Почина един от най-великите държавници на Германия

За него &quot;гуруто&quot; на американската външна политика Хенри Кисинджър казва: &quot;Геншер със сигурност ще остане в историята като един от най-великите държавници на своята страна.&quot;<br /> <br /> Ханс-Дитрих Геншер си остава &quot;запазена марка за дипломация&quot;, &quot;постоянният външен министър&quot;, &quot;партньорът, на когото може да се има доверие&quot;.<br /> <br /> &quot;Той е феномен, защото неговият политически и дипломатически живот е своеобразна документална кинолента на най-драматичните моменти от историята на съвременна Германия и Европа &ndash; от разделението и студените времена в световната политика до Обединението на Германия и на Стария континент. Не по-малко интересна е и дейността му като &quot;вътрешен политик&quot;, споделя преди време журналистът международник Симеон Василев пред &quot;Дойче веле&quot;, като припомня контактите му с България.<br /> <br /> В края на ноември 1988 година тогавашният западногермански външен министър и вицеканцлер Ханс-Дитрих Геншер и федералният президент Рихард фон Вайцзекер се срещат в София с група български интелектуалци, сред които са Радой Ралин, Йордан Радичков и Светлин Русев. В края на ноември 1989-та, само дни след демократичните промени в България, двамата отново са в българската столица. Тогава Вайцзекер провежда разговори с група културни дейци. Три месеца по-късно, на 19 януари 1990-та, Геншер осъществява еднодневно посещение в страната, този път в Бургас, в рамките на което се среща с представители на демократичната опозиция, сред които са Жельо Желев, д-р Дертлиев, д-р Тренчев, Георги Спасов.<br /> <br /> Тези контакти от близкото минало са само детайли от &quot;българската&quot; дипломация на бившия федерален външен министър. И днес 85-годишният Ханс-Дитрих Геншер продължава да предизвиква интерес не само в родината си и в Източна Европа, а в целия свят, твърди Симеон Василев, ръководещ Издателската програма &quot;Световният гамбит&quot;.<br /> <br /> Ханс-Дитрих Геншер си остава &quot;запазена марка за дипломация&quot;, &quot;постоянният външен министър&quot;, &quot;партньорът, на когото може да се има доверие&quot;, подчертава Василев и допълва: &quot;Геншер е феномен, защото неговият политически и дипломатически живот е своеобразна документална кинолента на най-драматичните моменти от историята на съвременна Германия и Европа &ndash; от разделението и студените времена в световната политика до Обединението на Германия и на Стария континент. <br /> <br /> Не по-малко интересна е и дейността му като &quot;вътрешен политик&quot;. Днес се знае малко за ролята му на вътрешен министър от 1969 до 1974 година - това са най-кървавите времена на тероризма на фракцията Червена армия; през 1972 година в Мюнхен пък се стига до атентата срещу израелските спортисти по време на Олимпийските игри, тогава Геншер сам се предлага като заместващ заложник на мястото на единайсетте израелски заложници.&quot;<br /> <br /> Ханс-Дитрих Геншер е федерален външен министър и вицеканцлер от 1974 до 1992 година. През май 1992-ра, на 65-годишна възраст, той подава оставка и от двата поста по собствено желание. По това време той е човекът, заемал най-дълго време поста &quot;външен министър&quot; в света. &quot;Неговата лична история също е повече от интересна&quot;, отбелязва Симеон Василев. &quot;Тя е пропила драмата от разделението на следвоенна Германия - през 1952 година той бяга от тогавашната ГДР, за да стане един от големите политици на своята страна и да постигне нейното обединение.<br /> <br /> Ханс-Дитрих Геншер е смятан за своеобразен &quot;душеприказчик&quot; на някогашния партиен водач Тодор Живков. Само като &quot;пощенска кутия&quot; за политически послания към съветска Москва ли го е използвал Геншер през тези години или пък е получавал от него повече информация, свързана с бързопротичащите демократични процеси на Изток? &quot;В никакъв случай не бих употребил думата &quot;душеприказчик&quot;, защото в мемоарите си Геншер е отделил място и на темата Живков&quot;, уточнява Симеон Василев и допълва: &quot;Там той казва, че разговорите с правителствата от Източна и Югоизточна Европа са давали възможност рано да се разпознае развитието в съветската зона на влияние и това донякъде дава някакво обяснение. Със сигурност се е обменяла информация и е хубаво тези страници да се прочетат. Според Геншер в лични разговори и Живков, и Петър Младенов са разбирали германската воля за единство на нацията и за обединение. За Живков бившият федерален външен министър казва, че &quot; той преследваше целта да модернизира страната си, така да се каже, със селска хитрост, от която притежаваше немалко&quot;.&quot;&nbsp;/БЛИЦ<br /> <br /> <p style="margin: 0px; padding: 0px 0px 20px; border: 0px; outline: 0px; font-stretch: inherit; vertical-align: baseline; font-size: 14px !important; line-height: 19px !important; font-family: Arial !important;">&nbsp;</p> <p style="margin: 0px; padding: 0px 0px 20px; border: 0px; outline: 0px; font-stretch: inherit; vertical-align: baseline; font-size: 14px !important; line-height: 19px !important; font-family: Arial !important;">&nbsp;</p>