Проф. Витанов: Бахмутската месомелачка си работи, но основното сражение ще е на друго място

Математикът проф. Николай Витанов направи анализ за войната в Украйна. Ето какво пише той в личния си фейсбук профил за ситуацията на 4 януари:

Кратка информация за войната за 04 януари 2022 г.

Пак да напомня. Тук е сайт за технически анализи, а не за леене на чувства. Добрият анализ исиква хладнокръвие, а не леене на чувства. Ако са те хванали като шаран на гола пропагандна кука и това те напъва да лееш чувства, лей си ги на собствената стена, а не тук.

Всичко си върви по предначертаните пътища. За политическата ситуация у нас прогнозата я знаете и тя бе направена публично по една голяма телевизия 2 месеца преди последните избори. Намираме се във втора серия на сериала Франкенщайн. Като гледам какви министър-председатели имахме през последните 30 години, то Денков никак няма да е от най-слабите. Но политическата ситуация е такава, че няма да може да състави правителство. Не става така – аз ще управлявам пък вие там в парламента ше ме подкрепяте. Денков добре го знае и знае и че мандатът му е обречен. Ако искаш подкрепа, съответната партия трява да е на всички нива на властта. Това е положението в България. Правителство ПП-ДБ, пък другите да подкрепяли в парламента – забравете.

Сега за войната.

И тъй, по точките за днес.

1. Надпрагов удар? И днес няма. Ами като няма, войната си продължава бавничко, както досега. Месомелачката при Бахмут работи. Мобилизацията в Украйна си продължава. Руснаците си бомбардират. И така, докато единият клекне. Нешо неясно тук има ли?

2. Къде сме ние - набутани сме в тази война, все още индиректно. Ама никой не ни пита, искаме ли или не. Като членове на НАТО и ЕС изнасяме оръжие и парите ни текат за поддържане на Украйна на системи. То не се и крие вече, че Украйна е на системи. Това е нестабилна ситуация. За пациента. Рано или късно, по една или друга причина, системите ще бъдат спрени. Какво ще е останало от пациента и какво ще стане с него, мислете за това. Аз не съм оптимист за пациента. Тук да има нещо неясно?

Така.

Украинците смятат, че ще спечелят войната. Добре, броим дните и кой какви значителни градове е превзел.

И тъй, украинците смятат, че ще спечелят войната и не започват преговори към средата на ноември 2022 г. Броим, нали така

Ден 54 – 04 януари 2022 г.

никоя от двете страни не е превзела нищо съществено.

Продължаващи руски удари по украинската критичната инфраструктура. Зимата дойде. Положението при Бахмут е напечено.

Войната си върви бавно. Що така? Отговорът на Витанов е прост – няма надпрагов удар.

Юрдечетата крякат, че броя и че съм броил при Херсон. Какво броих при Херсон, да напомня, че в юрдешките мозъци неврони много няма и бързо забравях. Тъй нареченият експерт Жданов се беше изцепил, че украинците ще го превземат за 3 седмици. Аз казах, че няма да стане и че ако стане ,ще си посипя кофа с пепел на главата.

Отброих 21 дни – Херсон не падна. Това броих. За разлика от юрдеците, които са и шарани и не смеят да критикуват украинската армия, аз критикувам и украинската и руската армия. Какво се оказа при Херсон. Първо, украинската армия е нямала численост за да го превземе, следователно оттеглянето на руснаците е грешка. Второ, руснаците се изтеглиха за 2 дни, тоест снабдителните и комуникационните им линии са си били работещи. Грешка – критикувах го тогава, критикувам ги и сега. Винаги съм казвал – системата Таракан на украинската армия не работи.

Това е системата COIN на НАТО, която изисква масивна поддръжка от въздуха. Няма такава, украинските войничета гинат масово и украинската армия загуби инициативата. Както ви писах, историята с украинските юруши още не е свършила. Резервите изтъняват. Освен това цялата работа е зомбирана – Украина е на системи и без чуждестранна помощ няма да изкара дълго. Та ще има още да говорим, а вие юрдечета мои си съскайте и крякайте.

Аз разбирам, че трябва да си изливате негативните емоции, защото висите на голата пропагандна кука, че Украйна утре ще спечели войната. Гола пропагандна кука е това, колко пъти ще ви го напиша още, преди да ви влезе в съзнанието. Всъщност, една добра теория, защо не ви влиза в съзнанието е основана върху въпроса – юрдек съзнание има ли?

Така, сега по фронтовете.

Херсонският участък на фронта. Тук, цари затишие. Очакванията са за сценарий с артилерийски престрелки. Сценарият се сбъдва. Украинските резерви тук се теглят в посока месомелачката при Бахмут. Руснаците използват това, за да си подобрят позициите.

На запорожкия и луганския участък на фронта, както и в Харковска област си работи системата „Таракан“ (COIN). Непрекъснати атаки и големи украински загуби заради дефекта на системата „Таракан“, който ви описах. Загубите на украинската армия старателно се крият. Тук е струпана голяма украинска групировка, чиито ударен потенциал обаче намалява заради непрекъснатото теглене на части към Бахмут. Чакат ни интересни събития тук.

Руснаците даже почнаха да настъпват в Харковска област. Да видим сега кой е по-подготвен за война при зимни условия. Чуват се изявления, че украинската армия минава към активна отбрана. Времето на числено превъзходство свърши. Времето за начало на преговори, както съветваше шефът на комитета на щабовете на американската армия беше преди месец и половина.

Донецкият участък на фронта. Бахмутската месомелачка си работи. Но това е само прелюдия. Отдавна съм ви писал, че основното сражение ще е за Словянск и Краматорск. Тактиката COIN (Таракан) прогърмя, но то си беше ясно, че срещу плътни отбранителни линии тя няма да проработи. Ами няма да проработи без поддръжка от въздуха, каквато украинците нямат и руската артилерия спокойно си обстрелва украинските бронирани машини.

Ама не били 27 бригади, ама Вагнеровците се били провалили. Ама 27 бригади били 2/3 от украинската армия. Не са – украинската армия е доста по-голяма. Все още. Писах ви – концентрацията на украински части покрай Бахмут е такава, че украинците могат да си позволят да губят 3 месеца по 500 човека на ден. После, ако има откъде да дойдат допълнителни войници, могат да си позволят и още дни да губят по 500 човека на ден. Това, което мен ме интересува, е тези допълнителни войници да не са български. Нали така – аз гледам българския интерес и следвам англосаксонската доктрина. Защоно съм много лош и грозен, а понеже съм професор по математика, няма как да съм Шерлок Холмс, трябва да съм Мориарти. Нали така.

Та писах ви, пиша ви и пак - Бахмут е следващият Мариупол. Очаквайте улични боеве там. Ама яки. Струва ми се, че руснаците изчакват концентриране на украинските резерви в Донбас за да нанесат удар на друго място , където съпротивата на украинците изтънява поради непрекъсната необходимост да се захранва с пушечно месо бахмутската месомелачка и поради нарастващите логистични трудности вследствие постепенното разрушаване на инфраструктурата.

Накрая не забравяйте името на един град – Покровск. Защо – ще ви пиша, като му дойде времето.

Заключение за днес: надпрагов удар няма, войната продължава. Не е интересно за бюргера, свикнал на екшън пред телевизора всеки ден.

Идеологическият фронт. Пропагандата в двете воюващи страни си работи. Там особени промени не се очакват. При руснаците е по-лесно. Войната не е на тяхна територия, няма разрушена инфраструктура, ако регулярно се превзема по някой град, обстановката ще е спокойна. Непрекъснатите обстрели на цивилни цели от украинската армия в Донбас дразнят, но докато има украинска инфраструктура за разрушаване, това няма да предизвика кой знае какви негативни реакции в Русия.

При украинците положението е доста по-лошо за народа. Но там ги надъхват, че ще победят във войната, че Западът ще ги подкрепя вечно и всичко ще е наред. Той Западът ще подкрепя, докато опасността не стане прекалено голяма и докато цената не стане прекалено голяма. После почват преговори. Ще кажете, украинците никога няма да преговарят. Ще видим. И аз гледам украински телевизии. И виждам тъжната картинка зад бравуризма и ураюнакизма. И пак ви пиша – мислете какво ще правим след войната. Щото тя ще свърши и няма да свърши за Украйна така, както ви се иска , юрдечета мои. И по точно, няма да свърши така, акто пише на гоата пропагандна кука, на която са ви хванали. Не бъди шаран. Не бъди юрдек. Мисли с главата си, не се лови на голи пропагандни куки.

Пропагандата у нас. Нула. Зеро. Даже отрицателна. Оставили сте да се лее украинската пропаганда, а тя създава неоправдани очаквания и като така отрицателни емоции у народа. Не се прави така, пиша от месеци. Аматьорщина – пиша от месеци. Но тя аматьорщината здраво се е загнездила у нас. Толкова здраво, че в центъра на София трябва да вдигнете огромен паметник на юрдека. Бай Ганьо е много нива над българския юрдек, защото е предприемчив, а не реве от дивана с единствено последствие клатене на въдушните молекули.

Но стига за това днес.

Полека ще започна да възстановявам писането и по другите две теми – политологията и демографията.

Днес- малко демография.

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 36)

...Разликата в заплатите принуждава работниците от страни, където заплатите са ниски да се придвижват към страни с по-високи заплати....

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

Нищо чудно в горния цитат – който е учил достатъчно физика знае, че където има градиент, има и поток. За да спрем потока, трябва да компенсираме градиента. Може и да не го правим равен на нула, трябва да го компенсираме. Компенсираме ли го у нас градиента? - не. Но я да видим тая работа по-подробно. В страните с по-високи заплати, имигрентите отиват да работят обикновено в професии, които са в дъното на заплащането. Местните не щат да работят това, защото там заплатата е освен пори и престиж. Има и структурна инфлация – повишаването на заплатите на нископлатените професии води до пропорционално повишаване на заплатите в по-добре платените професии. Местните се юрват натам и оставят по-ниско платените места празни и те се заемат от мигранти. И сега да видим какви ще са последиците от текущата война. Структурната инфлация ще се засили в американското парче на света и достъпът до евтини суровини ще стане по труден. За да се поддържа капиталистическата система в развитите страни в това парче, заплатите ще растат, включително и на нископлатените работници. Ако не направим нещо, градиентът ще се увеличи и имиграцията от България ще се усили – ние сме на края на парчето и аматьорщината е много разпространена у нас. Може ли да се направи нещо? Ама може, разбира се, само, че трябва да се ограничи българската юрдещина и доста хора да дойдат на акъла на зловещия професор. Така ще се реализира една от предпоставките на Демик за излизане от перманентната криза, в която е българското общество. Кой беше тоя Деминг, бе, Витанов. Ами, де да знам. Питайте Мориарти, той непременно знае.

Днес, желая здраве и успехи и нека войната и вирусите да стоят далече от вас.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук