Все по-големият брой българи и румънци в берлинския квартал Нойкьолн се превръщат в новия мигрантски проблем в Германия, пише сп. "Шпигел". След поляците румънците и българите представляват най-голямата група новопристигнали мигранти в страната. Много от тях обаче не влизат в официалната статистика. Повечето не говорят немски и живеят нелегално, работейки за по 3 евро на час.
Като граждани на Европейския съюз те не влизат в нито една от интеграционните програми. За мигрантите от турски и арабски произход има интеграционни курсове и помощи. Българите и румънците са оставени сами на себе си, отбелязва германското списание и допълва, че се повтарят старите грешки на някогашната политика спрямо гастарбайтерите. Създават се паралелни общества и отново политици и институции наблюдават безучастно и безпомощно този процес.<br /> <br /> Клаус Баде, представител на сдружението на германските фондации за интеграция и емиграция, сравнява българите и румънците, работещи за по 3 евро на час, с робите в древна Спарта и ги нарича най-ниската експлоатирана прослойка на обществото. Те работят при условия, при които никой в Германия няма да си мръдне пръста, казва Баде.<br /> <br /> &quot;Шпигел&quot; обяснява, че става дума за граждани на Европейския съюз, които имат право на 3-месечен<br /> престой в Германия. Онези, които искат да останат по-дълго, регистрират проформа фирми. Рядко се контролира дали тези фирми съществуват на практика, става ясно от разказа на полицай от Хамбург. Той твърди - разрешителното за еднолична фирма е често входът към легално робство.<br /> <br /> &quot;Тези нови граждани на Европейския съюз, пристигащи в Германия, са често последната брънка от социалната верига. В някои от големите градове те стоят на по-ниско социално стъпало от турските и арабските емигранти, които често са техни работодатели и хазяи&quot;, пише изданието.<br /> <br /> Според &quot;Шпигел&quot; голяма част от работещите нелегално в Германия български и румънски граждани нямат намерение да се върнат в родината си. Все повече от тях регистрират децата си в германските училища, което поражда поредния проблем. Тези деца не говорят немски, а родителите им не гледат на училището като на задължение.<br /> <br /> Все повече училищни директори в Нойкьолн подават жалби заради пристигналите от България и Румъния деца. Отскоро в училищата в квартала има назначени 11 учители от български и румънски произход, които помагат на децата да научат немски език, при това тези деца имат късмет, че родителите им са ги записали в училище. Има други, които са принудени да чистят стъклата на автомобили по берлинските кръстовища. Тези деца живеят с двадесетина души на няколко квадратни метра, отбелязва германското списание<br /> &quot;Шпигел&quot;.<br />