Проф. Витанов: Иде голямото сражение. Този път обаче руснаците...

Ситуацията полека върви към етап 4 с началото на руския систематичен обстрел срещу Славянск, смята математикът

Проф. Николай Витанов даде кратка информация за войната към днешна дата. 

Ето какво написа математикът в профила си във фейсбук:

Кратка информация за войната за 15 март 2023 г.

АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ. ВРЕДНО E ЗА ЗДРАВЕТО ИМ. ВРЕДНО Е ЗА ПСИХИКАТА ИМ – ИЗПАДАТ В ЮРДЕШКИ ДЕЛИРИУМ – КРЯКАТ, ТА СЕ КЪСАТ. НЕ ЧЕТИ ЮРДЕКО!

Тук е място за технически анализи, а не за леене на чувства. Добрият анализ изисква хладнокръвие, а не леене на чувства. Трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че трябва да си гледаме националния интерес. Националният интерес с точно две думи и половина, ви го обясних: ползи за народа. И тъй, гледаме към тая война и винаги се питаме: А каква ни е на нас ползата от това?

Следим бавните процеси и то поред. Защото бавните процеси са тези, които ще определят изхода на войната. Войните текат бавно, а не са като на холивудски филм. Бавното протичане е в следствие на скоростта, с която вървят логистичните процеси. И като гледате логистиката, добре може да се ориентирате кое накъде отива.

Бавните процеси си имат етапи. Всеки ден припомняме етапите и гледаме, докъде е стигнал процеса с кратки коментари. Войната не е задължително да мине върви през всички етапи. Може да свърши, преди да е стигнала последния етап на някой от процесите.

Ама повтаряло се било, ама кря-кря. Има си методология. Всички етапи се пишат всеки ден, за да е ясно накъде се очаква да се развиват нещата. По всеки етап има кратък коментар, а да е ясно каква е ситуацията в момента. Ама кря, ама кря-кря. НЕ ЧЕТИ ЮРДЕКО! НАПИСАНО Е НАЙ-ОТГОРЕ С ГОЛЕМИ БУКВИ, ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА ЧЕТЕШ ТОВА.

Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската армия. Етапите са

1. Етап 1: Унищожаване на тежката техника та украинската армия, налична към началото на войната – стана в първите два месеца и нещо, поради което се наложи Украйна да бъде закачена на системи

2. Етап 2: Унишожаване на повечето налична в Източна Европа военна техника от бившия Варшавски договор – този етап привършва

Етап 3: Напомпване на украинската армия със стара натовска техника от времената на студената война с цел освобождаване на западните складове от такава техника – този етап започва. Очаква се да върви процес на утилизация и на тази техника

Етап 4: Вкарване на по-съвременна натовска тежка военна техника в Украйна, управлявана от „доброволци“ и „пенсионирани военни“.

Етап 5: Вкарване на съвременна натовска техника с навлизане на натовски армии в Украйна и директно участие на НАТО във войната чрез хвърляне на войници от източна Европа по бойните полета

Етап 6: Директна намеса американската армия и армиите на страни-противници на Русия от времената на студената война на украинска територия с най-съвременна натовска техника.

В момента приключва Етап 2 и се отива на Етап 3. Част от старата натовска техника не се праща на фронта, а се натрупва. Сигурен знак за предстоящ юруш. На северната част на фронта, украинското тежко въоръжение е недостатъчно, затова руснаците настъпват. В Бахмут и Авдеевка украинското тежко въоръжение също е недостатъчно и затова украинските бригади там имат тежки проблеми.

Всъщност, какво се очаква да получи украинската армия за пролетния юруш? 91 танка – малко са. Още 324 БТР-а, 224 БМП-та и 381 бронирани автомобила. Оттук – горещата част на юруша се очаква да е около месец, докато всичко изброено бъде утилизирано. После?

Ще видите – движение на етапите нагоре. Плюс пиксъци за още оръжие. Това е реалното положение на нещата без никакви чувства. Утилизира ли се натовската техника? Утилизира се. Има ли писъци за още оръжие? Има.

Интересите са както следва.

Американският интерес: Отслабване на Русия чрез закарване на ситуацията на Етап 4. От Етап 5 нататък вредите стават повече от ползите, защото Щатите ще бъде въвлечени дълбоко във войната с последващо отслабване на военния капацитет. А Китай търпеливо чака американците да отслабнат, за да хапне тортата.

Тортата се нарича Тайван. Затова очакването е вероятността за достигане на Етап 5 да е малка. Няма вярвям, не вярвам. Има вероятности, а това е математика. Няма чувства.

Руският интерес – унищожаване на колкото се може по-голяма част от украинската армия и спечелване на войната. Етап 3 устройва руснаците. Етап 4 също. Етап 5 е неприятен и за тях, защото означава разширяване на войната и излизането и от контрол. Погледнато по-общо, като конфлиткт между НАТО и Русия – натовкото въоръжение се унишожава в Украйна с доста по-бързи темпове, отколкото руското.

Натовското преимущество в конвенционални оръжия намалява, което намалява вероятността от директен сблъсък НАТО- Русия. Няма – вярвам, не вярвам. Има вероятности. Това е математика. Няма чувства.

Нашият интерес? Икономически – доставка на муниции за украинската армия. Политически – да не бъдем отново наврени между атовете и наритани. Тука сега има ли чувства?

Процес 2: Логистиката на руската армия. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата продължават, както и досега. Тоест – продължаващо артилерийско превъзходство на руската армия и съпъстващи големи загуби в жива сила на украинската армия. Тук етапите са:

Етап 1: Използване на оръжията, натрупани по времето на студената война

Етап 2: Използване на оръжията разработвани в 20-те години след студената война

Етап 3: Използване на оръжията, разработени в последните 10 години

Тук нещата са на етап 1 – оръжие от студената война руснаците имат още много. От оръжията от Етап 2 се използват малка част, предимно танкове и бронирани машини, оръжията от Етап 3 се използват рядко, предимно с изпитателна цел. Тъй, че тук има много мегдан за развитие на обстановката. Не се очаква скоро да се излезе от Етап 1 – танкове и оръдия от времената на Студената война по руските складове има още много.

Тука чувства да има някъде? Има оценка на логистиката. При това правилна.

Процес 3: Численият състав на украинската армия. Тоя процес не върви добре. Мобилизационните резерви в Украйна привършват. Ще съберем силици за един юруш. Трябва, иначе системите ще бъдат спрени. Западняците са практични – като видят, че няма вече пушечно месо, ще си стиснат ръцете с Русия и ще разделят Украйна. Какви са етапите тук.

Етап 1: Унижожаване на числения състав на Украинската армия от началото на войната. Етапът е завършен. Безвъзвратните загуби на украинската армия са много по-големи отколкото беше числеността и в началото на войната

Етап 2: Масивна мобилизация в Украйна. Това върви вече цяла година и води до изтощаване на мобилизационния ресурс. Етапът приключва.

Етап 3: Отлавяне на украински мъже по улиците на украински градове. От някое време е започнал този етап, което добре се вижда от клиповете по мрежите. Украинският мобилизационен ресурс е изтощен.

Етап 4: Липса на пушечно месо в Украйна. Начало на лова на пушечно месо в Източна Европа под формата на „доброволци“ и пенсионирани военни.

Етап 5: Хвърляне на редовни части на източноевропейски армии на страни-членки на НАТО в Украйна

Етап 6: Хвърляне на украинска територия на американската армия и армиите на други натовски държави, провнци на Русия от времената на студената война

В момента нещата са на Етап 3. След пролетния юруш се очаква ситуацията да отида на Етап 4. След което се очаква да започне пропаганда за връщане на избягалите украински мъже в Украйна и начало на пропагандата, че трябва засилено да се пращат доброволци и „пенсионирани военни“ в Украйна.

Почне ли Етап 4, се очаква начало на плонжовете на морните тумбаци у нас - когато съответното шаранче го попитат ще подкрепи ли думите са подкрепа на Украйна с дела, като отиде да се бие на фронта. Ще се окаже, че всичките шаранчета са на смъртен диван и имат толкова много болести, че аха, аха ще умрат.

Тук чувства да има? Има оценка. Чувствата ги леят тия с морните тумбаци, на които може да им се наложи да доказват с дела проукраинските си позиции, когато емисарите тръгнат да искат български войничета за фронта.

Помнете – стратегията е – намери глупак да ти реализира интересите за собствена сметка. Стратегията не е – превръщай се в глупк, за да реализираш чужди интереси за собствена сметка. Който много иска да праща български войничета в тая война – да заминава сам.

Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Украинската инфраструктура продължава да отива по дяволите. Руската не е засегната. Руската икономика успешно се справя с всякаквите санкции. Украинската – ако бъдат спрени системите, веднага ще грохне. Тъй че наливането на десетки милиарди трябва да продължава. Докога? Докато има пушечно месо за фронта.

Няма пушечно месо, няма юруши, няма как да оправдаваме десетките милиарди, дето ги изливаме. Разрушена инфраструктура, скапана икономика. За да има украинска победа, трябва руската инфраструктура и икономика да бъдат повече толкова разрушени. Няма нито пушечно месо, нито оръжия за реализация на такава цел. Какви са етапите тук

Етап 1: Украинската критична инфраструктура не бе разрушавана. Това приключи през октомври миналата година

Етап 2: Генерал Армагедон активно разрушава украинската критична инфраструктуа. Това прикючи преди около два месеца с резултат – разрушаване на съществена част от украинската критична инфраструктурата

Етап 3: Генерал Армагедон е прибран, разрушаването на украинската критична инфраструктура върви с по-бавни темпове.

Етап 4: Пълно разрушаване на инфраструктурата в контролираната от украинците част на Донбас. Това се очаква да се случи при сражението за Славянск и Краматорск.

Етап 5: Разрушаване на инфраструктурата на левия бряг на Днепър.

Етап 6: Разрушаване на инфраструктурата в Одеса и Харков

Етап 7: Масивно разрушаване на инфраструктурата на десния бряг ня Днепър.

Етап 8: Превръщане в руини на цялата инфраструктура на Украйна.

В момента сме на Етап 3. Руските удари са концентрирани повече по фронтовете, отколкото по инфраструктуата. Логично – подготвя се пролетен юруш и руснаците гледат да спънат подготовката и дори да го провалят с месомелачки и артилерийски и авиационни удари по украинските части.

Ситуацията полека върви към етап 4 с началото на руския систематичен обстрел срещу Славянск. Между другото, този град бавно влиза в обхвата на руската артилерия. Очаква се масивно разрушаване на инфраструктурата по линията Часов Яр-Константинавка – Славянск – Краматорск. Няма чувства тук.

Има оценка на ситуацията. 50 000 – на украинска групировка е по тази линия. Следователно руската артилерия ще срине цялата инфраструктура, където тая групировка се крие.

Процес 5: Надпраговият удар. И днес няма такъв. Гледаме сериалът „Прагът“. Руснаците опитват да го свалят, американците опитват да го поддържат достатъчно висок, но не толкава висок, че Русия да използва ядрено оръжие. За поддържане на прага относително висок, всеки ден се разходват украински войничета.

Да мислим прагматично. Войничета ще има за пролетта. Ще има и за лятото. Идва кървавото лято на 2023 година. Етапите тук са следните

1. Етап 1: Прагът е висок. Не се прескача и войната си продължава.

2. Етап 2: Прагът за едната страна започва да пада. В настоящия момент опасността е за падане на украинския праг поради изчерпване на наличното украинско пушечно месо. За да не падне прага, като няма украинско пушечно месо, трябва да дойде пушечно месо от източна Европа.

3. Етап 3: И пушечното месо от източна Европа не стига за да държи прага висок. Тогава – или намеса на натовските армии, за да държат прага висок и де се опитат а свалят руския пра или край на войната – временно, до началото на следващата война.

В момента тук сме на Етап 1. Украинско пушечно месо все още има, даже има за още един голям юруш. Чакаме големият юруш. Към Крим. Всички го чакаме – и руският генерален щаб и американския генерален щаб. Подготовката върви. На пушечното месо не му се казва, че поне един стандартен корпус ще иде на 2 метра под земята.

Стандартен корпус са си 4 пълни дивизии или ако щете 12 пълни бригади, а за тези, които искат да сметнат още по лесно – 36 батальонни тактически групи. Толкоз армия ние нямаме, даже и ако броим чиновниците.

Голяма веселба ще е тоя юруш да знаете отсега. Няма чувства тук. Чакам юруша. Обаче резервите за него се утилизират в момента в Бахмут. Но все пак има останало пушечно месо и натовска техника се доставя за 1 месец гореща и силно кървава фаза на войната.

Обучително за юрдечета. Каква е разликата между юруш и контраофанзива. При контраофанзивата имаш артилерийско превъзходство. При юруша нямаш. Резервите ти масивно отиват на 2 метра под земята. И когато ти дотрябват – ги няма.

Процес 6: Съществени движения по фронтовете. Бахмут бавно бива обкръжен. Авдеевка – също. Там се заформя следващата месомелачка – руснаците започнаха да хвърлят големи планиращи аиационни бомби там. Покрай Угледар украинската армия позакрепи положението. Резервите обаче не достигат, за да се държи фронта и той бавно се движи на запад.

Това, което гледаме е дали украинските части в Бахмут ще получат заповед за отстъпление или едно дивизия ще бъде котелирана. Знаете, кое е слабото място на украинската армия – пушечното месо. Ако то стане недостатъчно, системите ще бъдат спрени. Което означава разделяне на Украйна. Какво ни чака тук?

Етап 1: Продължаване на работата на Бахмутската месомелачка. Украинското командване хвърли 4 нови бригади там, които се очаква да бъдат смлени в рамките на един месец.

Етап 2: Руски атаки в посока на Константиновка, Славянск, Краматорск и Купянск. Начало на решителната битка за Славянск и Краматорск.

Етап 3: Пролетен украински юруш в чест на началото на предизборната кампания в Щатите. 100 000 човека пушечно месо, това са 30 бригади или 90 батальонно тактически групи. Иде голямото сражение. Този път обаче руснаците едва ли ще отстъпват територии, за да си пазят живата сила. И двете страни са наясно – заминат ли тези 100 000 войната свършва, пушечно месо от местни източници няма повече откъде да дойде.

И тъй – чакаме и гледаме. Боят на наличните украински войници за юруш намалява поради месомелачките в Бахмут и на други места. Старата натовска техника се събира за юруша, пушечно месо още има. Първичните избори в Щатите наближават. 91 танка, които се чакат, са малко. Обещаните 550 БТР-а и БМП-та също няма да стигнат. Карай да върви – важното е кампанията за първичните ибори в САЩ да стартира добре за настоящата администрация.

Намраме се на Етап 1. Сражението за Бахмут още не е приключило. С новите подкрепления, украинската групировка там е около 20 000 човека. Може да изкарат още месец, ако не се изтеглят. До средата на април обаче от тези почти две дивизии няма да остане почти нищо. Месомелачката работи. Април ще е интересен месец. 1 украинска дивизия в Бахмут се утилизира за 20 дни. Месомелачката работи. Руски загуби също има, но те са доста по-малки

Изпрадналите в делириум юрдеци взимат украинските загуби за руски. Юрдечета мои, американския генерален щаб отдавна каза, че упорството при Бахмут може да коства поражение на Украина в пролетния юруш. Гледаме, дали американците ще излязат прави. Хиляди пъти съм ви писал – американците могат да смятат. Зеленски взе решение да отбранява Бахмут. Разбираемо е – от Бахмут има пътища за навсякъде по линията Часов Яр – Краматорск.

Падне ли Бахмут не е ясно накъде ще тръгнат руснаците да пробиват тая линия. Прилага се съветската тактика от Втората световна война – да наблъскаме пушечно месо там и да задавим противника с голямата месна хапка, колкото и месо да се утилизира. Само че тогава Съветският съюз имаше доста повече пушечно месо от германците, а артилерията беше по равно до средата на войната.

Тук Украйна има много по-малко пушечно месо и значително отстъпва в количество и качество на артилерията. Но ново и ново пушечно месо се хвърля при Бахмут. Траекторията на системата е набита в точков атрактор. Двете страни няма да се откажат. Ще се лее много кръв, но то ви бе прогнозирано.

Процес 7: Идеологическата борба. В Русия нещата са доста спокойни, ситуацията на фронта към момента е благоприятна, няма условия за масови безредици.

Проблемите са при украинците. Текущият етап тук е

Етап 1: Пропагадни опити да се неглижира работата на бахмутската месомелачка и грамадните украински загуби там. Сталинград, значи. Да де но има една мъ-ъ-ъничка разлика. Германската армия при Сталинград се водеше от интелигента фон Паулус. При Бахмут вместо Паулус имаме Вагнерус. Това е съвсем друг тип войник.

Следва

Етап 2: Украинската пропаганда започва да обяснява, защо бяха необходими огромите украински загуби в Бахмутската месомелачка, след като американският генерален щаб, тъй да го наречен, отдавна ги посъветва да се изтеглят, защото стоенето в Бахмут прахосва резервите необходими за пролетния юруш. Тук виждаме разлика в интересите.

Американците искат пролетен юруш за добро започване на кампанията за първичните избори за текущата администрация. Да украинското ръководство обаче, удържането на Бахмут е идея-фикс и те са заложници на тая идея – падне ли Бахмут, пораженията върху моралната устойчивост на армията и обществото ще са големи. Руснаците нямат против да продължат месомелачката в Бахмут.

Градът е разрушен, отдавна е прострелян. Друго е да се биеш срещу неразрушени укрепления и непростралян артилерийски Славянск или Краматорск. Тия от вагнер спряха да се оплакват, че нямат снаряди. Интересно, кой ли украински генерал ще го отнесе за огромните украински загуби при Бахмут? Докато Бахмут се държи – никой. После – ще видим кой ще бъде набеден за виновник.

Тук работата е дебела. Може да го отнесе дори командващият сухопътните войски на Украйна. Но гледаме. Няма чувства. Има вероятности. Няма събитие с вероятност нула. Тй, че събитието, че украинците ще удържат Бахмут също е с ненулева вероятност. Вероятността е твърде малка обаче в сравнение с вероятността на събитието, че украинците няма да удържат Бахмут.

Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната скръб продължава. Че и траур. Няма фина национална пропаганда. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е пълна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които дори не знаят къде е Украина. Българинът е много по – осведомен, защото Украйна е под носа му.

И казва Витанов – оправете си пропагандата, гледайте реално на нещата. Няма – по телевизиите ни заливат с юнаци с блеснали очи, пророкуващи скорошна украинска победа. Иде кърваво лято с големи сражения и чудовищни загуби и от двата страни. Загубите на украинците ще са много по-големи, защото пак ще има юруш с политически цели срещу артилерийско превъзходство на противника. Но вие не ме слушайте.

Слушайте какво ви говорят ония с блесналите очи. Нали четете каквото ви пиша: вие ги слушайте тези с блесналите очи, но никога не забравяйте къде е червената линия на Витанов. А тя е – изпращане на български войничета на фронта. И тая линия е същата, каквато е била линията на цар Борис III.

Наблюдават се опити да се активира проукраинската пропаганда в България. Помнете - тази война няма да свърши добре за Украйна. Отдавна и много пъти съм ви го написал. Правете си сметката, какво ще правите след войната, защото атовете ще се разберат, а магаретата пак ще ги наритат.

Забелязвате ли тоталната пропагандна некадърност? Отново 3 дена рев срещу паметника на Съветската армия в София. Резултат – никакъв. Пак. Предния път сложиха срещу него някаква статуйка, която била нещо друго, но за целта стана украинска майка.

Сега – още по голяма некадърност. „Хероят“ с чука още ли е тук или си замина за Германия, за да си живее кротко между многобройните паметници на Съветската армия там. Няма чувства тук. Има вероятности. Каква е вероятността „хероят“ да почупи паметник на Съветската армия в Германия? Много малка. Но няма събитие с вероятност нула. Тъй, че гледаме. Тук видяхме аслан с чук. Какво ли ще видим в Германия.

Отрицание на отрицанието – подшушва ми Хегел. Е, той Хегел ги знае нещата как са в Германия. И да не забравяме Марийка Антоанетова – като ви стане хляба скъп, яжте пасти.

Караме нататък

Политологията –(Ден 108)

Хайде стига с политическите лидери. Много още има да се пише за тях, но да минем на нещо по-интересно, особено интересно по нашите земи. Политическата култура. Сус, бе Витанов, сус, с-с-с-с-с-с-с, ква политическа култура, бе, кви пет лева. Че политиката кога е имала допирни точки с културата по тези земи в последните 150 години? Ами, да видим. Най-напред да видим какво е туй култура.

Дебелото определение ни казва, че културата е способ на обществено възпроизводство на човека и човечеството, исторически определено ниво на развитието на обществото, творческите сили и способностите на човека, проявяващи се в типове и форми на организацията на живота и дейността на хората, а също и в създаваните от тях материални и духовни ценности.

О-о-о-о-о, я чакай, това заслужава да му посветим целия текст днес.

Способ на обществено възпроизводство значи. Значи прекратяваме туй обществено възпроизводство – и няма култура. Ма чакай, бе, Витанов, да не би да искаш да ни кажеш, че като прекратиш таз форма на българското обществено възпроизводство, българското културтрегер става като балон – цветна обвивчица, а вътре – въздух под налягане? А-а-а-а-а, това вий го казвате.

Ама като искате да бастисате културното развитие на един народ, то прави сте – бастисвате съответния способ на обществено възпроизводство и почвате да свирите песничката за световната култура. Ма те световните културтрегери винаги са плод на национален способ на обществено възпроизводство. Ама, като спрем вашия способ на обществено възпроизводство, ще се развива нашия. Пък и защо ваште хора да не подкрепят нашия способ на обществено възпроизводство. Какво беше – намери глупак, който да ти реализира интересите за собствена сметка. Сус, бе Витанов, су-у-у-ус-с-с-с!

Добре, млъквам и карам нататък. Ама то става още по-интересно. Исторически определено ниво на развитието на обществото, творческите сили и способностите на човека. Значи, вързани сме за историята, като затворник за затворнически топуз. И си дърпаме топуза. Ама, какво да правим. Много просто – светът е широк и пътища много. Дсега вървим по траектория с топуз. Има много други траектории, при някои топузът се сменя с колело, при други – с ракетен двигател. Я да фиксираме това с два съвета

Съвет на Витанов за топуза на историята: Превърни топуза на историята в колело на историята

Съвет на Витанов за колелото на историята: Като тръгнеш да караш колелото на историята, гледай да не паднеш.

Щото нали така – от топуза на колелото, после пльос – и аиде пак хленчим, че сме вързани с топуза на историята.

.

Та значи творческите сили на човека и обществото се проявяват в типове и форми на организацията на живота и дейността на хората, а също и в създаваните от тях материални и духовни ценности.

Тъй, значи културата е навсякъде, където се създава нещо. Я да видим сега – юрдек седи на диван и плюе по Витанов. Имаме ли творчески сили – имаме. Има сила да плюе, как да няма. Тип и форма на организация на живота и дейността: седи на диван – организация на живота, плюе по Витанов из социалните мрежи – организация на дейността. Брей, то и култура имало тук. Юрдешка култура.

Я за домашно да проверите има ли култура в ситуацията: юрдек плоска морен тумбак по павета за да покаже, че е негоден за военна служба, крякайки, че трябва да се пратят български войничета в Украйна. Май и тук ще намерите култура. Ама от тая, за която един поет, де да го знам, кой, е казал: Разровиш ли го, ще мирише.

Хайде стига за днес. Утре – още.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 64)

Още никой юрдек не се е сетил, че освен за политология ви разправям и за деографията. Ш-ш-ш-ш-ш-т, тихо, да не вземат да се усетят. Че кряканашкият делириум ще се разпростре и в тая посока.

... Може да се отбележи, че нашите машини все още се нуждаят от наглеждане от страна на човека. Нека бъдем благодарни за това състояние на нещата. Ние сме достатъчно техни слуги. Ако те започнат неконтролируем процес на самовъзпроизвеждане, ние може да се окажем сериозно затруднени...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка. Ама и той цитира някого. Ама кого? Морфей от „Матрицата“? Оракула от „Матрицата“? Не, това е от украинеца бай Лотка 80 години преди „Матрицата“. Та и днес ще поразсъждаваме върху идеите на бай Лотка.

Ефективни енергийни трансформатори значи. Машинизация и роботизация. Повишаване на ефективността на трансформация на енергия, повишаване на ефективността на труда. Къде сме ние? Какво беше – седнал Андрешко и чака да дойде чужд инвеститар, че да го закара и остави насред тресавището. Къде са глупостите тук?

1. Седнал Андрешко да чака чужд инвеститор. Седи и чака Андрешко някой я го оправи. А бай Лотка казва, че чуждия инвеститор гледа да си повиши ефективността при трансформацията на енергия, за да постигне доминация. По – евтина работна ръка, по-голяма ефективност.

2. Иде инвеститорът. То е ясно, че си вдига собствената ефективност. Ама донякъде вдига и ефективността на Андрешка. Ама трябва да се работи. Работа-а-а-а-а? Ко-о-о-о, не-е-е-е! Айде към средата на тресавището. Инвеститор с инвеститор – ще разваля рахата на Андрешко.

Абе, за какво ни взима той нас – ще го оскубем и ще го оставим на средата на блатото. Какво беше – култура, батка, култура-а-а-а, чети како, чети батка по-нагоре за топуза на историята.

И още експертност трябва, за да повишаваш ефективността на трансформацията на енергия. Я сега да видим, какво е писал Витанов за експертността преди 20 години

....Не може да се каже, че България е пълна с експерти (въпреки, че е пълна с хора, смятащи се за такива). У нас експертите не се ценят и дори не са удобни, защото на техния фон ярко изпъква некомпетентността.....

Това е положението, каки и батковци. Топузът на историята. Сус, Витанов, су-у-ус, мръсник, млъквай, преди да си ни казал как да се промени това. Слушам , културни ми юрдечета, слушам. Крякайте на място, фиксирани от топуза на историята. Ето ви

Закон на Витанов за топуза на историята: Топузът на историята е топуз – той мачка и фиксира.

Стига за днес. Желая здраве и успехи и нека войната и вирусите да стоят далече от вас.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук