Рюте става шеф на НАТО: 4 въпроса за Алианса и какво ще става зад кулисите

Премиерът на Нидерландия в оставка Марк Рюте ще бъде новият генерален секретар на НАТО на мястото на оттеглящия се тази есен Йенс Столтенберг, съобщи Нидерландската радиопредавателна корпорация (НОС), като се позова на осведомен източник.

Но що за организация е това и какво ще прави Рюте там? И защо мненията за НАТО са толкова разделени?

Първо: Какво всъщност прави НАТО?

Организацията на Северноатлантическия пакт е военен съюз между 30 европейски държави, САЩ и Канада. От основаването си през 1949 г. НАТО играе ключова роля в политическите и военни отношения в Европа.

Страните членки организират своята колективна защита от щаба в Брюксел. Основната отговорност на Алианса е да защитава територията и населението на своите страни членки от атаки.

Това е изразено в най-известния пасаж от устава на НАТО, член 5: Нападение срещу една от държавите-членки е нападение срещу всички. Ако страна-членка бъде нападната, НАТО може да се позове на член 5 и всички страни-членки са длъжни да съдействат за отбраната на нападнатата страна.

Последното се случи само веднъж, когато Вашингтон поиска подкрепа от Алианса след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г.

Рюте става генерален секретар, какво означава това?

С назначаването си Марк Рюте става най-висшият политически лидер на Алианса. Той ще бъде четиринадесетият генерален секретар в историята и четвъртият нидерландец на тази позиция.

Четиримата нидерландски генерални секретари:

• Дърк Стикър (1961-1964)
• Джоузеф Лунс (1971-1984)
• Яп де Хооп Шефер (2004-2009)
• Марк Рюте (2024-)

Ролята му има две страни. На първо място, генералният секретар трябва непрекъснато да посредничи между държавите-членки по въпросите на сигурността.

Зад кулисите Рюте трябва да накара - и да държи - всички на една и съща страница, което не е лесна задача, предвид различните интереси на държавите-членки.

След постигането на споразумение става очевидна втората отговорност на генералния секретар, а именно тази на външен представител. Следователно Рюте трябва да обяви позициите и плановете на НАТО, както правеше години наред неговият предшественик Йенс Столтенберг.

Бившият шеф на НАТО Яп де Хоп Шефер обяснява пред какви предизвикателства е изправен НАТО:

Рюте няма да има думата във военните операции, защото те са подчинени на главнокомандващия, върховния съюзнически главнокомандващ в Европа.

От основаването на НАТО главнокомандващият винаги е бил американец, а генералният секретар е бил от Европа. Но всяка военна операция на НАТО изисква политическо одобрение и Рюте трябва да го постигне.

Защо има толкова много критики към НАТО?

Неодобрението към НАТО съществува откакто съществува алиансът. По време на Студената война НАТО беше обект на критики от комунисти от страните от Източния блок и пацифисти от Запада.

Това беше свързано с надпреварата в ядрените оръжия и противоречията между суперсилите САЩ и Съветския съюз.

Критиките станаха по-конкретни, когато НАТО разшири мандата си и започна да провежда военни операции извън собствената си територия. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. държавите-членки решиха, че техните войски могат да бъдат разположени в мироопазващи мисии навсякъде по света.

Между 1993 и 1995 г. самолети на НАТО изпълняваха мисии за налагане на забранената за полети зона над Босна. Те бомбардираха босненски сръбски цели, което доведе до смъртта на около 500 цивилни.

НАТО каза, че операцията е оправдана от резолюциите на ООН, насочени към защита на цивилни граждани, но много сърби смятат, че алиансът е надхвърлил границите си.

Независимо от това, през 1999 г. НАТО отново извърши въздушни удари, този път срещу сръбски цели, като отмъщение за сръбските действия в Косово.

Оттогава има повече или по-малко критики към различни намеси на НАТО извън собствената си зона, включително в Афганистан, Ирак и Либия.

Но най-горещият въпрос е източното разширяване на НАТО в Европа след Студената война.

Русия твърди, че американците и германците са обещали на тогавашното съветско ръководство в началото на 90-те години да не разширяват алианса, за да включат страни като Полша, Унгария, Румъния и балтийските държави.

Фактът, че тези страни по-късно получиха членство в НАТО, често се използва от Кремъл, неговите съюзници и критици на Запада, за да оправдаят руското нахлуване в Украйна.

С тази инвазия Русия би искала да попречи на агресивно НАТО да се разшири още повече, този път с Украйна. В този смисъл не Москва, а западният алианс е отговорен за войната в Украйна.

"НАТО не е започнало да търси нови страни-членки", отговори Алиансът на обвинението на сайта си.

„НАТО уважава правото на всяка страна да избере своя собствен път. Членството в НАТО е решение, взето от никой друг, а от съюзниците и страните, които биха искали да се присъединят.“

Тенденция (пробив):

- Рюте ще стане първият холандски бивш министър-председател, който заема поста генерален секретар. Предишните трима холандци на този пост бяха министри на външните работи.

- Четиримата холандски генерални секретари са - или са били - членове на една от дясноцентристките партии: VVD (Rutte и Stikker), CDA (De Hoop Scheffer) и KVP (Luns).

- При Рюте има тенденция: той е третият поред (бивш) премиер, назначен за генерален секретар, след датчанина Андерс Фог Расмусен и норвежеца Йенс Столтенберг. Преди това почти всички шефове на НАТО бяха бивши дипломати или министри, главно от отбраната или външните работи.

Защо НАТО толкова често се занимава с пари?

Като че ли в Брюксел постоянно се спори за бюджетите за отбрана на страните от НАТО. Разногласията обикновено са около така наречения стандарт от 2 процента, минималният процент от брутния вътрешен продукт, който страните членки трябва да изразходват за отбрана.

Този стандарт съществува на хартия от половин век, но се превърна в трънлив въпрос едва след атентатите от 11 септември. Тогава президентът Джордж У. Буш започна да говори за това стандартът да стане задължителен.

Това се провали, защото останалата част от НАТО не беше съгласна. Но след анексирането на Крим от Русия, държавите-членки се съгласиха да „работят за“ стандарта от 2 процента в рамките на десет години - не по-късно от 2024 г.

Подобни неясни формулировки са нещо от миналото след многократните заплахи на бившия президент Тръмп да не помага повече на държави-членки, които не отговарят на стандарта, ако бъдат нападнати.

В наши дни стандартът от 2 процента се смята за задължителен, но не всички страни от НАТО все още го спазват. Холандия вероятно ще успее едва тази година за първи път; десет страни от НАТО се очаква да изостанат и тази година.

От друга страна, има и държави, които са доста над стандарта от 2 процента. Това са предимно източноевропейски страни като Полша (почти 4 процента от БВП), съвсем новата членка на НАТО Финландия и балтийските държави (всички доста над 2 процента) и САЩ (3,5 процента).

Превод и редакция: БЛИЦ