Ричард Ран: Расистките енергийни политики

Политиците и представителите на новинарските медии твърде често не успяват да обмислят последиците от различните политики - особено лош навик на сегашната администрация, който я доведе до много ненужни проблеми, пише световноизвестния икономист Ричард Ран, цитиран от bgnes.bg

През последните няколко седмици в медиите се обсъждаше много темата за предстоящия „недостиг на храна“ в света. Накратко, аргументът е, че войната в Украйна води до голямо намаляване на руския и украинския износ на зърно, особено на пшеница. Цените на зърното рязко се повишиха, което е голямо затруднение за страните и хората с ниски доходи.

В близко бъдеще светът няма да изчерпи хранителните си запаси. Производителите на храни всяка година доставят много повече храна, отколкото се консумира, и по-голямата част от излишъка се разхищава.

В момента на планетата живеят 8 милиарда души, а всяка година земеделските производители осигуряват достатъчно храна за изхранването на много повече от десет милиарда души. Правителствата и частните лица също са натрупали огромни запаси от храна.

Проблемът е в разпределението и разпределянето на произведената храна, както и на видовете произведена храна. Като цяло хората не консумират достатъчно плодове и зеленчуци (които са сравнително скъпи) и консумират твърде много зърнени храни (които са евтини и са част от глобалния проблем със затлъстяването).

Храната е вид бутилирана енергия - в смисъл, че цената на храната е силно зависима от цената на енергията, особено на изкопаемите горива. Много торове се произвеждат от природен газ.

Необходима е енергия, за да се построят и да работят селскостопанските и преработвателните машини. Селскостопанските продукти се превозват с кораби, железници, самолети и камиони - всички те изискват значително количество енергия.

Боровинките се считат за много здравословна храна и благодарение на чудото на съвременната логистика потребителите във Вирджиния могат да получат пресни боровинки всеки месец от годината.

В средата на зимата боровинките идват от Чили, в началото на пролетта - от Флорида и Мексико, а след това от южните щати; през лятото те идват от Ню Джърси и Мичиган, а още по-късно - от Канада. Повечето потребители дори не обръщат внимание на това къде са отгледани, защото продуктът е стандартен.

Отглеждането и разпространението на боровинките изисква много разходи и енергия поради ограничения срок на годност и поради това, че лесно могат да се развалят. Много пресни плодове се превозват с полет от Чили до градовете в САЩ в средата на зимата, което не е евтино начинание.

Резултатът е, че за една консумирана калория боровинките са много по-скъпи и енергоемки от царевицата. Когато цените на хранителните продукти се повишават, хората са склонни да заменят по-евтините (и често нездравословни) храни с по-скъпи. Средностатистическият американец харчи само около 10 % от доходите си за храна, докато в по-бедните страни хората често харчат от 70 % до 80 % и дори повече от доходите си за храна.

Администрацията на Байдън заяви, че иска постепенно да прекрати производството и потреблението на изкопаеми горива и моли петролната индустрия да произвежда повече заради политически неудобното повишаване на цените. Ако се занимавате с петролен бизнес, ще похарчите ли милиарди за изграждане на нови рафинерии и друга инфраструктура, когато политическите ви господари казват, че искат да убият вашата индустрия в рамките на едно-две десетилетия?

Вероятно не, като се имат предвид многото години, които са необходими, за да се възвърнат тези инвестиции. Във висшите етажи на администрацията на Байдън почти няма хора с опит в бизнеса, така че основни финансови понятия като амортизация, дисконтиран паричен поток и настояща стойност са без значение за тях.

Фактът, че администрацията затвори тръбопроводите (често най-евтиният и най-екологичен начин за транспортиране на нефт и газ) и след това се държа шокирано, когато предлагането намаля и цените се повишиха, показва нивото на икономическото им невежество.

Администрацията също така оттегли много федерални земи - включително офшорни зони - от потенциалното разработване на нефт и газ и инструктира финансовите регулатори да предупреждават банките да не предоставят инвестиционни средства на индустрията.

Следвайте веригата. По-малко инвестиции и повече регулаторни разходи увеличават цената на петрола и газа. Това увеличение на разходите налага фермерите и другите участници във веригата за доставки на селскостопански продукти да увеличат цените си, за да останат в бизнеса. Тези увеличения на цените се прехвърлят върху потребителите.

По-богатите потребители плащат увеличението на цените, като същевременно намаляват потреблението на други стоки и услуги или спестяват.

По-бедните потребители заместват по-евтините храни (често с по-ниска хранителна стойност), за да запазят консумацията си на калории стабилна.

На много бедните хора в развиващите се страни често се налага да намалят приема на калории и разнообразието на храните. (Не забравяйте, че за повечето изкопаеми горива и основните хранителни стоки има една световна цена - така че повишаването на цените се усеща навсякъде по света.)

Бедните в развиващите се страни най-често са цветнокожи, за които администрацията твърди, че се грижи толкова много, но именно те са най-засегнати от политиките на Байдън. Мислите ли, че климатичният цар Джон Кери, който лети с частния си самолет от имение в имение, мисли за последиците от политиките си за някоя бедна африканска майка, работеща като шивачка? Човек лесно може да твърди, че действията на администрацията са неефективни, ненужно подли и расистки.