Пробив! US учени откриха най-бързия убиец на COVID-19

Възможно е UV лъчението да намали чувствителността към COVID-19, като стимулира производството на витамин D и така да поддържа имунната система, предава trud.bg

Ултравиолетовата светлина инактивира коронавируса многократно по-бързо, отколкото би могло да се очаква въз основа на теоретичните изчисления на учени от САЩ. Причината за това обаче все още не е ясна. Възможно е ултравиолетовите вълни да предизвикат реакция на компонентите на биологичните течности, което допринася за гибелта на вируса.

Слънчевата светлина е способна да унищожи коронавируса за минути, установи група изследователи от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Подробности за това се разказва в статията в The Journal of Infectious Diseases. За първи път учените обърнаха внимание на разрушителната сила на слънчевата светлина за SARS-CoV-2 през лятото на 2020 г. и се оказа, че ултравиолетовата светлина е в състояние да дезактивира вируса. Според експертите унищожаването на вирусната РНК е трябвало да отнеме няколко часа.

Новите изследвания обаче показват, че ефектите от ултравиолетовите лъчи могат да бъдат още по-мощни те да се справят с вируса много по-бързо. След като откриха несъответствия в теоретичните модели и експерименталните резултати, учените решиха да изяснят колко време отнема за гибелта на вируса. Те анализираха редица експерименти посветени на въздействието на ултравиолетовите лъчи върху SARS-CoV-2. Оказа се, че за да бъде унищожен вируса, това отнема само между 10 и 20 минути, дори ако той е в телесни течности като слюнка.

Най-силно изразено въздействие има късите вълни на ултравиолетовото лъчение, но те не достигат до повърхността на Земята заради озоновия слой. Но и вълните със средна дължина също водят до бързото фотохимично увреждане на вирусната РНК.

„Експериментално наблюдаваната дезактивация на изкуствената слюнка протича повече от осем пъти по-бързо, отколкото бихме очаквали въз основа на теорията. Но все още не знаем защо", отбелязват учените.

Изследователите предполагат, че това може да се дължи на дългите ултравиолетови вълни. Те почти не увреждат РНК, но е възможно да въздействат на тестовата среда (изкуствената слюнка) по такъв начин, че да се ускори дезактивирането на вируса. Нещо подобно се случва и при пречистването на отпадните води - дългите ултравиолетови вълни водят до химични реакции между веществата във водата, които увреждат вирусите.

Ако е възможно да се докаже влиянието на дългите вълни, те могат да се използват за относително безопасно почистване на околната среда от вируса на SARS-CoV-2, и на това се надяват учените. Те призовават за по-задълбочено проучване на този въпрос, както и за търсенето на начини за използване на ултравиолетовото лъчение като средство за борба с коронавируса. Например, късите ултравиолетови вълни дозирано могат да се използват в болниците за стерилизация, но другаде техният източник може да бъде опасен за зрението и кожата.

По-рано експертите от Харвардския университет установиха, че сезонните колебания на ултравиолетовата радиация оказва влияние върху разпространението на COVID-19. Анализирайки ежедневните данни за COVID-19 и метеорологичните промени от приблизително 3000 региона в над 170 страни, учените установиха, че разпространението на COVID-19 има тенденция да намалява в рамките на няколко седмици след по-голямо въздействие на ултравиолетовите лъчи.

След анализ на връзката между ултравиолетовите лъчи и COVID-19 от началото на пандемията, учените установиха, че промените в количеството UV лъчение в периода между зимата и лятото води до намаляването на скоростта на разпространение на COVID-19 средно със 7% в Северното полукълбо, Въпреки че проучването показа, че COVID-19 има сезонен характер и разпространението на болестта е свързано с промените в количеството на ултравиолетовото лъчение, точната връзка остава неясна поради влиянието и на други фактори на околната среда, като температурата и влажността.

Също така остава неясно кой механизъм е движещата сила зад този ефект, признават учените. Може би UV лъчението унищожава вируса на повърхността или в микрокапките, или може би в слънчевите дни хората са по-склонни да бъдат на места, където шансовете за инфекцията са по-ниски. Възможно е дори UV лъчението да намали чувствителността към COVID-19, като стимулира производството на витамин D и така да поддържа имунната система.

Изследователите се надяват, че по-нататъшното проучване на влиянието на околната среда, пряко и косвено, на разпространението на COVID-19 ще доведе до по-ефективната защита срещу вируса и ще подобри оптималните стратегии за ваксинация.