козметиката била по-важна от спасяването на ранените. А след като на чужденците били раздадени окървавени жилетки, Кинг неволно се замислил за важността на пункта за спешна помощ.

"Питах се къде ли са сега момчетата, които са ги носили. Може би все още лежат ранени някъде?" 

След това Кинг получава нова задача за бойни действия в едно село близо до Киев. При това украинският командир показва точка на картата на смартфона си.

Давид отказва да изпълни задачата, без да получи конкретни отговори на професионалните си въпроси: колко войници има в селото, какви са оръжията им, какви са слабостите им?

Как може да се дават заповеди, след като се показва снимка на селото на 20 войници - недоумява опитният боец. След това Дейвид Кинг взима такси до Лвов и оттам заминава за Полша с твърдото намерение да се върне у дома, в Луизиана.

"Свикнали сме с логистиката, с голямото количество информация, с планирането, с инструктажите, с обучението и така нататък. Ние и украинците сме много различни", обяснява "бягството" си наемникът.