"Дойче веле": Как Путин изненада Запада!?

С шахматните си ходове Путин не само изненадва Запада, а и дори се подиграва с него. С частичното си изтегляне от Сирия, Русия окончателно установявя контрол върху страната и нейния президент Асад, твърди Кристиан Трипе в свой анализ за "Дойче Веле".

Всяка велика сила поддържа своите традиции и обича пищните инсценировки. Последната акция на Русия обаче въобще не се вписва в тази рамка. Тя бе изпълнена твърде тихо и кротко: президентът Владимир Путин покани в тъмнооблицования си кабинет министрите на отбраната и външните работи и обяви края на въздушните удари в Сирия - без да придава особена важност на решението си. Военните цели просто вече били постигнати. <br /> <br /> Същевременно светът посрещна новината от Москва като средноголяма сензация.&nbsp;Русия влезе във сирийската гражданска война, за да се бие срещу ислямистките терористи. Това обаче беше само една част от истината. Москва имаше и скрити цели. От самото начало руските бомбардировачи сипеха бомбите си и срещу финансираните от Запада милиции, които се бореха срещу Асад. И тъй като сирийската война е и задочна, Русия се бореше в Сирия и срещу САЩ и техните съюзници.<br /> <br /> Първобитните ислямисти от т.нар. &quot;Ислямска държава&quot; (ИД) обаче все още не са победени. По този въпрос Русия трябва, а и иска да продължи да действа. След като седмици наред Вашингтон и Москва си отправяха взаимни обвинения, че не подхождат правилно в борбата срещу ислямистките милиции, изглежда за първи път двете страни планират съвместен подход. Във всеки случай след частичното си изтегляне Русия оставя достатъчно въоръжение в Сирия, за да може да участва в подобна кампания.<br /> <br /> <strong>Става дума за &quot;минимално изтегляне&quot;</strong><br /> <br /> Жалко, че думата &quot;изтегляне&quot; няма умалителна форма. Защото ако човек се вгледа внимателно, ще види, че става дума за едно ултра минимално изтегляне. В Русия се връщат бомбардировачите, военните пилоти и наземният персонал. Руското военно пристанище в Сирия, изградената с големи усилия и средства военновъздушна база и съответната им защита си остават в Сирия.<br /> За руската оръжейна индустрия Сирия беше нещо като гигантски &quot;шоуруум&quot;. Там бе изпробван най-новият летателен апарат. Но той бе твърде скъп. А сега Русия трябва да пести. Страната страда от дълбока икономическа криза и от санкциите на Запада, наложени заради агресивната руска политика в Украйна. През следващата година военният бюджет може да бъде съкратен с пет процента. Чуват се дори и предположения за 10% по-малко поръчки от министерството на отбраната в Москва. Тази истина също е част от изненадващото решение на Путин да прекрати въздушните удари. По този начин страната пести много пари и същевременно не губи стратегически позиции.<br /> <br /> <strong>Русия се отказва от Асад?</strong><br /> <br /> Правителството на Асад оцеля само защото преди шест месеца руските военни се притекоха на помощ на притиснатите сирийски правителствени войски. Ето, че сега режимът в Дамаск зависи и политически изцяло от Русия. Същевременно се носят слухове за разногласия между Москва и Дамаск. А едно изявление на говорител на Кремъл се вписва добре в тази рамка: той заяви, че политическото бъдеще на президента Асад не е било обсъждано при консултациите за изтеглянето на войските. Казано в прав текст: Кремъл вече не се интересува от Асад, след като месеци наред игра ролята на закрилник на уж легитимния насилник.<br /> С тези властови политичеки маневри Москва печели много силна позиция на мирните преговори в Женева. Всъщност в политическо отношение това беше планирано точно така: с интервенцията си в Сирия, Русия трябваше да се превърне отново в глобален играч. Понастоящем почти никой не говори за положението в Източна Украйна. Нито за ролята на Русия в т.нар. &quot;Процесът от Минск&quot;. А какво стана с анексирането на Крим? Това вероятно ще бъде тема за експертите по международно право. Все колатерални щети в руската интервенция в Сирия, които са добре дошли за Путин.