Reuters: Тайни планове на НАТО разкриват „зеещи дупки“ в отбраната на Европа

Войната в Украйна и задаващите се президентски избори в САЩ бяха основните теми на срещата на върха на НАТО във Вашингтон този месец, но далеч от публичната сцена военните стратези на Алианса са съсредоточени върху оценката на огромните разходи за преструктуриране на скърцащата отбрана на Европа, предава Ройтерс.

Миналата година лидерите на НАТО договориха планове за най-големите промени от три десетилетия в своите отбранителни способности на фона на нарастващите страхове от руска агресия.

Зад кулисите официални лица оттогава се занимават с минималните изисквания за отбрана за постигане на тези планове, които бяха изпратени на националните правителства през последните седмици, според военен, който е говорил пред агенцията при условие за анонимност.

В документите подробно са описани „зеещите дупки“ в отбраната на държавите в НАТО. Предоставена е и груба оценка какви средства са необходими, за да се преодолеят те. НАТО има за цел да превърне тези изисквания в обвързващи цели за отделните правителства до есента на 2025 г., когато ще проведе редовна среща на министрите на отбраната, допълва източникът.

Очертани са шест области, върху които ще се работи най-активно.  

Сред тях са преодоляването на недостига на противовъздушна отбрана и ракети с голям обсег, увеличаване на военнослужещите, снабдяването с боеприпаси, подобряването на логистика и осигуряването на сигурни цифрови комуникации на бойното поле.

Алиансът не е дал публична оценка на общите разходи по изброените приоритети.

Резултатите от предстоящите избори в САЩ през ноември ще окажат влияние върху процесите. Кандидатът на Републиканската партия Доналд Тръмп многократно е критикувал НАТО и е обвинявал държавите в Европа, че се възползват от американската военна подкрепа.

На срещата на върха във Вашингтон от 9-11 юли някои европейски политици публично признаха, че независимо кой ще спечели изборите през ноември, континентът ще трябва да увеличи военните си разходи.

Представител на НАТО каза, че лидерите на алианса са се съгласили във Вашингтон, че в много случаи ще са необходими разходи над 2% от БВП, за да се коригират недостатъците. Той отбеляза, че 23 държави сега отговарят на минималното изискване от 2% или го надвишават.

Докато руската икономика вече е във военен режим, европейските правителства може да се сблъскат със съпротива, ако поискат повече пари за разходи за отбрана от данъкоплатците.

Ройтерс по-рано съобщи, че от НАТО смятат, че ще са необходими между 35 и 50 допълнителни бригади, за да устои на евентуална руска атака.

Една бригада се състои от 3000 до 7000 войници, което би означавало някъде от 105 000 до 350 000 войници.

Това означава, например, че Германия ще се нуждае от 3-5 допълнителни бригади или от 20 000 до 30 000 допълнителни бойни части, посочва един от анонимните източници. Министерството на отбраната на Германия отказа да коментира класифицирани планове.

Според оценките на НАТО, публикувани през юни, Съединените щати ще похарчат 967,7 милиарда долара за отбрана през 2024 г.

Това е приблизително 10 пъти повече от Германия, която е на второ място по разходи, с 97,7 милиарда долара. Общите военни разходи на НАТО за 2024 г. се оценяват на 1474,4 милиарда долара.

Изказванията на кандидата за вицепрезидент на Доналд Тръмп Джей Ди Ванс предизвикаха безпокойство в някои европейски столици. Ванс определи държавите в НАТО като „потребители на социални услуги“ и се противопостави на представляването на помощ за Украйна.

Съгласно новите планове за отбрана, Германия ще трябва да засили четворно способностите си за противовъздушна отбрана. Това се отнася не само за броя на ПВО системите Patriot, но и системите с по-малък обсег – за защита на бази и пристанища.

Предвижда се прехвърлянето на повече от 100 000 войници си към източния фланг в случай на силно напрежение или война, каза източник от сигурността пред Ройтерс. Берлин наскоро поръча още четири единици Patriot на цена от 1,35 милиарда евро.

Логистиката трябва да се съсредоточи върху коридори за транспортиране на храна, гориво и вода до войските по протежение на линията за доставки, каза високопоставен служител на НАТО, като втори служител посочи, че обратният поток от ранени войници и военнопленници ще също трябва да бъде предвиден.

Преразглеждат се карти и се обследват инфраструктурни съоръжения като мостове, за да се установи достатъчно здрави ли са, за да издържат военната техника.

Разполагането на войски сега ще отнеме повече време, тъй като фронтовата линия на всеки конфликт вероятно ще бъде по-на изток. Пресмята се, че това би отнело до 60 дни, включително времето за вземане на политическо решение, според първия военен източник.

Европа няма достатъчно железопътен капацитет за транспортиране на танкове, а железопътните габарити варират между Германия и бившите съветски балтийски държави, което означава, че оръжията и оборудването ще трябва да се товарят на различни влакове.

Киберзащитата трябва да бъде засилена, за да не се позволяват хакерски атаки, които да повлияят на евентуални разполагания на войски.

Атаки срещу жп инфраструктурата могат доведат до блокиране железопътни стрелки (устройството, което служи за свързване на коловозите – бел. ред.) и спиране на движението на влакове.