Разтърсващо: Отрязаха гърдите на кърмачка 6 дни след раждането на бебето СНИМКИ 18+

Историята на Ройсин е кошмар за всяка майка. Тя сподели пред британското издание Mirror как малко преди да роди е чула най-ужасната диагноза. Прочетете разказа й за ужаса, трудностите и победата: 

"Исках да премахна гърдите си веднага след като чух думата "рак". Не си дадох време да го обмисля. Казаха ми първо да се подложа на химиотерапия, за да видим как ще реагира рака, чак след това да преценя дали искам да премахна гърдите си. 



Не исках и да чуя. Какво може да стане, ако химиотерапията не проработи и ракът порасне? Трябваше да се срещна с психолог и хируг, за да бъда сигурна в решението си и да не загубя ума си по време на битката. 



Тогава се случи това.  

Айви бе извадена от корема ми месец по-рано, а когато бе едва на шест дни, те отрязаха малките ми гърди. Бях толкова уплашена в деня на операцията. Оперирали са ме и преди, но никога от нещо толкова сериозно. 

Тялото ми все още се възстановяваше от раждането и хормоните ми бяха доста сбъркани. Можех да видя как сърцето ми бие през мястото, на което беше гърдата ми. Плаках. 

В нощта на операцията хормоните ми екплодираха и преживях нервен срив, който усещах, че идва. Плаках, плаках, протягах слабите си и изнемощели ръце към Майк и го молех да ми помогне. Казах му, че това е краят и бях толкова уплашена. Имах нужда някой да ми каже, че всичко ще бъде наред, но никой не можеше да направи това."



Ройсин плакала в ръцете на съпруга си Майкъл цяла нощ преди операцията. 

Прибрах се вкъщи, за да се възстановя за три седмици и да опозная малкото си бебче преди да се върна за началото на химиотерапията. Беше толкова трудно. Запек, гадене, косопад. 

Качих повече килограми, отколкото по време на бременността и не можех да се позная в огледалото. Чувствах се ужасяващо. Казах си, че вече не ми пука за качените килограми и загубата на косата ми и гърдите ми. Всъщност, пак ми пукаше. Не беше важно това, че не мога да кърмя, стига ракът да си отиде.

Бях само на 32 години. Харесвах гърдите си, обичах косата си и нямах търпение да се върна в старата си форма, докато отглеждам прекрасното си същество. 


 

Раните по устните, сухата кожа и отново скапания косопад. 

За мой късмет, научих се да си правя тюрбан и намерих най-сладките перуки на света. Това ме караше да се чувствам една идея по-добре. Можете да видите как да си направите тюрбан във видеото ми. Все още ходя на химиотерапия. Вече не гледам с отвращение на тялото си. Гърдите ми бяха възстановени, не каквито бяха преди, но не ми пука толкова за това. 


Чувствам се горда. Обичам белезите си. Може би ви се струва клише, но те са моите следи от войната, моите победи и причината да се боря за всеки следващ ден." 

Превод: БЛИЦ