Преди 50 години екипажът на „Аполо 8“ излъчва телевизионен сигнал, който слага началото на мистерия (ВИДЕО)
Екипажът на „Аполо 8“ излъчва телевизионен сигнал на живо на Бъдни вечер. Астронавтите се превръщат в първите хора, орбитиращи друго космическо тяло.
Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс осъществяват предаването, след като влизат в лунната орбита на 24 декември. Това до известна степен обяснява религиозното съдържание на посланието. След като обявяват настъпването на лунния изгрев, всеки астронавт чете пасаж от Битие.
Как е посрещнато това послание на космодрума „Байконур не е ясно. То обаче е в рязък контраст с думите, изречени няколко години по-рано от космонавтът Юри Гагарин – първият човек в Космоса.
„Не виждам Бог тук горе“ – казва Гагарин от борда на „Восток I”. През годините обаче това изказване периодично се променя. Дали е вярно или не, едва ли ще разберем. Едно е сигурно – реакциите са коренно различни и само допълнително подклаждат популярната по онова време пропаганда в САЩ на Страхуващия се от Бог Запад срещу Безбожните комунисти.
И екипажът на „Аполо“ не твърди, че е видял Бог. Астронавтите обаче са особено впечатлени от неговите творения – „Тази обширна самота те кара да изпитваш страхопочитание. Карате да осъзнаеш какво всъщност притежаваш на Земята“, казва Ловел в друго изказване (екипажът прави общо шест).
Основната мисия на „Аполо 8“ обаче не е да се впечатлява от обширността на Космоса. Целта на експедицията е достигане на естественият спътник на Земята, влизане в около лунна орбита, заснемане и набелязване подходящи места за прилуняване на бъдещи мисии, завръщане и приводняване в предварително набелязан район на родната планета. За първи път членовете на "Апоро 8" преминава границата на радиациония пояс на Земята и достигайки Луната преминават на орбита около друго космическо тяло. Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс са първите хора видели с очите си Обратната страна на Луната.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1161 г. — Уилям I става крал на Шотландия.
• 1717 г. — В резултат на ураган откъм Северно море са наводнени обширни територии от Нидерландия, Дания и Германия, загиват между 11 500 и 14 000 души.
• 1801 г. — Направена е демонстрация на първият автобус в света с парен двигател, произведен същата година от Ричард Тревитик.
• 1814 г. — В Гент е подписан мирен договор, който слага край на Британско-американската война.
• 1818 г. — В Оберндорф край Залцбург за първи път е изпълнена коледната песен Тиха нощ, свята нощ.
• 1865 г. — Ветерани от Гражданската война в САЩ създават организация Ку Клукс Клан, която впоследствие се превръща в расистка.
• 1871 г. — Състои се световната премиера на операта „Аида“ на италианския композитор Джузепе Верди в Кайро с изключителен успех.
• 1912 г. — При експлозия в предприятие на Хокайдо (Япония) загиват 245 души.
• 1924 г. — Албания е обявена за република.
• 1940 г. — В България е приет Закон за защита на нацията, с който се забраняват обществените организации и се поставя началото на антисемитизма като държавна политика.
• 1946 г. — Обявено създаването на Четвъртата Френска република.
• 1951 г. — Либия обявява национална независимост.
• 1952 г. — С Постановление № 922 на Министерския съвет се създава Главно управление на пътищата към Министерския съвет.
• 1962 г. — Куба връща на САЩ 1100 военнопленници срещу хранителни продукти.
• 1979 г. — Съветския съюз нахлува в Афганистан, за да подкрепи марксиското правителство.
Родени
• 3 г. — Галба, император на Рим
• 1166 г. — Джон Безземни, крал на Англия
• 1491 г. — Игнаций де Лойола, испански монах
• 1745 г. — Бенджамин Ръш,
• 1761 г. — Селим III, султан на Османската империя
• 1784 г. — Елена Павловна, Велика руска княгиня
• 1798 г. — Адам Мицкевич, полски поет
• 1799 г. — Иван Селимински, български лекар
• 1818 г. — Джеймс Джаул, британски физик
• 1822 г. — Матю Арнолд, британски писател
• 1824 г. — Петер Корнелиус, немски композитор
• 1837 г. — Александър Имеретински, руски офицер
• 1837 г. — Елизабет Баварска, императрица на Австрия
• 1858 г. — Христо Попконстантинов, български писател
• 1861 г. — Иван Хаджиниколов, български революционер
• 1863 г. — Христо Станишев, български инженер
• 1867 г. — Манол Иванов, български филолог
• 1868 г. — Емануел Ласкер, германски шахматист
• 1868 г. — Скот Джоплин, американски композитор
• 1879 г. — Александрин фон Мекленбург-Шверин, кралица на Дания
• 1881 г. — Хуан Рамон Хименес, испански поет, Нобелов лауреат през 1956 г.
• 1883 г. — Стефан Ярач, полски артист
• 1886 г. — Майкъл Къртис, американски кино-режисьор
• 1889 г. — Христо Ясенов, български поет
• 1901 г. — Александър Фадеев, руски писател
• 1905 г. — Хауърд Хюз, американски предприемач
• 1906 г. — Джеймс Хадли Чейс, английски писател
• 1910 г. — Фриц Лейбър, американски писател
• 1912 г. — Любен Желязков, български актьор
• 1913 г. — Иван Костов, български геолог
• 1917 г. — Ким Чен Сук, съпруга на Ким Ир Сен
• 1922 г. — Ава Гарднър, американска актриса
• 1923 г. — Джордж Патън IV, американски генерал
• 1925 г. — Чавдар Драгойчев, български хирург
• 1934 г. — Стиепан Месич, 2-ри президент на Хърватска
• 1940 г. — Джанет Карол, американска актриса
• 1943 г. — Пенка Цицелкова, българска актриса
• 1943 г. — Таря Халонен, президент на Финландия
• 1945 г. — Леми Килмистър, британски музикант (Моторхед)
• 1949 г. — Вили Райман, германски футболист
• 1951 г. — Любомир Георгиев, български композитор
• 1952 г. — Константин Цеков, български музикант (ФСБ)
• 1953 г. — Иван Гранитски, български писател
• 1957 г. — Хамид Карзай, президент на Афганистан
• 1960 г. — Лютви Местан, български политик
• 1960 г. — Марио Събев, български музикант (Бараби Блус Бенд)
• 1961 г. — Илхам Алиев, президент на Азърбайджан
• 1961 г. — Уейд Уилямс, американски актьор
• 1964 г. — Дим Дуков, български водещ
• 1965 г. — Мартин Аткинс, английски играч на дартс
• 1970 г. — Еймори Ноласко, американски актьор
• 1971 г. — Рики Мартин, пуерторикански певец
• 1973 г. — Стефани Майър, американска писателка
• 1981 г. — Дима Билан, руски певец
• 1984 г. — Иван Лесев, български футболист
• 1986 г. — Павел "Ел Пафо" Йонов, български тарикат, най-големия играч
• 1991 г. — Луи Томлинсън, английски певец (One Direction)
Починали
• 1524 г. — Вашко да Гама, португалски мореплавател
• 1819 г. — Жан Серюрие, френски маршал
• 1850 г. — Фредерик Бастиа, френски философ
• 1863 г. — Уилям Мейкпийс Такъри, английски писател
• 1872 г. — Уилям Ранкин, шотландски физик
• 1873 г. — Джонс Хопкинс, американски предприемач
• 1881 г. — Янко Мустаков, български композитор
• 1901 г. — Лев Иванов, руски балетмайстор
• 1916 г. — Вацлав Добруски, български археолог от чешки произход
• 1916 г. — Георги Ангелиев, български революционер
• 1918 г. — Йевто Дедийер, сръбски географ
• 1927 г. — Владимир Бехтеров, руски невропатолог
• 1935 г. — Албан Берг, австрийски композитор
• 1942 г. — Франсоа Дарлан, френски военачалник
• 1951 г. — Ячо Хлебаров, български издател
• 1963 г. — Михайло Парашчук, украински скулптор
• 1966 г. — Иван Момчилов, български политик
• 1980 г. — Карл Дьониц, президент на Германия
• 1982 г. — Луи Арагон, френски писател
• 1991 г. — Георги Раданов, български актьор
• 1997 г. — Тоширо Мифуне, японски актьор
• 2008 г. — Иван Татарчев, главен прокурор на България
• 2008 г. — Харолд Пинтър, британски писател, Нобелов лауреат
• 2011 г. — Юлий Стоянов, български кинорежисьор
Празници
• Бъдни вечер, Свети преподобномъченица Евгения (Евгени, Евгения, Бистра)
Obekti.bg