Благодарение усилията на руските бойци се случи събирането на 11-г. момиче, което цяла година преживява в Бахмут под контрола на украински формирования, и нейната майка, която се е намирала в Първомайск, и не знаела нищо за съдбата на дъщеря си.

Историята трогва до дъното на душата и е споделена в социалните мрежи, включително и в Youtube.

Репортажът е за това как детето е преживяло в Бахмут. За това как украински доброволци насилствено са прибирали деца от родителите им и как украински военнослужещи са стреляли в гръб по бягащото малко момиче.

Историите на стотици деца избити в Донбас при наказателната операция на Киев

- Разкажете, как попаднахте в Първомайск, какво ставаше в това време с нея, как се случи всичко?

- Как да кажа... През февруари, след един голям обстрел, ние все още чакахме – майка ми прекара инсулт, има смущения в мисълта, тежко е да бъде склонена на каквото и да е. Но когато вече започнаха да падат снаряди в двора, тогава тя се съгласи. Близо до дома имаше автобус, с него беше и единствената възможност да отидем в Артьомовск (Бахмут).

Детето:

- Издържахме осем дена, мама гледаше доброволците и познатите и реши да вземе автобуса. Отидохме на спирката и веднага ни казаха, че няма да дойде автобус, защото има силен обстрел, казаха, че той може веднага да се превърне в гроб.

Майката:

- От Артьомовск искахме да отидем в Старий Оскол, в Белгород.

- А, значи сте искали първо в Артьомовск, а след това в Русия?

- Да, да, ние имаме в Русия, родната ми се сестра е там. Мислехме да отидем там. Но стана така, че пристигнахме, а границата беше затворена.

- Разкажи, как живя цяла година в Артьомовск без мама?

- Много лошо. Защото мама винаги е била с мен. Имах приятелка, Алина, тя също беше без майка си, нейната майка беше в Донецк, не помня, не бяха излезли от Донецк, а майка ѝ също беше в Русия, беше избягала през прозореца, но тя не беше успяла да излезе.

Но тя реагираше нормално, не ѝ беше мъчно за майка ѝ, нямаше нужда от нея, защото майка ѝ се е отнасяла лошо с нея и даже ѝ беше по-леко без нея. Тя е живяла с баба си, баба ѝ е неин настойник. И Алина се чувстваше добре без майка си, а аз не мога без мама.

- Кои са най-неприятните ти преживявания през това време?

- "Белите ангели".

- Какви са те?

- Това е полицията, представяха се като някакъв вид военна полиция и търсеха деца. Когато за първи път дойдоха за мен, аз бях в мазето, показаха на дядо ми моя снимка, дядо почна да се застъпва за мен и даже приятелите ми започнаха да се застъпват за мен, за да откажат тези военни украинци. А те започнаха да говорят, „Майка ти е убита от Русия, трябва да те изведем в Германия.

А срещу тези Бели ангели много хора кълняха, проклинаха ги. Те казаха, че пак ще дойдат и след една седмица дойдоха, искаха да ме вземат. Те ме видяха, питаха за името ми, показваха моя снимка, че уж някакъв човек ги е помолил да ме намерят. Казал им уж „Помогнете ми да я намеря и да я изведа“ и така нататък.

- Тоест фактически те са искали да те вземат насила. А те много ли бяха?

- Много. На пазара, малко момиченце, на около четири годинки, с родителите ѝ се били скрили от обстрела, Белите ангели отишли, натикали момиченцето в колата, а родителите ѝ седят там и нищо не разбират. Почнали да се разправят, „Върнете ни детето“, а те обърнали и си тръгнали. Взели детето и тръгнали. Родителите нямали избор, защото насочили към тях автомати.

Те не искали да дават детето, сложили го зад себе си, а другите започнали да стрелят във въздуха и да викат „Дайте детето“. Детето самó тръгнало, защото не искало да пожертва родителите си. Затова и аз не исках да отивам, защото знаех, не вярвах, че Русия е убила мама. Аз изобщо не вярвах.

- А кой ти каза, че майката ти е убита?

- Белите ангели. Не го казаха на мен, казаха го на дядо ми. После дядо ми каза, а аз започнах да се смея, и му казах „Намерил си на кого да вярваш“. Ето, както виждате мама е тук, всичко е наред.

Майката:

- Да, тя ми разказа, че са идвали и са взимали деца и че нея са я крили.

- Баба ѝ и дядо ѝ са я крили?

- Да, баба ѝ и дядо ѝ, други хора, които са били там с момичето. Казаха ми, че са се опитвали да я вземат и аз съм им много благодарна, защото просто не мога да си представя как щеше да бъде...

Добре, майката я няма с нея, бащата го няма с нея, но баба ѝ и дядо ѝ са там, как така ще я взимат от баба ѝ и дядо ѝ. Изобщо не разбирам как е възможно да се взимат деца от родителите. Все едно какви родители. Любящи родители е най-добре. Но искам да знам – за какво ги взимате и къде?

- Най-важното е къде, да.

Военнослужещ:

- Защитавахме централната част на Бахмут, защитавахме граждански домове. Натъкнахме се на дом, от където, от мазето, започнаха да излизат граждани, да бягат и каха, че в мазето има деца. Имаше дете на 11 години, малко момиченце, изплашена, баба ѝ и дядо ѝ също, отначало те отказаха да излязат, помолиха да евакуираме внучката.

При евакуацията на внучката по нас беше открит огън, стреляха и със снайпер, като стреляха не по нас, а стреляха насочено към малкото момиче. При евакуацията, наложи се да я прикрием с нашите бронежилетки. Всичко мина благополучно, отведохме момичето, след това се върнахме и евакуирахме бабата я дядото.

Детето:

- Накрая, когато ме извеждаха, с мен вървеше Вася снайпериста, руснак. Той ме прикриваше, а имаше и още един, не помня как се казваше, но той също ме прикриваше. Когато от девететажния блок по нас започна да стреля снайперист, Вася зад мен ме прикриваше.

Аз вървях с първия човек, а от бронежилетката отхвърчаха куршуми, летяха и над мен. По другите не, именно по мен. Но не ме раниха, всичко е наред. После докато пътувахме, замалко да се натъкнем на мина, [описва мината]. Казаха, че тя вече е отработена, но когато по нас стреляха с куршуми, беше...

- А как мислиш, защо и кой може да е стрелял по теб?

- Не трябва да ругая, така разбрах, нали?

- Може, ако искаш.

- Няма да ругая, имам добро възпитание.

- Но май изобщо нямаш прилични думи?

- Изобщо нямам.

- А как смятате, тя променила ли се е за тази една година?

Майката:

- Да. Много е голяма. Тя не е на 11 години. Тя е много по-голяма. Твърде много е преживяла.

- Твърде много лошо, за съжаление.

- Да. Което не е трябвало.

- Какви са плановете ви за бъдещето? Какво искате да направите нататък?

- Това, което сме имали смелостта да обсъдим, това и ще направим.

- А какво сте обсъждали? Ако не е тайна, разбира се.

- Ще живеем, ще се радваме на живота, и че сме заедно. Ще се наслаждаваме на живота.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук