Вселенската Патриаршия в Истанбул вчера спечели в Европейския съд за правата на човека първото дело, заведено от нея срещу турската държава, съобщи днес гръцката преса.
То се отнася до старинна сграда, световен паметник на културата, най-голямата дървена сграда в света – разположена на Принцовите острови в Мраморно море и служила като православно сиропиталище, а в последствие конфискувана от турската държава.
Решението за възстановяване на собствеността на истанбулската Патриаршия, упомената в решението на Европейския съд като “Вселенска Патриаршия”, върху сградата известна като “Сиропиталището” или “Принцовото сиропиталище”, е взето единодушно от седмината съдии в неговия състав, включително от турския съдия /с председател и под-председател – гърци/. Със следващо решение Европейският съд ще определи начина, по който ще бъдат възстановени правата на Вселенската Патриаршия върху сградата.
Това е първият случай, в който Патриаршията се обръща в международен съд в спор с Анкара, за възстановяване на правата си и в това свое усилие използва гръцки и турски съдии, отбелязва гръцката преса.
Решението се смята за много важно, защото “съдът признава безусловно, че Вселенската Патриаршия не само може да притежава движима и недвижима собственост в Турция, но и че правата й са защитени от Международното право”, каза пред журналисти професор Аливизатос от Атинския университет. С решението си съдът в Страсбург постанови, че турското правителство незаконно е отнело собствеността на Вселенската Патриаршия през 1997 г., чрез Генералната дирекция за фондациите. Съдебното дело беше заведено от Патриаршията през април 2005 г. Решението на съда се обосновава с “нарушаване на член 1 от допълнителния протокол на Конвенцията за защита на човешките права и на основните свободи”.
Европейският съд в Страсбург също така изрази сериозен скептицизъм относно прочутия закон от 1935 г. за фондациите в Турция, с който са отнети имотите на различни малцинства, отбелязва гръцкият печат.
Решението на съда оставя 6-месечен срок на двете страни да постигнат споразумение, преди да влезе в задължителна сила.

Пететажната дървена сграда на сиропиталишего , построена през 1898 г. от френска компания, е била предназначена за хотел и казино, но султан Абдул Хамид ІІ не предоставя лиценз за ползване. Турският банкер от гръцки произход Зафирис купува сградата и я дарява на Вселенската патриаршия през 1902 г., за да бъде преустроена като православно сиропиталище и училище за момчета. През 1903 г. правото на ползване на имота – а не правото на собственост – на Сиропиталището е дадено на учредената Фондация на православното малцинство. По-късно Турция одобрява указ, който урежда правния статут на фондациите. През 1935 г. Фондацията е призната като юридическо лице, въз основа на новия Закон за фондациите. Сиропиталището е използвано по предназначението си до 1964 г., когато последният ученик завършва обучението си.
Тогава започват и проблемите, като през 1964 г. от съображения за безопасност турските власти нареждат на Фондацията да освободи Сиропиталището и незаконно завладяват собствеността и нейното управление. Те също използват като претекст това, че вече няма православни сираци в Турция, и заявяват, че основното предназначение на Фондацията е невалидно. През 1997 г. Главната дирекция на фондациите издава решение, че Фондацията е приключила благотворителната си дейност, разпуска ръководните й органи и поема нейното управление. Фондацията обжалва решението, но турските административни съдилища отхвърлят жалбата. /БЛИЦ