САЩ в клопката на расовата вражда и безчинства

Мартин Лутър Кинг копнееше за деня, в който американците ще бъдат оценявани не по цвета на кожата си, а по своите достойнства. Той не би бил впечатлен от прогреса на САЩ към тази цел. В идеологически план консерваторите и либералите живеят в различни светове. И едните, и другите обаче все по-често гледат през призмата на груповата идентичност, пише Едуърд Люс за Financial Times.

В този смисъл либералите би трябвало да са доволни от кабинета на Джо Байдън, в чийто състав 55% не са бели – значително повече от дела на цветнокожите в САЩ (40% – бел. прев.) За съжаление няма такова нещо като перфектно етническо разпределение на длъжностите. Наскоро двамата сенатори от азиатски произход, Тами Дъкуърт и Мази Хироно, заплашиха да блокират по-нататъшните назначения, ако Байдън не увеличи дела на азиатските американци в правителството.

По-късно те загърбиха обещанието си да блокират всички „недиверсифициращи“ номинации след операция за ограничаване на щетите от страна на Белия дом. Но тезата им беше заявена. В сенат, поравно разделен между демократи и републиканци, всеки от тях има властта да стопира законодателния процес, включително законопроекти, предназначени да бъдат в полза на хората в Америка от всички раси.

Действията им станаха факт само няколко дни след като 21-годишен нападател уби осем души в Атланта, Флорида, шест от които от азиатски произход.
Мотивите на убиеца остават неясни, въпреки че предадената от полицията версия е за самоизмъчващ се християнин, воден от сексуално разочарование. Мнозина представиха клането като антиазиатско престъпление от омраза. При друго убийство на 10 души в Боулдър, Колорадо, първоначалните сведения предполагаха, че извършителят също е бял. „Винаги е гневен бял човек, винаги“, написа в Twitter редакторът по расовите въпроси на голям американски вестник. По-късно туитът беше изтрит, когато се оказа, че заподозреният, също на 21 години, всъщност е роден в Сирия мюсюлманин.

По това време Fox News и други консервативни информационни агенции се фокусираха върху клането, което би могло да се тълкува като терористична атака, въпреки че и за това няма основания. И в двата случая американците бяха подканени да възприемат убийствата през произхода на извършителя.
Опасността е, че политиката в САЩ ще деградира до поредица от вражди, при които престъпленията на база произход никога не могат да бъдат изкупени. Когато скръбта е политическа монета, стимулът да представите групата си като жертва побеждава. В някои случаи, като например относно американците, произлезли от роби, или индианците, престъпленията срещу тях са били колосални и те са живи в паметта, припомня Investor. Други идентичностни групи, включително азиатските американци и латиносите, са твърде широки, за да бъдат толкова значими.

Азия съставлява 60 процента от световното население – от предимно хиндуистката Индия до шинтоистка Япония, с всякакви религиозни и расови нюанси помежду им. Само на запад категорията „азиатски“ има някакъв смисъл, макар че обединява децата на католически виетнамски лодкари и брамински рискови капиталисти от Бангалор, Индия. Що се отнася до латиноамериканците, децата на кубинските изгнаници, родени в САЩ, имат малко общо, освен езика и религията, с нелегалните берачи на плодове от Гватемала.

Междувременно най-мощната етническа група в Америка си остават белите, чиито недоволства все повече са лепилото, което скрепява Републиканската партия. Тъй като те все още съставляват мнозинство, републиканците имат интерес да измислят нови негодувания. Междувременно демократите с право осъждат все по-явните расови подбуди на републиканската партия. Повечето от водещите републикански популисти, като Тед Круз от Тексас, Том Котън от Арканзас, Джош Холи от Мисури и Рон ДеСантис от Флорида, са възпитаници на елитни университети от Бръшляновата лига.
Всичко това е на милион мили от „съденето според достойнствата“, мечтано от Кинг. Възможно е след десетилетия американците да гледат на днешното време като на период на остра социална параноя, преди САЩ най-накрая да възприемат по-спокойна политика в рамките на своята мултиетническа реалност. Този резултат в никакъв случай не е сигурен. Изборът на Барак Обама бе посрещнат като повратна точка в расовата история на САЩ. Въпреки това на Обама никога не бе позволено да забрави цвета на кожата си.

В същото време левицата в САЩ трябва да признае, че белите ще бъдат мнозинството в страната през идните десетилетия – не на последно място защото много латиноси се определят като бели. Никоя страна не печели в една безкрайна вражда. Единствените бенефициенти са елитите, които чертаят събитията далеч от реалността на повечето хора.