Покъртителната история на Анита, която бе принудена да се подложи на "тест за девственост" в сватбената си нощ

Движение за прекратяване на унизителната практика за проверка на девствеността на булките от номадските племена започна в западния индийски щат Махаращра, съобщава Би Би Си (BBC).

22-годишната Анита споделя, че изпитанието на сватбата ѝ преди две години все още я разплаква, когато се сети за него. Подобно на другите жени в общността Канджархат – съставена от около 200 000 души, и най-вече в Махаращра Анита е била принудена да се подложи на „тест за девственост“ в сватбената си нощ, за да се установи дали е „непорочна“ или не, пише vesti.bg

Тестът се разглежда като неразделна част от всяка сватба, провеждана в рамките на общността, и е наложен от много влиятелния панчаят (местния съвет на селото).

Двойката получава бяло платно и бива отведена в хотелска стая, наета от селищния съвет или от някое от семействата. От тях се очаква да консумират брака си, докато двете семейства и съветът чакат отвън. Ако булката прокърви по време на половия акт, значи е девствена, а ако не - последствията могат да бъдат тежки.

Младоженецът може да анулира брака, ако съпругата му не е „доказала“ своята непорочност, а въпросната жена е изложена на публично унижение и дори бива бита от членове на семейството заради „срама“, който е донесла.

Базираният в Делхи гинеколог д-р Соня Наик казва:
„Има много причин, поради които жената няма да кърви при първия си полов акт. Ако е спортувала усилено или е мастурбирала, има вероятност да не кърви. Ако партньорът ѝ е много нежен също може да не прокърви, дори и за първи път да прави секс“.

В случая на Анита тя винаги е знаела, че ще се провали на теста, тъй като е имала сексуална връзка с мъжа си преди брака. Тя обаче споделя, че изобщо не е била наясно какво ще ѝ се случи.

„Мислех, че съпругът ми ще се застъпи за мен пред селищния съвет, но когато попитаха дали съм „чиста или нечиста“, той посочи неопетненото платно и ме нарече измамница“, споделя Анита.

„Бях зашеметена, имах интимна връзка с него в продължение на шест месеца по негово настояване. Селският съвет ме обяви за „нечиста“ и си отиде, а аз бях оставена сама. Просто не можех да спра да плача“, разказва тя.

Съпругът ѝ, който първоначално искал бракът да бъде анулиран заради „провала“ на теста, бил принуден да остане женен за нея, след като социални работници чули за случая и се обърнали към полицията. Тя обаче твърди, че той направил живота ѝ ад, редовно я биел и унижавал.

Нещата се влошили още повече, защото селищният съвет забранил на „фалшивата“ двойка да присъства на събития в общността. „Нещата не се подобриха, дори когато забременях. Съпругът ми многократно ме пита: „Чие е това дете?“. Членове на съвета все още му задават този въпрос“, обяснява Анита.

Преди два месеца тя е изхвърлена от дома на съпруга си заедно с новородения ѝ син и отново живее с родителите си. Тя обаче споделя, че стигмата от провала на теста за девственост се е отразила на цялото ѝ семейство, а сестрите ѝ не могат да си намерят съпрузи заради това.

25-годишният Вивек Тамайхекар започва кампания сред младежите в своята общност, за да сложи край на теста за девственост. Той настоява, че „регресивната“ практика трябва да приключи.

„Това е пълно нарушение на правото на двойката на неприкосновеност на личния живот и начинът, по който се извършва, е много груб и травмиращ. Те са принудени да консумират брака си, докато много хора чакат извън стаята, а младоженецът често получава алкохол и му се показва порнография, за да го „образоват“, казва той.

Когато е на 12 години, Тамайхекар присъства на сватба, на която изведнъж хората започнали да замерят булката с обувки и чехли. „Тогава не разбирах какво се случва. Едва когато бях много по-голям, разбрах какво се е случило“, казва той.

За да се оженят по-късно тази година, Тамайхекар и неговата годеница вече са информирали панчаят в град Пуне, където живеят, че те няма да бъдат подложени на теста. Но той иска и други младежи от неговата общност да заемат подобна позиция и да прекратят това, което той нарича „заговор на мълчанието“.