Полша и Унгария приеха 1,6 млн украински бежанци, а ето как постъпи ЕС с тях

Европейският парламент гласува в подкрепа на налагането на санкции срещу Унгария и Полша, двете негови страни членки, които приеха най-голям брой украински бежанци след началото на операцията на Русия на 24 февруари.

Законодателният орган на ЕС подкрепи призива Европейската комисия да наложи незабавни санкции на двете страни с 478 гласа срещу 155, въпреки че хуманитарната криза от руско-украинския конфликт се разпространи на унгарска и полска територия.

В прессъобщение, публикувано малко след гласуването в четвъртък, Европейският парламент настоя, че е „крайно време“ Европейската комисия да започне да предприема стъпки за защита на бюджета на ЕС от държави-членки, които игнорират върховенството на закона на блока.
Законодателите на ЕС настояха, че парите на данъкоплатците трябва да бъдат защитени „срещу онези, които подкопават ценностите на ЕС“.

През януари 2021 г. ЕС въведе Механизма за условност на върховенството на закона, който предостави инструмент, чрез който Комисията може да откаже да отпусне средства от ЕС на национални правителства, които евробюрократите считат за нарушаващи общия принцип на правовата държава.

По същество това означава, че ако консервативните страни се противопоставят на либералния европейски мейнстрийм относно това как да управляват – например приемането на законодателство от Унгария, което забранява преподаване на ЛГБТ+ пропаганда в училищата или отхвърля масовата имиграция – на страната-нарушител може да бъде отказан достъп до европейски средства, на които имат право.

Бежанци, избягали от Украйна от войната, пристигат на гарата в Захони, Унгария, неделя, 6 март 2022 г. Броят на украинците, принудени да напуснат страната си, нарасна до 1,5 милиона. Руският президент Владимир Путин оприличи санкциите на Запада срещу Русия с „обявяване на война“. (AP Photo/Дарко Войнович).

И Унгария, и Полша, при съответните им ръководени от консерватори правителства, оспориха регламента в Европейският съд сжалба, която беше отхвърлена от висшия съд на ЕС на 16 февруари.

Парламентарният вот означава, че Европейският съюз е насочил вниманието и ресурсите си към санкциониране на двама от собствените си членове в момент, когато по-широкият европейски континент е в безпорядък и Русия се стреми да раздвижи мускулите си и да утвърди господството си в Украйна.

Това също така означава, че унгарското и полското правителства трябва да отклонят собственото си време и ресурси, за да се противопоставят на враждебността от Брюксел, докато и двете страни се стремят да овладеят хуманитарната криза, която се разгръща по външната граница на Европейския съюз и води до прием на стотици хиляди бежанци.

След началото на руската операция в Украйна данните, предоставени от ООН, разкриват, че Полша и Унгария са двете страни, които са приели най-много украински бежанци.

Към 8 март Полша прие изумителните 1 412 503 бежанци, докато Унгария е втора с 214 160. С изключение на съседните Словакия, Молдова и Румъния, всички други европейски страни са взели общо 258 844.

Остава несигурно колко значителен ефект биха имали евентуални последващи санкции върху общественото мнение в Унгария, тъй като страната се готви да се отправи към изборите на 3 април.