"Уикилийкс" ни забърка и в завера срещу Русия

От американски поверителен документ от август 2008 г. става ясно, че Швеция - в качеството си на председател на Съвета на Европа, ще потърси подкрепата на други членове на Съвета срещу Москва и ще се опита в идните месеци да я изключи чрез гласуване. Документът е изготвен от американското посолство в Стокхолм, който се позовава на анонимен шведски дипломат, предава Frognews.<br /> <br /> Нещата са все още в начален стадий, но това е настоящата цел на шведския министър на външните работи Карл Билд. Идеята е да се използва шведското председателство на Съвета на Европа (до ноември 2008 г.), за да се мобилизира подкрепа за изгонването на Русия от организацията, продължава поверителният документ. Според него Швеция, заедно с България, Белгия, Великобритания, Дания, балтийските страни, Словения и Словакия защитавали идеята за твърда позиция на Съвета на Европа срещу Русия, съчетана с твърда реакция на ЕС срещу Русия.<br /> <br /> Тази група страни се противопоставяла на лагера, според който най-важно било спазването на споразумението за прекратяване на огъня между Русия и Грузия. В него влизали Франция, Германия, Ирландия, Холандия, Малта и Кипър.<br /> <br /> И бившият външен министър в съответния период Ивайло Калфин, и неговият заместник Милен Керемедчиев, който отговаряше за отношенията ни с Русия и страните от ОНД, бяха категорични, че България нито е искала изключването на Русия от Съвета на Европа, нито е обмисляла подобна идея.<br /> <br /> &ldquo;Такова нещо няма. Не се е случвало&rdquo;, заяви ексминистърът и настоящ евродепутат Ивайло Калфин. &ldquo;Разгледаше се въпросът дали Съветът на Европа трябва да обсъди конфликта в Грузия и България беше на мнение, че трябва&rdquo;, уточни той, като настоя, че до изключване на Русия от организацията никога не се е стигало.<br /> <br /> Калфин отбеляза, че България е била активна в Европейския съюз. &ldquo;През месец август 2008 г. имаше извънреден съвет и ние имахме доста активна позиция на него. Идеята беше, че от една страна Грузия е използвала сила, която е недопустима, но, от друга страна, руският отговор е с непропорционално използване на сила по отношение на Грузия&rdquo;, припомни той.<br /> <br /> Почти идентични бяха и думите на бившия зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев. &ldquo;Мога категорично да кажа, че не сме вземали такава позиция, поне на ниво заместник-министър. А пък и никога не сме обсъждали с г-н Калфин такава позиция на България. Изобщо не е и ставало дума България да участва във вземане на такова решение&rdquo;, категоричен бе той.<br /> <br /> Според Керемедчиев подобна позиция е абсолютно нелогична, тъй като в онзи момент българската дипломация е действала изключително активно, за да успокои напрежението и да бъде в авангарда на ЕС при преговорите. &ldquo;Заемането на такава крайна позиция не беше в нашите приоритети&rdquo;, настоя той.<br /> <br /> Мелен Керемедчиев и френският посланик в Грузия Ерик Фурние бяха първите дипломати, които бяха допуснати от руските войски да влязат в грузинския град Гори, след като руският президент Дмитрий Медведев подписа плана за урегулиране на конфликта в Грузия. В качеството си на зам.-външен министър Керемедчиев се срещна и с новоназначения тогава руския посланик у нас Юрий Исаков &ndash; с формален повод размяната на акредитивни писма между двете страни. По време на разговорите между тях беше засегнат и въпросът за конфликта в Южна Осетия.<br /> <br /> Според Ивайло Калфин информацията в документа, изпратен от американския посланик в Стокхолм до Вашингтон, разкрива &ldquo;по-скоро американски предположения&rdquo;, при това неверни. &ldquo;На всеки, ако му се погледне в кухнята, ще се видят анализи, квалификации на политики, на държави, на политици и т.н. Но не трябва всяко нещо да се приема за 100 % истина. Това са впечатленията на американската страна. А тя не всеки път е най-права&rdquo;, коментира той, като допълни, че няма смисъл от официална реакция от българска страна.<br /> <br /> &ldquo;Очевидно изтичането на тази информация няма да създаде много приятели на САЩ, за съжаление&rdquo;, подчерта Калфин. &ldquo;Според мен някои в държавите, като не включвам България между тях, които имат по-тоталитарен начин на управление, някои от висшите дипломати може би ще понесат някакви санкции, поради това че са говорили много пред американски дипломати&rdquo;, коментира от своя страна Керемедчиев.<br /> <br /> Бившият зам.-министър изрази опасението, че изтичането на такъв тип информация, която злепоставя много сериозни играчи на международната политическа сцена, ще постави под въпрос комуникацията между официални представители на тези правителства и съответните американски дипломати. /БЛИЦ<br />