Путин и Ердоган в Закавказието: На някого му стърчи полумесец като рога

Анкара се надяваше да постигне бърз успех във войната в Карабах с азербайджански ръце. Но нещо се обърква и Ердоган се изнервя, пишат медии.

Карабахската криза, нейното развитие, възможен резултат от подреждането на силите в Закавказието - всичко това е описано, анализирано и прогнозирано от експерти в продължение на много години.

Не може и не трябва да има изненади за Москва в тази посока. Особено ако говорим за настоящата Карабахска война, подготовката за която бе проведена открито от Азербайджан и Турция.

Когато през лятото избухна граничен въоръжен конфликт между Баку и Ереван в района на Товуз, Москва успя бързо да го заглуши. Военните действия далеч от зоната на конфликта в Карабах, засягащи територията на Армения, я задължиха да спазва съответните разпоредби на ОДКБ и да се намесва в хода на събитията.

Първоначално тази схватка изглеждаше загадъчна и в някои отношения дори като опипване на водата.

Тогава турският президент Реджеп Тайип Ердоган, а не неговият азербайджански колега Илхам Алиев, осъществи телефонен контакт с руския президент Владимир Путин, заявявайки готовността си да изпълнява посредническа мисия в разрешаването на азербайджанско-арменската конфронтация, като в същото време заяви позицията за "всеобхватна подкрепа за Азербайджан".

Тогава Анкара заяви, че „Турция възприема всяка агресия срещу Азербайджан като агресия срещу Турция“, разбира се, определяйки Армения като „агресор“. В смислово изражение в подобни твърдения няма нищо ново, с изключение на преувеличени риторични тонове.

Но имаше и нещо, което не можеше да бъде пренебрегнато: Ердоган демонстрира, че е откъснал Алиев от влиянието на Путин или по-скоро е изтръгнал определени лостове от ръцете на Русия, които могат да повлияят на по-нататъшния ход на събитията.

Независимо от обективните причини, такова състояние на нещата наистина не е отрицателно нито за репутацията на Москва, нито за позициите ѝ в Закавказието. Алиев никога не е бил проруски политик, което не се счита за важно от руската дипломация.

Но премиерът Никол Пашинян, който дойде на власт в Армения, проведе "експерименти" в отношенията с Русия, което тласна Москва към преминаване изключително във формата на Минската група на ОССЕ по уреждането на конфликта в Нагорни Карабах. Говорейки пред „Валдай“, Путин изрече няколко фрази, които не изглеждат обичайната политическа реторика:

„Вие казахте, че Русия винаги е имала специални връзки с Армения. Но ние винаги сме имали специални връзки с Азербайджан. Повече от два милиона арменци и около два милиона азербайджанци живеят в Русия. "

Това означава, че Москва не вярва, както често се твърди в Баку и Ереван, че „тя е ключът към разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах“ и в тази посока трябва да премине през тесен коридор от възможности, а гарантът за сигурността на Армения е само в нейните официални граници.

Именно с това разположение Алиев се реши на карабахската война, макар и в ограничен мащаб и изчислявайки възможните действия на Русия, за разлика от Пашинян, който получи възможността за всякаква маневра в западната посока, но разчитайки само на собствените си сили. Що се отнася до Путин, той даде да се разбере, че Москва няма да се превърне в заложник на нечии интереси в Закавказието, като влезе в конфликт с Турция, но е готова да го спре в случай на удар по Армения.

Ердоган едва ли ще направи такъв ход. В същото време той разбира, както пише турското издание „Хюриет“, че „независимо от резултатите от Карабахската война, само на него ще му бъде трудно да поддържа нов закавказки фронт за себе си и затова той предложи на Путин двустранен механизъм за Карабах”, като „ОССЕ не може да реши този проблем. "

Според турски експерти "това предложение на президента се основава на разработването на решение, като се използва влиянието на Турция върху Азербайджан и влиянието на Русия върху Армения като метод".

Путин посочва Минската група като адрес за разрешаване на конфликта в Нагорни Карабах и подчертава позицията на Турция в тази група. Тук важен въпрос е доколко положително Путин е за Анкара, която играе ролята си в Закавказието.

В това отношение е от особено значение в кой момент, от военна гледна точка, Турция и Азербайджан решават да спрат в карабахската война. Според френското издание „Льо Понт“, „новостта на ситуацията е, че в този регион се формират контурите на нова игра, свързана с ново разположение на силите“.

Отваря се нова история: американският съветник по националната сигурност Робърт О'Брайън направи изявление, че консултациите са започнали без участието на Баку и Ереван относно въвеждането на миротворчески контингент в зоната на конфликта в Нагорни Карабах, който ще включва представители на неутрални държави, например, от Скандинавия. По-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп сравни ситуацията в Нагорни Карабах с Косово и Сърбия.

Съдейки по изявленията и действията на американеца и намеците на арменското ръководство, не е изключено повторение на косовския сценарий в Нагорни Карабах.

Франк Палоун, ръководител на американската комисия по арменските въпроси, вече е подготвил проекторезолюция за Конгреса на САЩ, който предлага да се признае независимостта на Република Нагорни Карабах, както и да се осъдят Азербайджан и Турция за мащабната агресия. Подобно предложение направи и членът на Камарата на представителите на Конгреса Грейс Наполитано.

Засега реакцията на Кремъл на всичко това е повече от сдържана. Само призив за разрешаване на конфликта чрез преговори, но във формата на Минската група на ОССЕ.

От една страна, Баку доведе Анкара до потенциална конфронтация в региона с Москва. От друга страна, Ереван се стреми да привлече подкрепата на Русия в борбата срещу Азербайджан, но в дългосрочен план не е и срещу мироопазващия корпус, въпреки че засега дава предимство на руския контингент.

Това може да задоволи Баку, тъй като предаването на ситуацията в ръцете на "приятелския Запад" ще доведе до изпълнението на косовския сценарий, оставяйки Ердоган и Алиев с празни ръце. Или може би и Путин. Така че идва момент на исторически избор за всички.