"Ню Йорк Таймс": Доналд Тръмп демонстрира странни възгледи за международните отношения
Бизнесменът излезе с реч във Вашингтон с цел да изясни плановете си за външната политика
След изразителната си победа на последните предварителни избори на Републиканската партия Доналд Тръмп излезе с реч във Вашингтон с цел да изясни плановете си за външната политика. Редакционната статия на вестник "Ню Йорк Таймс", цитирана от БГНЕС, е написана сред програмната реч от 27 април, в която Доналд Тръмп очерта евентуалната си външна политика като президент на САЩ.
Тя беше необходима, тъй като вижданията му за ролята на Америка, досега изразявани чрез съобщения в „Туитър”, интервюта и коментари по време на предизборни събития, предизвикаха тревога у почти всички международни съюзници на САЩ. <br /> <br /> Едва ли страховете на някого са били притъпени от речта му, която очевидно е била изработена от новите му съветници и прочетена от него на аутокю. В нея не се виждаше разбирането за сложността на света, баланса в упражняването на властта или дори внимателен прочит на историята. Когато имаш чук, всичко изглежда като пирон.<br /> <br /> А когато опитът на един човек е сведен до сделки с недвижими имоти, всичко изглежда като договаряне на условия за наем. Слушайки как г-н Тръмп описва подхода си във външната политика, човек си представя група от нации седнали на една маса, на която той заема главно място, като в кадър от „Стажантът” (телевизионно шоу, в което Тръмп изпитва и оценява желаещи да са негови служители). <br /> <br /> Той настоява за повече пари, повече войници и промени в политиките в замяна на подкрепата, търговските връзки и приятелството на САЩ. А ако не получи това, което иска? „При преговори трябва да си готов да станеш от масата и да си тръгнеш”, заяви Тръмп. <br /> <br /> Този едностранен подход изглежда добре по телевизията, но в истинския свят другите нации също имат свои интереси. Г-н Тръмп заяви, че „ще работи в тясно сътрудничество със съюзниците ни в мюсюлманския свят, всички от които се противопоставят на радикалното ислямистко насилие.” <br /> <br /> Как обаче той ще търси съдействие за „непредвидимата” си война срещу „Ислямска държава”, след като въведе „пауза” на влизанията на мюсюлмани в САЩ и накара вече живеещите тук да се регистрират? Как някой „ще окаже влияние на Китай, необходимо за обуздаването на Северна Корея”, като в същия момент наложи убиващи търговията мита върху китайския внос? <br /> <br /> Вярно е, че много от съюзниците ни в НАТО не плащат договорения дял от общото финансиране, но какво ще стане с американските военни бази в чужбина, ако „станем от масата”? Тръмп възхвалява ролята ни при победите във Втората световна и Студената война, но прокламира изолационното разбиране „Америка най-напред” (“America First”) от 30-те години, което ще бъде „основният и преобладаващ лозунг” на неговата администрация. <br /> <br /> Той не се колебае да придружава това с обещанието за военна интервенция, когато няма алтернатива”. Тръмп осъжда „изграждането на нации”, като, например, в Афганистан и Ирак, но иска да създава „регионална стабилност”, без да обяснява каква е разликата между двете. <br /> <br /> Той заклеймява свиването на американската армия и ядреното разоръжаване. Не обяснява обаче как ще финансира военните, които в момента имат годишен бюджет от почти 600 милиарда долара, като едновременно с това намали държавните разходи, което също влиза в плановете му.<br /> <br /> Наред с това изглежда не забелязва програмата за колосалните 1 трилион долара за обновяване на ядрения арсенал, която вече започна. Тръмп последователно изтъква изцяло погрешни твърдения, често базирани на грешни предположения. <br /> <br /> Твърдението му, че „Ислямска държава” „прави милиони седмично” от продажба на либийски петрол беше опровергано от нулевите доказателства по въпроса. Ядреното споразумение на САЩ и други западни сили не превърна Иран в „голяма сила”, нито Техеран нарушава условията му, както твърди Тръмп. <br /> <br /> Той заявява, че знае как да преговаря, което според него означава да поставяш максимални условия, на базата на които да можеш да станеш от масата. Това не работи във външната политика. Тръмп не демонстрира никакво желание да се поучи или да поправи грешките си. За някой, който се смята за готов да води свободния свят, това е непростимо.