Румънците в България потърсили помощ от Букурещ заради нарушени права

Представителите на румънското малцинство отвъд Дунав искат помощ от Букурещ, за да се спре процесът на асимилация от страна на София, пише в. “Адевърул”.

Румънците в България учели езика си скришом. Дава се пример с двама румънци от района на Видин споделили как били прескочени при преброяването т.г. От близо година румънското малцинство в България не&nbsp;е получило нито стотинка за поддръжка на 17-те училища, в които се учи на майчин език.<br /> <br /> Според Съюза на етническите румънци в България заради бедността младите хора напускат района на Видин, Козлодуй и Плевен и след 2-3 години забравят езика. Зоната около Видин е определена като най-бедната в ЕС и това е последният лост на процеса на асимилация - да доведеш човек до просешка тояга и да го накараш сам да напусне, пише още вестникът. В началото на март Съюзът на румънците публикува обширен доклад за &ldquo;методите и средствата, използвани от десетки години от българските власти за асимилиране на румънците (власи, арумъни, мегленорумъни)&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Адевърул&rdquo; твърди още, че румънците са притискани на преброяването през март да се обявят за българи. Преди него ВМРО обяви, че румънски емисари агитирали българи и роми в Северна България да се пишат румънци. Преброяването през 2001 г. показа, че румънците у нас са 1088, а власите - 10 566.<br /> <br /> Според българския Закон за народната просвета като майчин език в българските училища се изучават турски, ромски, иврит и арменски. Румънски се изучава като чужд език при заявено желание от родителите и възможности за осигуряване на преподавател. В София има гимназия с преподаване на румънски, а на други места в страната румънски се изучава по желание в класове тип &ldquo;неделни училища&rdquo;.<br /> <br />