Последна информация за съдбата на храма "Света София" в Истанбул

Държавният съвет на Турция (висшият административен съд на страната) приключи заседанието за статута на храма "Света София", а решението се очаква да бъде огласено в срок до 15 дни, съобщава турската частна телевизия НТВ.

Ако бъде приет искът за отмяна на решението на министерския съвет от 1934 г. за превръщането на "Света София" в музей, то тя отново ще може да бъде отворена за мюсюлмански богослужения.

Ищецът - фондация за опазване на историческите обекти, аргументира искането си с твърдението, че подписът на Мустафа Кемал Ататюрк под документа е фалшив.

Телевизия Си Ен Ен-Тюрк посочва, че днешното заседание е продължило 17 минути. На него адвокатът на фондацията е изложил аргументите на клиента си, сред които и това, че подписът е фалшифициран.

По думите на адвоката подписът съдържа името Ататюрк, макар че през 1934 г. е важал друг закон за фамилните имена.

"Подписите от онова време са различни, което е видимо с просто око", бе отбелязано на заседанието.

Пред съда говори и председателят на фондацията, който изложи становището си, че "Света София" отново трябва да отвори врати за богослужения, а адвокат на президентството каза, че институцията уважава решението, което ще вземе съдът, и че "преценката е на съда".

Прокурорът по делото също представи аргументите си, след което Държавният съвет приключи заседанието, но остави оповестяването на решението за по-нататък. По закон това следва да стане в срок до 15 дни.

 

Това е третият път, в който същата фондация иска анулиране на решението от 1934 г. от Държавния съвет. За първи път тя се е обърнала към висшия административен съд на страната през 2005 г., а след това още веднъж - през 2016 г., напомни днес турският печат.

Храмът "Света София" в Истанбул е построен през шести век като християнска църква. През 1453 г. след превземането на града от османските турци е превърнат в джамия, а от 1934 г. е обявен за музей и е прекратена религиозната му употреба. "Света София" е смятана за един от символите на православието и на Византия и намеренията за обратното й превръщане в джамия са чувствителна тема, особено в Гърция.