„Чух звънеца. Отидох до вратата и я отворих. В този момент съседката ми се втурна към мен и ме удари – сякаш с юмрук в гърдите.“ Това разказва 56-годишният Арндт С., една от двете жертви на 30-годишната българка Глория К., която на 6 юни предизвика хаос в жилищна сграда в Мюнхен. Само минути след нападението Глория е застреляна от полицията и по-късно умира в болница.
Арндт затваря вратата инстинктивно, без още да знае какво се е случило. „Видях, че кървя. Обилно. Изпитах истинска паника. Страх.“ Той се обажда на спешна помощ и на съседите си, за да ги предупреди, че Глория е опасна. Докато линейката пристига за седем минути, времето за него се точи „мъчително дълго“.
Второ нападение и фаталната развръзка
След нападението над Арндт, Глория посяга и на 25-годишна жена. И тя е ранена, но без опасност за живота. Междувременно полицията вече е алармирана. Когато служителите на реда се опитват да задържат българката, тя продължава да заплашва с нож – това налага употребата на оръжие. Жената е простреляна и хоспитализирана, но умира от нараняванията си малко по-късно.
„Прободна рана в областта на сърцето“
В болницата Арндт научава колко близо е бил до смъртта. „След томографията ми казаха, че раната е дълбока около 2,5-3 см. Само гръдната кост е спряла острието.“ Мъжът признава, че още е в шок, но не изпитва гняв. „Молих се за нея. Мисля, че беше объркана“, казва той.

Предупреждения, игнорирани от властите
По-рано същата вечер, около 18:30 ч., Глория вече е създавала проблеми в местен супермаркет. Заплашвала е персонала и полицаи, които са били извикани на място. Задържана е и отведена в районното управление, но след като се успокоява, е освободена – около 19:15 ч. Половин час по-късно започва кървавата ѝ атака.
Краят – и въпросите след него
Около полунощ Арндт се прибира в дома си, придружен от полицията. Там разбира, че Глория е починала. „Простреляна. Не е оцеляла. Това ми казаха“, споделя мъжът.
Инцидентът оставя след себе си въпроси за реакцията на властите и докъде може да доведе подценяването на психични състояния. Съседът, който оцеля, остава с късмет – и с шока, че животът му е бил в ръцете на някой, когото познава от години.