САЩ, Г-7 и ЕС решиха какво още ще дадат на Украйна срещу Русия

Западните страни възнамеряват да предоставят допълнителна финансова и военна подкрепа на Украйна, но продължават да се придържат към позицията, че НАТО не трябва да става страна в конфликта, заяви германският канцлер Олаф Шолц, пише БГНЕС. 

"Ненамесата на военни сили на НАТО остава в сила. Всички сме единни в едно - огромна подкрепа за Украйна, но без участие на НАТО във войната", заяви Шолц след телефонен разговор с президента на САЩ Джо Байдън и лидерите на Г-7 и ЕС.

Той подчерта, че западните страни са се обединили около решението да „продължат да подкрепят Украйна финансово и военно".

Възможностите за доставка на оръжия от запасите на Бундесвера за Украйна е почти изчерпана, а германските власти работят с отбранителните концерни на страната за по-нататъшни доставки, заяви германският канцлер.

"В началото доставихме на Украйна оръжия от нашите запаси. Тук трябва да признаем, че възможностите, които имаме, са достигнали своя предел. Ето защо създаваме специален фонд, за да може след години на строги икономии армията ни най-накрая да бъде добре въоръжена, и инвестираме масирано в способностите на Бундесвера", заяви Шолц.

"Помолихме германската отбранителна индустрия да ни каже кои продукти може да достави в близко бъдеще. Украйна е направила своя избор от този списък и ние ще осигурим необходимото финансиране", добави още Шолц.

Според него става дума за противотанкови оръжия, оборудване за противовъздушна отбрана, боеприпаси и "това, което може да се използва в артилерийски двубои".

Шолц отбеляза, че предишните доставки на Германия са били ръководени от принципа за доставка на оръжия, които могат да бъдат използвани бързо и ефективно от украинската армия, и че тези доставки трябва да бъдат координирани с доставките на други държави. Германия и Украйна обсъждат съвместно списъка с оръжия, които могат да бъдат предадени на Киев. След като бъдат договорени, доставките ще бъдат незабавно платени от Берлин, заяви германският канцлер Олаф Шолц.

По време на своето председателство на Г-7 Германия ще работи за това страните от асоциацията да предоставят исканата от Украйна финансова помощ в размер на 50 млрд. евро, заяви германският канцлер.

Германският канцлер смята, че санкциите имат ясно изразено въздействие върху руската икономика.

"Нашите мерки се отразяват силно на Русия. Санкциите имат много, много ясен ефект", каза канцлерът. "Всъщност за тази година се предвиждаше силен растеж на руската икономика", отбеляза той. Според него експертите предполагат, че той ще спадне с поне 8,5%, а инфлацията може да достигне 25%.

"Това е катастрофа за Русия и е пряко следствие от настъпателната война срещу Украйна", заяви Шолц.

„Руският президент Владимир Путин е отговорен за военните престъпления в Украйна, при които вече са загинали хиляди цивилни“, заяви германският канцлер. "Нахлуването на Русия в Украйна продължава да бъде грубо нарушение на международното право. Убийството на хиляди цивилни граждани, както видяхме, е военно престъпление, за което руският президент носи отговорност", заяви Шолц пред репортери след разговорите със западните лидери по конфликта.

„Не може да се позволи на Руската федерация да спечели в Украйна“, заключи той.

"Заедно с партньорите ни от ЕС и НАТО сме абсолютно единни в мнението, че Русия не трябва да спечели тази война", заяви Шолц.

Канцлерът се обърна директно към руския президент Владимир Путин с думите: "Спрете обстрела на украинските градове. Осигурете незабавно прекратяване на огъня и изтеглете войниците си. Спрете тази ужасна война".

Ембаргото върху доставките на газ от Русия е непреодолимо за много страни, а за Германия то би било сериозно предизвикателство, предупреди Шолц.

Британският министър-председател Борис Джонсън от своя страна е предложил на президента на САЩ Джо Байдън да укрепи Украйна, така че "всяко ново нахлуване на Русия да бъде невъзможно". Джонсън заяви това в реч пред Камарата на общините на британския парламент.

"Разговарях с президента Байдън на 12 април и го информирах за пътуването си до Киев и за това как ще засилим подкрепата си за украинския президент Володимир Зеленски. Предложих дългосрочната цел да укрепим и засилим Украйна до степен, в която Русия никога повече няма да посмее да нахлуе", каза той.

Британският министър-председател заяви, че според него е трудно да се постигне дипломатическо решение на ситуацията в Украйна.

"Страхувам се, че в момента няма лесен начин да се намери дипломатическо решение или решение чрез преговори", посочи ръководителят на правителството на Обединеното кралство в реч пред членовете на Камарата на общините на британския парламент. Джонсън също така изрази мнение, че политическото уреждане на въпроса би било своеобразен "път за отклоняване на вниманието" за руското ръководство.

Токио ще увеличи размера на заемите, които ще бъдат предоставени на Киев, от 100 млн. на 300 млн. долара, съобщи японският министър-председател Фумио Кишида по време на видеоразговора с президента на САЩ Джо Байдън и лидерите на други съюзнически държави. В обръщението си към партньорите Кишида заяви, че подпомагането на украинската икономика е "спешна задача".

Италия пък заяви, че съюзниците са готови за нови санкции срещу Русия.

Съединените щати и Европейският съюз постигнаха "широк консенсус" относно необходимостта от засилване на натиска върху Русия чрез нови санкции, съобщи италианското правителство.

"Изразено бе пълно съгласие относно необходимостта от оказване на още по-голям натиск върху Кремъл, включително чрез нови санкции, както и от засилване на международната изолация на Москва", се казва в изявлението.

Западните лидери също така потвърдиха необходимостта от диверсификация на енергийните доставки, за да се намали зависимостта от руския газ, се казва в съобщението.

На разговорите присъстваха президентът на САЩ Джо Байдън, френският президент Еманюел Макрон, полският президент Анджей Дуда, румънският президент Клаус Йоханис, британският министър-председател Борис Джонсън, италианският министър-председател Марио Драги и японският президент Фумио Кишида, както и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.