Големите вериги магазини Алди и Лидл междувременно играят в първа лига сред търговците на текстилни изделия в Германия. Само че евтините фланелки и панталони, продавани от тях, имат твърде висока цена, се казва в материал на Дойче веле.
Това твърдят от организацията "Кампания за чисто облекло", тъй като в производствените цехове в Азия работниците се трудят по 16 часа на ден срещу мизерно заплащане.
Мъжки ризи за по шест евро или детски блузки за три евро - редом с млякото и хляба дискаунтърите Алди и Лидл редовно предлагат и подобни стоки. Малцина знаят обаче, че зад тези цени се крият нечовешки условия на труд и мизерно заплащане. Това твърди "Кампанията за число облекло" в последния си доклад.

По-малко от едно евро на ден
Без значение дали в Бангладеш, Тайланд или Индия, в текстилните фабрики обикновено работят предимно жени на изключително дълъг работен ден и при много ниско заплащане. Работничките на практика нямат твърдо установено работно време, което означава, че са принудени да работят извънредно - нерядко по 16 часа на ден.
Откакто дискаунтъри като Лидл и Алди влязоха в първата десятка на изкупвачите на текстил в света, те все повече диктуват цените и сроковете на доставките, казва Доминик Клос от "Кампания за чисто облекло" и пояснява: "В Бангладеш е така, че в 11-те фабрики, които ние посетихме, работещите получават по-малко от едно евро на ден. Това е сума, която изобщо не е достатъчна за изхранването на едно семейство. Освен това работниците са принудени да работят извънредно и без заплащане. Не съществуват и профсъюзи, които да ги защитават."
Проверките за спазване на трудови и социални стандарти се правят от комерсиални одитори по веднъж на шест месеца и то след предварително уведомяване, което дава възможност на фабриките да се подготвят. Едва веднъж на всеки три години се прави неочаквана проверка, а това е крайно недостатъчно, казват от "Кампания за чисто облекло".
Потребителите трябва да реагират
Те настояват и за по-широка информация на западноевропейските потребители - не само за наличието на вредни вещества и химикали в стоките, но и за социалните и трудови условия, при които се произвеждат те. Доминик Клос казва:
"С оглед на икономическата криза разбирам, че хората обръщат голямо внимание на цената. Редно е обаче те също да оказват натиск над фирмите, като проявяват интерес къде и при какви условия на труд са произведени предлаганите стоки. Ако работничките в Бангладеш, Индия или другаде получават достойно заплащане за труда си, това дори няма да увеличи цената на стоките. От шестте евро цена на дребно за една мъжка риза те и без друго получават едва няколко цента." /БЛИЦ