Репортаж от Виетнам - страната, която е воювала най-дълго в света и е съкрушила 3 империи ВИДЕО

Виетнам!? Младото поколение, което не пътува толкова често, не знае много за тази държава и жителите ѝ.

В повечето случаи знанията се ограничават до това, че се намира в Азия, виетнамците са от жълтата раса, ядат кучешко месо, имат специфични конусовидни сламени шапки, отглеждат ориз, воювали са със САЩ и даже са победили, имало е виетнамци и в България, а от по-скоро време – село Български извор си избра за втори мандат кмет - виетнамец.

Но това ли е всичко? Категорично не! Но какво не знаем?

Първо малко факти:

Виетнам се намира на източния край на полуостров Индокитай. Може да кажем, че страната е по-скоро доста дълга. От най-големия северен град – Ханой, до най-големия южен – Хошимин (Сайгон), се стига за 2 часа със самолет, близо ден и половина с влак, а с автобус може да отнеме и седмица. Съседите на Виетнам са Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море.

От историческа гледна точка следи от хора по тези географски ширини има още от палеолита. Но археолозите свързват началото на виетнамската цивилизация с културата Фунг Нгуен, съществувала от късния неолит до ранната бронзова епоха.

През годините Виетнам няколко пъти сменя името си, бил е под силно влияние на Китай, Франция го превръща в своя колония, преживява японска окупация, преминава през няколко войни, в една от които надвива САЩ, бил е разделен на две държави, а после обединен.

През цялото това време желанието на виетнамците да оцелеят като държава е завидно. Всъщност Виетнам е най-дълго воювалата за суверенитета си страна в света, успяла да надвие три империи - Япония, Франция и САЩ.

Именно тук трябва да се спомене и Хо Ши Мин, който е наричан "бащата на свободен Виетнам". Ролята му за днешното съществуване на страната е огромна, а мавзолеят му е една от забележителностите в Ханой.

Хо Ши Мин е бил комунистически революционер, който по-късно става министър-председател (1946 – 1955) и президент (1946 – 1969) на Демократична република Виетнам (Северен Виетнам). Той е ключова фигура в основаването на Демократична република Виетнам през 1945 г., на Виетнамската народна армия и на Виет Конг по време на Виетнамската война.

Зрялото поколение българи пък го помни добре, а някои нашенци са го виждали и лично при посещението му в България между 13 и 17 август 1957 г.

Населението на Виетнам към днешна дата е около 100 милиона души, пръснати в 63 провинции. Официалното име на страната е Социалистическа република Виетнам, по форма на управление е парламентарна република.

Виетнам има и специфично религиозно движение, основано през 1926 г. Нарича се Као Дай, а сред едни от първите му последователи е Виктор Юго. Тази религия представлява смесица от будизъм, даоизъм, конфуцианство, християнство, ислям и спиритуализъм.

Каодаистите вярват в универсален бог, представен от Божественото око и от изненадващи посредници от света на духовете като Уинстън Чърчил, Наполеон Бонапарт и Шекспир.

Живот във Виетнам

Градска среда

Нека се разходим по улиците на Ханой. Всъщност това не е толкова лесно, защото тротоарите са заети от безчет моторчета или улични заведения с малки масички и столчета, или хора, които вършат своята работа. Така че пешеходците буквално сноват като през лабиринт в опит да стигнат от точка А до точка Б.

Ако се наложи пък да пресечете на отсрещната страна на улицата, то тогава ще трябва да се въоръжите с доста голяма доза смелост, бърза реакция и може би тапи за уши. Защо ли?

Защото рискувате дори на зелен светофар да бъдете „връхлетени“ от забързали се и бибиткащи колела, мотори, коли, магазини на колела*, всякакви превозни средства и хора.

Клаксоните са толкова оглушителни и постоянни, че сякаш превозните средства говорят свой собствен език, напълно непонятен за хората.

На фона на всичко това, има и оживено място в града, където може да ви блъсне дори и влак! Може би се чудите как е възможно това. Причината е железопътна линия, построена от бившите френски колониални владетели на Виетнам през 1902 г., преминаваща през сърцето на оживените квартали в Стария квартал на Ханой. 

И макар логиката да казва, че вечер нещата стават по-спокойни, то се лъжете. Отново може да грее "зелено" и пак да се окажете на пътя на някое превозно средство.

Неслучайно казват, че трафикът в Ханой е ужасен. Виетнамците обаче са свикнали с този свой хаос и катастрофите са рядкост. Дори стигат и по-далеч, движението в Ханой е увековечено като "туристическа атракция", изобразена на най-различни сувенири за туристите.

Противоположно на хаоса в трафика, виетнамците всъщност са изключително дисциплинирани и работливи. Не липсват и оригинални решения за ежедневни битови проблеми.

В този многомилионен град, където поддържането на чистотата ще е предизвикателство за всяка градска управа, решението е намерено много лесно и удобно.

Освен големите контейнери за смет, постоянно може да видите хора, които минават с компактни кофи за боклук и събират оставени в малките канавки до улиците торбички с отпадъци. Просто, но ефективно! 

Но нека за миг спрем и вдигнем поглед към сградите. Веднага прави впечатление, че фасадите са доста тесни, а зданията са разгърнати в дълбочина. Има обяснение за тази специфика.

Оказва се, че се плаща именно за пространството, което гледа към улицата. Обликът на самите сгради е различен. Варира от ниски постройки, до високи небостъргачи, зависи в коя част на града сте.

Навсякъде обаче и по всяко време кипи живот. Като един кошер пчели, който не спира да жужи. Хора, коли, а и животни изскачат зад всеки ъгъл, а понякога дори и над главата ви.

Но не се лъжете, има и местенца, където трябва да се пази тишина. Близо до Храма на литературата в Ханой има специална табела с "Код на поведение", която напомня на туристите, че жителите на града имат нужда от спокойствие за религиозни практики.

Вечер пък забавленията могат да учудят всеки турист. Дали заради липсата на ензим при хората от жълтата раса, с който да разграждат алкохола, или по друга причина, но рядко ще видите "почерпени" хора. Не липсват и такива, но в повечето случаи те просто заспиват на някоя маса.

Останалите пък се наслаждават на града си. Могат да се видят семейства, които се забавляват заедно, забравили забързаното ежедневие и високите технологии. Също и тийнейджъри, които са седнали да похапнат на една от малките масички с още по-малки столчета. Или пък двойки влюбени, които се любуват на светлините на града.
 

Ханой има толкова лица, че е трудно за човек да опише в няколко реда всичко, което може да се види, помирише, чуе и усети. Град на крайности - от шумните кръстовища, до тихите паркове, от претъпканите улици, до феерията цветове от цветя и плодове.

Но ако искате сами да се убедите във всичко това, то трябва да се запасите с търпение за над 10 часовия полет. И въпреки него, заслужава си!

Очаквайте продължение... Какво разказва българинът Кирил Грудин, живял 33 години във Виетнам; Какво може да види и изяде един турист в тази азиатска страна; Какви са били и какви са днес отношенията България - Виетнам.

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук