САЩ готвят пробив в създаването на бойна авиация

Американската армия казва, че създаването на принципно нова въздушна бойна машина е почти завършено в тяхната страна. Предполага се, че „самолетът от шесто поколение“ ще даде на САЩ безпрецедентни възможности да спечелят въздушно надмощие.

На какво се основават подобни твърдения и какво трябва да направи Русия в този случай?

Анонс от шесто поколение

Просто казано, според Ропър Съединените щати са започнали изпитването на следващото поколение бойни самолети след F-22 и F-35 - т.е. шесто. Струва си да изброим това, което вече знаем за този проект и за какво можем да се досетим.

ВВС на САЩ отдавна страдат от чудовищно дългото време, необходимо за изграждането на нови поколения бойни самолети. Например, минаха 15 години от първия полет на F-22, докато първата ескадра достигна бойна готовност, да не говорим за периода на развитие.

Програмата Joint-strike fighter - JSF (Общовойскови ударен изтребител), която роди F-35, получи първите импулси за развитие още по времето, когато СССР съществува, а бойната готовност на първите въздушни части беше постигната едва през 2015 г.

NGAD е вариант за решение та този проблем. Благодарение на новите подходи в автоматизираното цифрово проектиране, значителен дял от използването на съществуващите подсистеми, способността на една компания да използва технологичните разработки на други, американците, очевидно, са успели значително да намалят времето за създаване на самолети.

И с помощта на компютърна симулация - за намаляване на обема на изпитанията. На новия си учебен самолет Т-7, който се разработва съвместно с шведската компания “Сааб”, американците останаха с убеждението, че този подход работи. Тези методи вече са тествани при изграждане на бойна платформа.

Ако по-рано изтребител беше създаван и експлоатиран дълго време с ремонти и модернизации в продължение на 30 години или повече, то с новия подход процесите се ускоряват. Сега, както американците планират, самолетът ще бъде създаден след пет до седем години, произведен за кратко време и ще остане в експлоатация около 15 години, след което ново поколение ще го замени.

Предвид , че както Русия, така и Китай все още губят десетилетия върху новите си поколения самолети (Су-57 започва като програмата ПАК ФА през 2003 г. и все още не е влязъл серийно във войските), се оказва, че американците печелят решаващо военно предимство във въздуха.

Докато овладеем масово петото поколение във войските, те ще започнат масивен преход от шестото към седмото. Поне това искат и върху което работят. Нещо повече, всичко това (според тях) трябва да бъде по-евтино.

Ропър се хвали с "магическите" възможности на новата машина, от една страна, и намеква, че "това не е изтребител”, от друга. Като цяло, въз основа на информацията, която той публикува, може да се каже само едно - американците успешно са управлявали нещо.

Нещо, което те са разработили много бързо и с което в бъдеще ще се борят за надмощие във въздуха. Но ако добавим към всичко казано много години течове от други източници, тогава картината се очертава по следния начин.

Реалностите на шесто поколение

Така от 2010 г. насам любителите на дивата природа периодично снимат в небето над пустинните райони на Съединените щати различни самолети, каквито не е имало и не са в експлоатация на американските ВВС или ВМС.

Анализът на тези видеоклипове, достъпни в Интернет, предполага, че някои от тези видеоклипове са прототипи или демонстрационни модели, които са летели по програмата за създаване на новия бомбардировач Б-21 “Райдер”. Но само част. Други видеоклипове показват нещо много подобно на тези снимки на бъдещи приличащи на триъгълник стелт-изтребители, разпространявани от американски самолетни корпорации. Тоест основите са създадени отдавна.

Втората точка е самата програма. NGAD, както каза Ропър, не е изтребител, това е проект за създаване на система за въздушно превъзходство, от която новият самолет наистина трябва да бъде част. Самият проект на самолета беше наречен PCA - Penetration Counter Air („Средство за пробиване на защитата във въздуха и борба за господство в него“). Като цяло това е самолет за надмощие във въздуха.

Първият отворен документ, в който се споменава PCA, е т. нар. Полетен план 2030 г., публикуван от ВВС на САЩ през 2016 г. и описващ посоката за развитие на ВВС до 2030 г. Полетният план посочва, че ВВС трябва да създадат PCA с дадените възможности. Тоест, поне тази година вече беше сформирано разбиране за това, от което се нуждаеха ВВС.

През 2017 г. американски репортери успяха да извлекат от тогавашния заместник-командир на американските военновъздушни сили Алекс Гринкевич подробностите за това какво представлява PCA : това не е изтребител, а „платформа“ със сензори и голям брой оръжия, която има голям обхват и дава насоки към целта на съществуващите изтребители.

Задачата на тази машина е следната. Поради най-високата незабележимост, PCA свободно прониква във въздушното пространство, което се контролира от врага. В същото време неговите системи за откриване на цели (радари и други) осигуряват проактивно откриване на вражески самолети и наземни оръжейни системи и насочване на конвенционални изтребители към тях.

Ако самата PCA се сблъска с вражески изтребители, тогава летателните ѝ характеристики, броят и видът оръжия на борда и параметрите на електронното оборудване ѝ позволяват да ги унищожава самостоятелно.

Същото важи и за вражеските системи за ПВО. Освен това, според Гринкевич, PCA ще осигури въздушно разузнаване и ще получи точни координати на наземни цели за различни управляеми оръжия, използвани извън зоната на ПВО от далечен обсег.

Малко по-късно друг офицер от ВВС, отговарящ за работата по концепцията за постигане на превъзходство във въздуха до 2030 г., полковник Том Коглитор, очертава задачите, пред които е поставен PCA , както следва: конвоиране на други самолети във въздуха (най-вероятно бомбардировачи, когато те работят над вражеска територия), унищожаване на вражески изтребители, удари срещу вражески системи за ПВО и мисии за прихващане в отбрана.

Както каза Коглитор, "Това ще намали пропастта във възможностите на ВВС, която нито F-22, нито F-35 могат да затворят."

Друг анализатор, работещ върху концепцията за надмощието във въздуха, Джеф Салинг, каза, че се обмисля използването на насочени енергийни оръжия (лазери) със самолета.

По този начин PCA като идея е „невидим разузнавач на въздушното пространство“, способно да позволи на американските изтребители от минали поколения да атакуват врага от такова разстояние, от което не могат да се видят с радари и да дава същите възможности при атака на наземни цели. В същото време той самият може да сваля самолети и да атакува наземни цели.

Обхватът му е значително по-висок от този на другите изтребители и може да работи като изтребител за съпътстване на далечни разстояния за бомбардировачи.

Това е, което американците наистина изпитват. Наистина не е изтребител. Това е "средство за въздушно господство", каквото е. Нова концепция, която, когато се прилага, е способна да превърне класическите изтребители във вторични превозни средства в борбата за надмощие във въздуха.

Идеята, че подобен самолет може да бъде евтин, не е проверена на практика. През 2018 г. стана достъпен докладът на бюджетната служба на Конгреса на САЩ „Разходите за подмяна на днешния флот на ВВС“.

Този кратък документ определя цената, която бюджетната служба на Конгреса счита за реалистична за единица PCA. Тя възлиза на чудовищните 300 милиона долара. Това силно разваля шарената картина, която усмихнатият заместник-министър на ВВС Ропър рисува на всички днес.

Реални ли са тези числа? Напълно. Предполага се, че самолетът е по-голям от F-35. Невъзможно е да се осигурят както голям обсег на действие, така и голям списък с оръжия на борда, както и мощен набор от оборудване за откриване на малък еднодвигателен самолет. Ако вярвате на онези рисунки, които се разпространяват от американските производители на самолети, самолетът е лишен от вертикална опашка.

Маневреността на такъв самолет може да бъде осигурена само от много по-усъвършенствана система за управление, отколкото имат „класическите самолети“, тоест говорим за по-мощни компютри, по-добър софтуер, по-точни и бързи серво и много други. По същия начин се изискват по-усъвършенствани средства за откриване и разузнаване, радар. Цената на такава машина ще бъде много по-висока от тази на съществуващите изтребители.

Чисто нови двигатели

И тук възниква много важно уточнение. За да може малък самолет с размер на изтребител да има достатъчно голяма дистанция за дълъг ескорт на бомбардировачи, той трябва да има двигатели, които съчетават както висока тяга, така и невероятна горивна ефективност.

И такива двигатели с принципно ново оформление наистина се създават в САЩ. “Прат&Уитни” и “Гженерал Електрик” работят по т. нар. Адаптивен реактивен двигател, който местните инженери шеговито наричат „Триверижен“.

Въпросът е, че двигателят, в зависимост от режима на полет, може да пренасочи въздушния поток към различни вериги, като работи или като високоефективен турбореактивен, или в режим на максимална тяга.

Програмата, която сега се нарича Adaptive Engine Transition Program (AETP), се изпълнява от началото на 2010-те и още през 2016 г. бяха тествани двигатели, които бяха почти готови за монтаж на самолети. В момента е постигната 200 килонютона тяга (в много по-големия AL-41F1, с който е оборудван Су-35, ограничението за кратко време е 142 килонютона) и 25% намаление на разхода на гориво в сравнение с двигателите, използвани на F-35.

Това е огромен пробив - никой никога не е правил толкова малки и икономични двигатели с такава огромна тяга. Двигателите са позиционирани като вариант за замяна на стандартните двигатели F-35 (самолетът веднага ще добави повече от 60% тяга със съответно увеличение на скоростта и маневреността, а обхватът му ще се увеличи с 25%) и като „сърце“ на РСА.

Но всичко това не може да бъде евтино. Очевидно именно това е подтикнало ВВС да прибегнат до „цифров дизайн“ - на теория машинният дизайн може да намали цената на нова машина, но едва ли толкова, колкото искат американците.

Но това, което определено ще спестят, е модернизация. След като РСА и подобни машини с бърз цикъл на изграждане и отворена архитектура започнат да навлизат във ВВС на САЩ, необходимостта от модернизация на съществуващите самолети ще намалее.

Отворената архитектура ще направи всяка модернизация много проста и бързият цикъл на създаване на въздухоплавателни средства ще позволи основно изобщо да не се прибягва до нея - ще бъде по-лесно и по-бързо да се получи нов самолет. Американците искат не само да направят военна революция, но и да спестят пари чрез нея.

Има неяснота с присъствието или отсъствието на пилот. Американците планират да направят Б-21 “Райдер” „по избор с екипаж“. Няма дума за PCA по тази тема, но всички снимки показват, че там трябва да има място за пилот.

Изводи за Русия

Русия няма да може да отдели съпоставими ресурси за най-новите си програми. Освен това просто нямаме яснота относно следващото поколение бойни самолети. Американците похарчиха 413 милиона долара за NGAD през 2019 г., 905 милиона тази година и искат 1 милиард за следващата.

Общата стойност на проекта се изчислява на 6,5 млрд. Най-вероятно до момента, в който имаме първия напълно завършен и сериен Су-57 със стандартен двигател и всички системи, САЩ вече ще имат PCA в серията, ние ще изостанем точно с едно поколение. В същото време те ще преминат към следващото поколение по-бързо. Не бива да се опитваме да ги настигнем.

Изходът може да е различен. Трябва да измислим концепция за изграждане на система от съществуващите сили и средства, която би позволила да се противопоставим на NGAD. Това е възможно и ние имаме практически опит в създаването на системи с, както каза Ропър, „магически“ възможности. И е необходимо да започнем да мислим за такава система сега.