САЩ направиха от Украйна изпитателен полигон

Изглежда, че плановете на САЩ да продадат на Украйна разузнавателните и ударни дронове MQ-1C Grey Eagle също са свързани с бойни изпитания, пише "Труд".

Всяка война, в допълнение към постигането на целите в хода на военните действия, е тест и за надеждността на оръжията и разработването на новите тактически решения. САЩ, които никога не са водили война на своя територия (с изключение на гражданската война между Севера и Юга през 1861-1865 г.), са участвали в много въоръжени конфликти и войни по света. И винаги си правеха определените изводи.

Например, войната във Виетнам (от 1955 до 1975 г.) доведе до използването на тактическите хеликоптерни групи с новите хеликоптери „Хюи“ (Bell UH-1 Iroguois). Там е тествана и автоматичната пушка М-16. По време на петгодишната кампания в Ирак САЩ изпробваха повече от хиляда различни отбранителни технологии в тази страна, което не би могло да се направи на нейна територия без допълнителни разходи и със същата ефективност.

И точно сега САЩ изпробват оръжията си в хода на военните действия на територията на Украйна. Не в такъв мащаб, какъвто би се искало на Пентагона, но доставените оръжия също се тестват тук. И не само съвременни модели, но и такива, които отдавна се използват от армията на САЩ.

Изглежда, че плановете на САЩ да продадат на Украйна разузнавателните и ударни дронове MQ-1C Grey Eagle също са свързани с бойни изпитания

И понякога изводите не винаги потвърждават тяхната надеждност и ефективност. Например, не се потвърди надеждността на противотанковата система Javelin (FGM-148 Javelin), която започна да навлиза в американската армия през 1996 г. и също така се доставя на армиите на две дузини страни (на съюзниците за $600 000 за един комплекс, а на останалите за $1,4 млн.). Javelin също се появи на въоръжение и в Украйна. Според някои оценки от 2018 г. насам Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са получили повече от 5000 пускови установки (в самата армия на САЩ до неотдавна имаше малко повече от 7000).

Javelin е използван в бойните операции в Ирак, Афганистан и Сирия. Сега американските разузнавателни агенции твърдят, че в Украйна с помощта на този комплекс са унищожени 280 бронирани цели с 300 изстрела.

Руските военни имат други данни: танковете, участващи в специалната военна операция (СВО), могат да издържат на ударите от Javelin, докато танкистите се страхуват повече от гранатомета РПГ-7, известен още от съветско време. Във всеки случай американските военни обмислят да заменят Javelin преди всичко заради ниския обхват на стрелбата (до 3 км).

Очакванията на Украйна от Stinger (FIM-92 Stinger), които трябваше да парализират действията на руската авиация във въздуха, не бяха особено оправдани. Украйна получи общо 2000 такива комплекса, но не успя да създаде сериозна съпротива на руската авиация. С оборудването на руските хеликоптери и щурмовите самолети със системата за въздушна отбрана „Витебск“, която парализира оръжията за ракетно нападение, унищожаването на въздушни цели с помощта на Stinger практически не се наблюдават.

Това не означава, че споменатите оръжия не представляват голяма опасност. Американските военни, които присъстват в Украйна като наемници (с много високи чинове), внимателно изучават опита от използването на своите оръжия, като отбелязват както силните, така и слабите им страни. Последващите изводи ще доведат или ще заменят същите FGM-148 Javelin и FIM-92 Stinger с по-модерни модели, или ще се подобрят техните качества.

„Американските военни в Украйна на първо място изучават опита във военните действия на руската армия“, каза пред изданието „Взгляд“ полковникът от запаса Генадий Алехин. Те наблюдават използването на военна техника, на нейните възможности за противопоставяне на различните оръжия и преди всичко собственото. Ако в Афганистан Stinger представляваха сериозна опасност за съветската авиация, по-късно те се научиха как успешно да се защитават от тях. Javelin изгаряха танковете съветско производство в Ирак, но сегашните руски танкове, поради пасивната и активната защита, често издържат на ракетен удар. Всичко това се анализира внимателно в щаба на САЩ и без съмнение ще бъдат направени подходящите изводи за промени в американската армия.

Руската армия се смята за потенциален противник за целия блок на НАТО, и американците и техните европейски колеги се опитват да идентифицират всички нейни силни и слаби страни и в същото време да се уверят, че редица от оръжията им са надеждни. Подобен военен конфликт, какъвто е сега в Украйна, с танкови битки, масово използване на артилерия и ракетни удари, не е имало след Втората световна война. Така американците гледат на ефективността на своите оръжия, използвани от ВСУ.

Например, реактивните системи за залпово изстрелване M142 HIMARS с удължен обсег, които все пак решиха да доставят на Украйна, също ще бъдат внимателно обмислени при тяхното бойно използване. Преди това тези системи са били използвани само в Афганистан и Ирак, тоест без много противопоставяне от страна на противовъздушната отбрана. И сега САЩ ще имат възможността да проверят как на HIMARS ще се противодействат руските зенитно-ракетни системи С-300 и С-400, и системите „Тунгуска“.

Изглежда, че плановете на САЩ да продадат на Украйна разузнавателните и ударни дронове MQ-1C Grey Eagle също са свързани с бойни изпитания. Първо, защото говорим само за четири такива дрона, въпреки факта, че има 180 от тях в армията на САЩ и още 24 в Командването за специални операции. Второ, тези „сиви орли“ отново бяха използвани само в Афганистан и Ирак, където с максималния им таван на полета от 8850 метра нищо не ги заплашваше от земята.

Намерението да се дадат 4 такива дрона не е безкористно и всяко устройство струва $8 млн., и за осигуряването на разузнавателни полети ще е необходима наземна контролна станция със сателитна комуникационна система, която вече струва $90,9 млн. От съображения за сигурност самата станция може да бъде поставена в Полша, Чехия, Словакия или Румъния и при скорост от 250 км/ч, Grey Eagle може да остане във въздуха до 30 часа, а обхвата им на управление е неограничен. Американските военни използват подобни дронове, като техния предшественик MQ-1B Predator, с които сканираха небето над Афганистан от Флорида.

В допълнение към разузнавателните функции, MQ-1C Grey Eagle имат и ударна мощност, с 4 окачвания, на които може да се носят управляеми ракети Hellfire или управлявани бомби Viper Strike. Също така е възможно да се поставят ракети Stinger за отблъскване на атаките на изтребители. В случай на унищожаване на „сивите орли“ в небето на Украйна или Русия, където те ще бъдат изпратени умишлено, Вашингтон няма да загуби нищо, а Киев ще плати. Но той определено ще получи полезна информация, а специалисти от Вашингтон ще помогнат за обучение на украинските оператори при осигуряването на полети и на евентуалните удари.

С голяма степен на вероятност може да се твърди, че Германия, съдейки по изявлението на канцлера Олаф Шолц, е готова да достави на Украйна модерни системи за противовъздушна отбрана IRIS именно с цел тестване на ракетите от този комплекс.

Факт е, че ракетата IRIS-T първоначално е била ракета въздух-въздух и нейното използване означаваше въздушно базиране. Впоследствие тя е преработена като наземна ракета за противовъздушна отбрана с малък, среден и голям обсег в модификациите SLS и SLM. Изпитанията на последните бяха завършени едва в началото на 2022 г., а за серийните доставки за Бундесвера не се съобщава. Прагматичните немци могат да изпратят няколко от тези системи в Украйна, дори безплатно, но със собствени специалисти, които ще тестват IRIS в бойни условия, за да идентифицират техните силни и слаби страни.
Обединеното кралство също е активно в доставките на оръжие на Украйна, която нямаше къде да изпробва системите на въоръжение след войната с Аржентина, освен като част от колективните сили в Ирак и Афганистан. Лондон поиска от Вашингтон да изпрати американските реактивни системи за залпово изстрелване M270 MLRS в Украйна с обсег на действие от 80 км.

И освен това ПЗРК Starstreak, който е предназначен за унищожаване на въздушните цели на височина до 5 км. Ракетата има свръхзвукова скорост и се управлява от лазерен лъч, но все още не е имала реален боен опит.

Включи се и Швеция, която възнамерява да изпрати крайбрежните ракетни системи RBS-17 на украинския „изпитателен полигон“ и се предполага че става дума за 10 пускови установки и 30 ракети. Те не представляват заплаха за Черноморския флот на ВМС на Русия, тъй като имат малък обсег и могат да заплашват само малките кораби, но ще преминат своето „бойно кръщение“ и ще покажат колко наистина струват.