В никоя друга сфера членството на Великобритания в Европейския съюз не ограничава правото й да преследва националните си интереси, както във въпроса за имиграцията. Всички основни партии вече признават, че имиграцията през първите години на века бе твърде висока.
Малко са тези, които отричат, че големият обем на имиграцията, особено от присъединилите се през 2004 година към ЕС източноевропейски страни, е подложил на огромен натиск британското общество, пише &bdquo;Дейли експрес&rdquo;. Младежката безработица в страната започна дългото си изкачване до близо 1 милион, когато границите се отвориха за Полша, Литва и останалите. Тогава властите прогнозираха, че ще дойдат само няколко хиляди души. А &bdquo;Дейли експрес&rdquo; предупреди, че броят им ще е стотици хиляди. И вестникът бе прав, пише изданието. Всъщност, смята се, че повече от един милион източноевропейци са се преместили тук след отпадането на имиграционния контрол през 2014 г. Тогава лейбъристите не приложиха преходния контрол, позволен от законите на ЕС. Това бе безотговорно и непростимо решение. Неизбежно огромният имиграционен поток подложи на огромен натиск много аспекти от живота във Великобритания &ndash; от жилищното настаняване до местата в училищата и болниците. И въпреки това, вместо да си извлечем поука, политическата класа предлага да направим същата грешка отново. За пореден път интересите на британския народ ще бъдат пожертвани на олтара на ЕС. Този път това ще стане, когато 28 милиона българи и румънци получат неограничен достъп до британския трудов пазар, пише &bdquo;Дейли мейл&rdquo;./БЛИЦ<br />