Проф. Пол Роджърс: Русия сменя тактиката

Русия сменя тактиката - напада цивилни цели и това навява мисълта, че върви към чеченски сценарий за изпепеляване на градове и села в Украйна. Че се подготвя за боеве в градовете, за партизанска война.

Възхитата на Запад от саможертвената отбрана на украинците може би замъглява възприятията и води до преувеличаване на руските неуспехи и неразбиране на руската стратегия. Един по-трезвен анализ показва, че Русия може да е търсила бърз успех, но винаги е имала добре подготвени планове за последващи атаки, ако първоначалните ѝ ходове се окажат недостатъчни.



Пол Роджърс е професор по международна сигурност от Брадфордския университет и е събеседник в предаването "Събота 150", по БНР. Първият въпрос е малко по-глобален - както исторически, така и военен, защото и историците, и военните стратези твърдят, че всички войни, които води Русия, включително и тази срещу Турската империя, довела до нашето освобождение, са за излаз на южните морета.

Дали и войната в Украйна има тази цел?

Не съвсем, защото Русия в известен смисъл вече беше установила контрол върху ключови пристанища по крайбрежието, особено в Крим. Това със сигурност подобрява позицията на руснаците. Ако те успеят да установят контрол над цяла Украйна, пристанището Одеса ще е от изключителна важност.
Освен че Одеса е град с голямо историческо и културно влияние, тя е стратегическо пристанище. През Одеса се осъществява огромен износ на зърно, а това, разбира се, е много важно за много страни. В известен смисъл има значение излазът на южните морета, но не е само това. Исторически е пределно ясно, че Черно море и Крим са много важни, вероятно по-важни, отколкото други части на "старата" Русия.

Офисът на Зеленски загатна за тайнствени договорености с Путин! Иде ли краят на войната?

Мисля, че това, което се опитва да постигне Русия е по-голям контрол на юг, но основната цел на войната е да гарантира, че Украйна ще бъде "подчинена държава" на Москва. Редом с Беларус това разширява руското влияние с хиляди километри на запад. С установяването на контрол върху Украйна разширяването е значително ѝ ни връща по някакъв начин към ерата на Студената война. Това е част от започнатия от Путин процес отново да направи Русия велика.

Очакванията бяха, че руските войски бързо ще се опитат да превземат Киев и да инсталират марионетно правителство, но това не стана. Какви са причините?

Има няколко причини. Едната е, че руснаците силно подцениха силите, от които се нуждаят, защото не очакваха, че ще има силна съпротива. Те навлязоха с войски, които са пригодени за операция в сравнително приятелски настроена страна. Освен това руските войски не са толкова добре организирани, ръководени и дори оборудвани, колкото се очакваше. Но ключовият елемент е, че се прави опит за контрол върху цяла страна - или с други думи, окупирането на Украйна.

Преследването на тази цел изисква пълна военна мобилизация на цяла Русия, защото става дума за държава с над 40 милиона население. Руснаците не сториха това. Въпреки че силите, обкръжили Украйна са внушителни, те не са достатъчни за окупацията на цялата държава. През първите 48 часа, в самото начало, когато се опитаха да превземат международното летище на Киев, стана ясно, че нещата не са развиват по план.

Какво знаем за руската военна машина? Трябва ли Западът да се страхува от руските оръжия? Колко модерни са те?

Русия със сигурност има някои много модерни оръжия, разработва и произвежда такива, макар и в сравнително ограничен брой. Руските въоръжени сили бяха в ужасно състояние през 90-те години и това дълго време не се промени. Под управлението на Путин бяха направени огромни инвестиции, но изглежда това, което подцениха, е обучението на войските. Нека да отбележим, че макар и Русия да има много големи сухопътни войски, почти половината от тях са наборници. Повечето са под 20 години и служат най-много една година. Армията не е толкова силна, каквито бяха очакванията.

Ако се върнем пак към театъра на бойните действия, може ли да се каже, че руснаците променят тактиката си и доколко е реален сценарият "Чечня" за разрушаването на украинските градове?

Определено има промяна в тактиката. През последните 3-4 дни руснаците започнаха да забавят действията си и Путин предупреди НАТО да не се намесва, заплашвайки с ядрен отговор. Очевидно Русия преминава към стратегията за продължителен обстрел на градовете. Тя е много брутална, всява много страх, причинява големи жертви и разрушения. Но тя няма съществен ефект върху духа на украинците като цяло.

Мисля, че големият проблем за Путин са многото трудности, с които трябва да се справя едновременно. Първо, по оценка на Пентагона, има 3 000 убити и около 9 000 сериозно ранени руски военни. Това не беше очаквано и ще има бавен, но постоянен ефект върху самата Русия, ако това продължава. Второ, изобщо не е ясно кога руските войски ще преминат от бомбардирането и обстрела на градовете към смяна на правителството. И макар и да става ясно, че се готвят за нападение срещу Киев, изобщо не е сигурно дали имат способността да го превземат напълно, без да го разрушат. 

Много се говори за използване на наемници и от двете страни в конфликта. 
Не съм сигурен дали бих използвал термина "наемници". Това са по-скоро някакъв вид бойни формирования. Със сигурност е вярно, че от украинска страна има някакви опълченци, които са много крайнодесни, хора, определяни като фашисти. А от руска страна, особено в Донбас, има много бойци, които могат да бъдат свързвани с руските наемници. Тези групи не са малки, но в никакъв случай не са доминиращи. Това не означава, че няма групи, които са извън контрол, което тревожи властите от двете страни.

Байдън: Путин изгуби

Да речем, че напълно разбираме, че Западът не може да се намеси пряко, защото това може да означава началото на Трета световна война, но тогава какви са останалите опции от чисто военна гледна точка, защото, както се видя, дипломацията и от двете страни се провали?

Досега дипломацията се проваля. Още се водят преговори, имаше среща на Лавров и украинския му колега Кулеба и поне има някакво раздвижване, отчасти чрез турско посредничество. Но по същество западният военен отговор е да захранва украинските въоръжени сили с големи количества отбранително, но много модерно оборудване.

Британски и американски спецчасти обучават вече от няколко години украинските си колеги, на базата на предположенията, че на някакъв етап ще се стигне до руска окупация. Западът е заделил около 17 000 модерни противотанкови оръжия за тази цел. Само Великобритания изпрати 3 500 противотанкови ракети. Ракети "земя-въздух" също се използват. Възможно е Украйна да закупи още модерни бойни дронове от Турция.

Съгласен съм, че украинците трябва да имат възможност да се защитят, но като един миролюбив човек и вярващ, че винаги има възможност за дипломация, лично моят проблем с продажбата на оръжия е, че колкото повече продължава украинската съпротива, толкова повече ще стават жертвите и разрушенията.
Да, това е вярно. По принцип, когато има съпротива от военен и полувоенен тип, тя може да продължи много дълго време. На талибаните им бяха необходими 20 години да победят в Афганистан. Алтернативата за Украйна, до която в крайна сметка може да се стигне, е широкомащабна гражданска съпротива.