Пряк сблъсък: Броени часове остават до дебата между Тръмп и Байдън

Десетки милиони американци, залепени за екраните, върхови очаквания. Първият дебат между Доналд Тръмп и Джо Байдън утре обещава да бъде голямо шоу, дори и въздействието му върху изборите да остане ограничено при една свръхполяризирана атмосфера, в която малцина не са решили как да гласуват.

Първият сблъсък между Доналд Тръмп и Хилари Клинтън през септември 2016 г. отбеляза рекорден интерес с 84 милиона зрители: ако утрешните цифри са подобни, това ще е близо три пъти повече от броя на хората, гледали речите на президента и неговия противник по време на конгресите на републиканците и демократите. Само "Суперкупата" се представя по-добре с около 100 милиона телевизионни зрители.

"Това е уникален момент, единственият, когато виждаме двамата кандидати заедно и двете големи партии да дебатират открито извън Конгреса", подчертава Джон Кох, преподавател специалист по дебатите в университета Вандербилт.

Но няма големи шансове този сблъсък да се окаже определящ за избора, който ще направят на 3 ноември зрителите и интернет потребителите, обстрелвани от седмици с предизборни реклами, подчертават анализаторите.

Всички припомнят как бившият държавен секретар Хилари Клинтън беше сметната за победителка в трите дебата през 2016 г., но загуби изборите.

Това разминаване между представянето на кандидатите и резултата от изборите не е от времето на Тръмп: през 2004 г. демократът Джон Кери също беше смятан за победител срещу борещия се за преизбиране президент Джордж Буш, но не спечели.

Последният път, когато дебат между кандидати оказа решаващо влияние върху общественото мнение, е през 1984 г. Тогава една шега на Роналд Рейгън - който по това време, на 73 години, беше най-възрастният американски президент - за "младостта и неопитността" на неговия съперник, му помогна да спечели изборите.

Трябва да се отбележи, че след първия американски телевизионен дуел през 1960 г., на който един срещу друг се изправиха Ричард Никсън и Джон Ф. Кенеди, дебатите станаха много по-малко информативни, посочва Майкъл Соколоу, медиен историк от университета в Мейн.

През 1976 г. демократът Джими Картър все още можеше "да представя нови идеи" срещу президента Джералд Форд, казва Соколоу. Днес, зрителите "знаят какво ще кажат (кандидатите) преди дебатът да се е състоял" и упражнението е на практика "спектакъл, който позволява да се провери дали си знаят добре текста".

До такава степен, че нерешилите за кого да гласуват - които дебатите имат за цел да привлекат - "станаха рядкост", подчертава Джон Кох.

Въпреки това, ако няма обрати, дебатите позволяват на тези, които изпитват известни колебания, да потвърдят избора си: през 2016 г. 10% от избирателите, гледали дебата, са заявили, че са взели окончателно решение "по време или непосредствено след дебата", според института за проучвания на общественото мнение Пю.

В този контекст стилът - и симпатичността - на всеки кандидат, често са по-важни от думите.

Зрителите може да са особено заинтригувани от Джо Байдън, когото много от тях не познават добре.

"Хората ще го наблюдават, за да видят дали е симпатичен и дали ги предразполага", казва Дейвид Баркър от Американския университет.

77-годишният бивш вицепрезидент със сигурност ще спомене загубата на първата си съпруга и дъщеря им при автомобилна катастрофа през 1972 г. и смъртта на сина си Бо, починал от рак през 2015 г.: тази лична трагедия му печели много съчувствие и често се е оказвала "политически ефективен инструмент", смята Баркър.

Но в едно общество със свръхнаситено медийно присъствие, пресните впечатления на зрителите понякога имат по-малък ефект от оценките, които дават на кандидатите политическите коментатори по повод на някое колебание, жест или неочаквана фраза.

"По-голямо въздействие от самия дебат може да има случващото се след дебата и това как то ще бъде използвано", подчертава Ейми Дейси, която е работила в Демократическата партия на САЩ.

Кандидатите могат дори "да опитат да накарат опонента си да каже определени неща", които след това да използват в своята кампания, казва тя.

Едно е сигурно: форматът на тези дебати, приет през 1988 г. от специална, политически неутрална комисия, ограничава максимално рисковете за кандидатите: водещият задава въпроси и поддържа разговора по предварително избрани теми, като изказванията са ограничени по време.

Не се очаква пандемията да промени значително този ритуал: малко публика или съвсем без публика и Джо Байдън, който вероятно ще се появи с маска, за да подчертае колко страшен е коронавирусът, който Тръмп е обвиняван, че омаловажава.

Според Джон Коук избирателите обаче могат само да спечелят от различен формат, при който на кандидатите би бил поставян проблем, който да решат - което би ги накарало да се консултират със своите съветници и след това да обяснят решенията си в пряко предаване.

Вариант, близък до реалити телевизията, "това би се харесало на зрителите и би ни помогнало наистина да видим кой може да бъде президент", казва той. "Но това не се харесва на ръководителите на предизборни кампании, които искат възможно най-малко изненади".

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!