Сексробиня на ИДИЛ с потресаващ разказ: Гардове на главатар ме изнасилваха, надъхваха се с порно

С днешна дата близо 5000 жени и момичета са сексробини на ИДИЛ. Купувани и продавани като домакински съдове, те са насилвани ежедневно. Електронното издание stylist.co.uk се е срещнало с 22-годишна жена, която е била сексробиня на един от главатарите на "Ислямска държава". Героинята им се представя като Нуур. Тя е отвлечена от ИДИЛ миналата пролет от селцето Коджо в Северен Ирак. След няколкомесечни ужасии жената успява да избяга. Ето нейната драматична история:

&quot;Представете си, че един ден се събуждате и всички мъже от рода ви са изчезнали. Няколко часа след това чувате тътена на бойни машини и свистенето на куршуми. След това си представете, че всички жени от рода ви са качени на бусове и откарани в различни посоки от същите хора, които са отвлекли мъжете ви. И след няколко дни се озовавате на пазар за роби, където сте продадени заедно с по-малката ви сестра на мъж, който е на годините на дядо ви. Който е дебел, мазен и гаден и мирише на лошо. И накрая си представете, че същия този мъж ви изнасилва всеки ден по няколко пъти. И като се отегчи от вас ви преотстъпва на своите шестима гардове. И преди да издевателстват над вас тези изроди да се надъхват с порнографски филми. Всичко това не е измишльотина, а моят живот допреди няколко месеца.&nbsp;<br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/seks2.jpg" width="510" height="335" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> Казвам се Нуур и допреди 14 месеца животът ми в малкото селце Коджо в Северен Ирак си беше приказка. <br /> Живеех с майка ми, двете ми сестри и осемте ми братя. Бяхме бедни и животът ни беше доста обикновен. Но бяхме щастливи. След това Даеш, както при нас наричаме ИДИЛ, се появиха в нашето селце. <br /> <br /> Терористи обградиха къщите ни и ни принудиха да се предадем насила. И щели да ни оставят живи. Само дето се оказа, че ако до три дни не приемем доброволно исляма, ще ни убият. Командирът на Даеш, който се наричаше Абу Хамза заповяда на всички селяни - и мъже, и жени да се съберат в училището.Там се оказа, че ни чакат запалени багери. Те трябваше да погребат в общи гробове труповете на нашите мъже.&nbsp;<br /> <br /> Жените ни натовариха в бусове и ни откараха в град Мосул. Мястото, където се продаваха жените, бе огромно хале без прозорци. И там войниците се караха коя от нас и защо искат да купят. Държаха ни заключени, за храна получавахме само развален хляб и две чаши вода. <br /> <br /> След няколко дни бях продадена на стар, дебел и грозен мъж на име Селман.&nbsp;Заведе ме в дома си и каза, че иска да прави секс с мен. Обясних му, че съм неразположена. Той се вбеси и настоя да провери дали не го лъжа. <br /> <br /> Селман ме заплаши, че ако не правя секс с него, &nbsp;ще ме даде на неговите шест охранители. Те определено нямало да бъдат толкова мили, колкото е той. И въпреки всичко ме насили. Правеше това дни наред. Излизаше сутрин и се връщаше вечер. И настояваше да прави секс с мен. Преди това ме принуджаваше да гледам неговата колекция с порнографски филми. &nbsp;Гасеше цигарите си върху мен - по гърдити ми, раменете, стомаха и краката. Понякога си слагаше топките в устата ми и настояваше да ги лижа. Изобщо не го интересуваше когато съм болна. <br /> <br /> Един път избягах, но той ме хвана. И направи това, от което се страхувах - даде ме на шестимата си охранители да ме изнасилват. И те го правиха цяла нощ въпреки моите викове за помощ. Сутринта след груповото изнасилване не можех да се движа от прекалената болка. Разплаках се и си спомних за майка ми.<br /> <br /> След няколко дни бях отведена в друга сграда и продадена на мъж за100 британски лири. И кошмарът ми започна отначало. Не мислех, че ще мога да се измъкна от този ад. <br /> <br /> Все пак един ден избягах и потърсих помощ на врата на най-близкия дом до моя затвор. Той се оказа собственост на млада жена и баща й.. Казах им,че съм язидка и че съм била многократно насилвана. Те ме приеха, нахраниха и оставиха в дома си две седмици, макар за тях да беше рисковано. Те ми направиха лична карта, купиха ми облекло . И ме изпратиха до Киркук, където се събрах с остатъците от огромната си някога фамилия. <br /> <br /> От тогава до днес работя в лагера за хора, преживели насилие в Кюрдистан. Сестрите ми са с мен, но не знаем нищо за майка ни&quot;. <br /> <strong><br /> Превод и редакция: БЛИЦ<br /> </strong> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> .<br /> &nbsp;