Сензация в научния свят, свързана с Айнщайн

Астрономи обявиха, че са доказали още една теория на Албърт Айнщайн.

Учените от Института "Макс Планк" заедно с помощта на Европейската южна обсерватория (ESO) са доказали, че звезда, която е в орбита около свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път се движи точно така, както Айнщайн е предвидил на базата на неговата теория на относителността.

Орбитата на звездата S2 около черната дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път се оказва, че е като розетка, а не като елипса, както би следвало от теорията за гравитацията на Нютон. Заключението е постигнато след 27-годишно наблюдение на звездата чрез "Много големия телескоп" (VLT) на ESO.

От данните се вижда, че S2 обикаля около Стрелец А* точно, както теорията на относителността предвижда - орбитата не е затворена и статична, а се движи и напред в една равнина. Този ефект е наблюдаван за пръв път в орбитата на Меркурий около Слънцето, още преди повече от 100 години.

Поведението на S2 около черната дупка, подкрепя и теорията на учените, че Стрелец А* е супермасивна черна дупка с маса около 4 млн. пъти по-голяма от тази на Слънцето.

S2 обикаля около нея, като се доближава най-много на около 20 млн. км. от черната дупка или 120 пъти дистанцията между Земята и Слънцето. Това я прави една от звездите с най-близка орбита около Стрелец А* откривани досега.

S2 се движи с много висока скорост, като при най-близката си точка около черната дупка, се движи със скорост близо 3% от тази на светлината и завършва една обиколка за 16 години.

Теорията на относителността успява да предвиди точното местоположение на орбитата на S2 при всяка ротация и преките наблюдения на звездата отговарят напълно точно на всяко изчисление чрез модела на Айнщайн.

Ефектът на орбита като розетка е наречен Радиус на Шварцшилд, като досега не е бил наблюдаван при звезда, която обикаля около свръхмасивна черна дупка.

Проучването позволява на учените да разберат повече и за Стрелец А*. Чрез него учените ще могат да изчислят колко невидима материя, например тъмна материя или по-малки черни дупки, има около Стрелец А*.

Астрономите се надяват, че със следващия телескоп на ESO, който ще е още по-голям и чувствителен, ще могат да улавят звезди, които не са толкова ярки, но обикалят още по-близо около черната дупка. Толкова близо, че "да усетят ротацията на черната дупка", казва Андреас Екарт, един от ръководителите на екипа.

Ако това се случи, асторномите ще могат да измерят въртенето и масата на Стрелец А* и да определят времето и пространството коло нея. "Това ще бъде изцяло друго ниво на тестване на относителността", казва Екарт.