Ромското гето на ужасите: Това е мястото, където изгоряха две български деца в Италия
Овъглените трупове на момченцето и момиченцето бяха намерени в барака на 2 км.от гробището на община Сторнара, в Пулия
Две български деца на 2 и 4 г. на 17 декември изгоряха в пламъците, обзели бараки до италианския град Фоджа, област Пулия. Те са били от Бургас. Това съобщи в.”Кориере дела сера”, допълвайки, че имената им са Алина и Христов, явно обърквайки фамилията на момченцето за име.
Овъглените трупове на момченцето и момиченцето бяха намерени в барака на 2 км. от гробището на община Сторнара, в Пулия.
Телата на децата са били извозени от погребална кола, следвана от автомобила на двамата родители- 25-годишната майка и 28-годишния баща, чиито имена не се споменават.
Репортер на „Кориере дела сера” е влязъл в бараката, изгорена от пламъците заради банален инцидент. Майката на жертвите отишла сутринта при съседка за кафе и се застояла повече. Децата спели в същото време в картонената си къщичка, топлена от дървена печка.
Изведнъж майката видяла виещ се пушек, а след това и пламъци. При пристигането на пожарникарите в 9 часа вече било твърде късно. Единственото, което могли да направят, е да спрат разпростирането на пламъците и сред останалите бараки. В сглобяемите къщички живеят като животни поне 1000 души през зимата, а през лятото стават 3000, или над половината от цялата община Сторнара, пише изданието. Те обаче са концентрирани върху зона от 2 хектара.
„В това място на ужасите няма нито нелегални, нито имигранти от страни извън ЕС. Жителите на тези бараки идват от Бургас, София, Стара Загора, Сливен и всички имат редовни документи”, пише вестникът.
„Те трябва да плащат по 50 евро, за да останат в това сметище, наречено лагер, и някой им събира тази такса като право за престой в селото от бараки. Двете български деца нямаше да умрат, ако институциите бяха направили онова, което сезонните земеделски работници искат от дълго време – да се изгради зона от жилища с готови модули, по подобие на тези за пострадалите при земетресения, където се прокарват ток и вода“, завършва „Кориере“.
„Тази драма няколко дни преди Коледа е зов към нашето съзнание, но се обръща най-вече към съзнанието на нашата администрация. Тези хора имат нужда да намерят земя, която да ги приюти, за да не свършва всичко в трагедия заради този начин на живот в гето”, каза пред в.”Авенире” монсиньор Луиджи Рена, пастор в зоната на Чериньола.
Според него в тази част от Пулия е пълно с този тип невидими гета, които са от десетилетие, и които продължават да съществуват в този вид въпреки обещанията за промяна от страна на институциите.
„Изпитвам огромна болка. Това е трагедия, която тежи за всеки от нас и ни убеждава още повече в необходимостта да предложим конкретно разрешение за тези семейства, които живеят в несигурни услови’”, каза пред медиите губернаторът на Пулия Микеле Емилиано.