Разказ от първо лице: Как децата на халифата се превръщат в палачи

&quot;Почти не помня как заклах първия. Емирът раздаде на всички таблетки, нещо като обезболяващо, често ни даваха такива. Когато хапчето започна да действа, той ми заповяда да прережа гърлото на военен, който беше пленник при нас. Всичко беше като в мъгла&quot;.<br /> <br /> Петнадесет годишният Фарси Фарес разказва за това как е изпълнявал задачите на палач, като че става дума за кражба на праскови от съседа. Езикът не се обръща да наречеш палач това дете, облечено с мазна тениска, изтъркани джинси и износени маратонки.<br /> <br /> Момчето току-що е заловено от пост на сирийската армия в планините с няколко килограма експлозив в пазвата си. С огромни очи е, слаб. Изобщо не е ясно къде е успял да скрие шахидския пояс.<br /> <br /> &quot;В продължение на седмица момчето се стараеше да спечели доверието на дежурния на поста &ndash; обяснява офицерът. - Изпращаха го при нас като преговарящ, знаят, че войниците няма да пипнат дете. Терористите се намират в това село, напълно обкръжени. Преструвайки се на местен, момчето молеше военните за малко хляб и чиста вода, уж да роднини. Днес той дойде отново, но момчетата забелязаха нещо странно в поведението му. Оказа се, че под тениската крие експлозив&quot;.<br /> <br /> Разговорът се води в района на планинската верига Ал Кабямун в западната част на Сирия.<br /> <br /> &quot;Аз самият съм от Ливан, семейството ми живее недалеч от границата. Родителите ми не знаят, че съм отишъл да воювам. Един пакистанец ме извика със себе си. Запознах се с него в родното ми село. Той събираше отряд, за де мине границата и да се присъедини към воюващите в Сирия муджахедини. След това този мъж стана наш емир, така се оказах тук&quot;, отговаря 15-годишният Фарси Фарес на въпрос за съдбата на неговите родители. <br /> <br /> Той казва, че е в този отряд от повече от година. Досега е екзекутирал двама души. <br /> <br /> &quot;Хванах го за косата, вдигнах главата му нагоре, сложих ножа до гърлото му. Пленникът ме молеше да спра. Емирът кимна и разбрах, че нямам право да бъде нерешителен. В същата секунда прерязах гърлото на мъжа. Всички, които стояха на площада, започнаха радостно да викат: &quot;Аллах Акбар!&quot; и да стрелят във въздуха. Командирът ме поздрави за убийството на още един гяур.<br /> <br /> Запитан дали е бил принуждаван да прави това, момчето казва: &quot;След това, което правиха с мен в планината, просто нямах избор&quot;.<br /> <br /> &quot;Веднъж изпратиха мен и още едно момче на позиция в гората, уж за подкрепление. Няколко муджехидини &ndash; чужденци бяха там от три седмици без смяна. Те ни посрещнаха, а вечерта ни накараха да сдъвчем някакви таблетки. Казаха, че на голяма височина не може без тях, главите ни ще започнат да се въртят. Ние приехме лекарството. След това един от тях започна да ни обяснява, че съгласно шериата, ако муджахедин е на война и наблизо няма жена, той има право на връзка с момче. Като цяло, те направиха това с нас. След това разказаха на останалите мъже от отряда. Издевателстваха над мен. Тогава емирът &ndash; чужденец, който ме взе в отряда, нареди да бъда палач, за да си върна уважението на братята. Не ми оставаше друго, освен да направя това. След това имаше нови задачи&quot;, разказва момчето, пред изданието, цитирано от днес бг.<br /> <br /> Попитан какво му е било обещано за взривяването на поста на сирийските военни, Фарси Фарес казва, че емирът казал, че &quot;когато победим в Сирия, ще ме направят началник на районното отделение на ислямската полиция и ще ми дадат 150 бойци на разпореждане&quot;.<br /> <br /> <br /> &nbsp;