Лятото е времето, когато норвежките националисти, както и обикновени не до там политически коректни граждани, се възмущават от „циганското нашествие”. От май десетки хиляди роми, както официално на Стария континент наричат представителите на този етнос, заминават от Румъния, България и Унгария към богатите европейски градове да просят милостиня, пише вестник ”Новие Известия”.
Преди началото на този летен сезон властите в Норвегия обещаха да сложат край с просията. Но, както сега става ясно, предприетите мерки не са дали резултат. &nbsp;<br /> <br /> Правителството и парламентът на Страната на фиордите още през май се подготвиха за нахлуването на просяците, приемайки редица ограничителни закони. На градските власти се разреши да въведат зони, свободни от просия, бяха въведени забрани за нощуване в паркове и по тротоарите. В Осло, например, забраниха просията от 1 май до 1 октомври практически на всички &bdquo;хранилки&rdquo; &ndash; в центъра на града, пред супермаркетите, по булевардите&hellip; Но майсторите на &bdquo;оцеляването от подаяния&rdquo; намериха изход. <br /> <br /> Роми с баяни, патерици или просто с панички за събиране на стотинки се настаниха по стратегическите места, за които властите не са се сетили &ndash; пътеките за бягане в парковете, по бреговете на езера и реки, където норвежците обичат да си почиват. &bdquo;По хиляда крони дневни вкарват в джобовете си опитните просяци&rdquo;, сухо констатира вестник, илюстрирайки статията с масивни две и три етажни къщи в Румъния и България, построени от подаяния. Но тези разобличителни репортажи се редуват с разкази за ромската нищета. И малките къщички с продънен покрив остават в съзнанието на състрадателните норвежци, вместо каменните сгради на &bdquo;бароните&rdquo;. Заради това както са давали, така и продължават да дават на просещите. /БЛИЦ