Шофьорите в ЕС бесни от цените на горивата, но ще става все по-лошо
Ситуацията се усложнява от забраната на Европейския съюз за внос на руски петрол, която се очаква да доведе цените на горивата до исторически върхове
Европа е изправена пред нарастваща криза заради покачващите се цени на бензина, докато нейните граждани се подготвят за лятната си ваканция и дългите пътувания с кола към морето или планината, пише Днес Бг.
Европейците са ядосани от удара върху цената на живота на континент, където хората разчитат на автомобили за по-голямата част от всички пътувания, особено в селските райони. Субсидиите, добавящи милиарди към вече разтегнатите национални бюджети, се оказват безполезни, а облекчение не се вижда, тъй като цените на петрола, а оттам и на бензина, поставят нови рекорди всеки ден.
Ситуацията се усложнява от забраната на Европейския съюз за внос на руски петрол, която се очаква да доведе цените на горивата до исторически върхове.
Различните национални субсидии и цени в цяла Европа изкривява свещения единен пазар на ЕС. Шофьори от Нидерландия и Германия започнаха да пресичат границите, за да зареждат по-евтино гориво, плащано от данъкоплатците на съседните страни.
До 8.30 часа сутринта в германския град Гронау, точно отвъд границата на холандския град Енсхеде, опашките пред бензиностанциите бяха дълги до 200 метра. Тя беше причинена от холандски автомобилисти, които се насочваха през границата, за да се възползват от субсидиран немски бензин, който е с около 0,50 евро по-евтин на литър, отколкото в Холандия.
"Разбира се, че ще го направя", казна един холандец, който чака на опашката, пред RTV Oost. "Няма сам да си бъркам в джоба, нали?"
От другата страна на границата в Денекамп, холандските бензиностанции имат обратния проблем. Клиентите са изчезнали, по думите на Роелевелд, собственик на франчайз бензиностанция, пред NOS, обществената телевизия на страната.
Германия намали акцизите върху горивата за най-малко три месеца от 1 юни, като намаленията са от 0,30 евро на литър за бензина, както и и намаление на ДДС-то. Благодарение на намаленията на акцизите разликата в цената на литър между холандските и немските бензиностанции нарасна мигновено до почти 0,40 евро и се повиши до 0,50 евро, тъй като цената на петрола продължава да расте. Никога не е имало по-голяма ценова разлика с Германия, а въздействието върху трансграничната търговия заплашва единния пазар на ЕС, който би трябвало да изравни подобни изкривявания.
"Винаги тук е било малко по-скъпо, но не и с такава разлика в цената. Правителството не прави нищо. Бих искал еднаква ставка на акциза в целия ЕС", заявява Роелевелд, цитиран от The Times.
Разликата в цената, до 35 евро за зареждане на автомобил, също насърчава струпването на автомобили, тъй като шофьорите се запасяват, като пълнят контейнери, увеличавайки опасността за шофьорите по натоварени пътища и магистрали.
ANWB, Кралският холандски туристически клуб, предупреди шофьорите да не трупат гориво. Съгласно условията на Споразумението на Европа от 1957 г. относно международния превоз на опасни товари по шосе, шофьорите могат да превозват до 240 литра през границите, като пълнят както резервоара на автомобила си, средно 40-70 литра, така и туби за багажника си, стига контейнерите не са по-големи от 60л.
Въпреки че холандските шофьори плащат акциз, когато транспортират горивото обратно у дома, реалността на единния пазар на ЕС без граници означава, че няма митнически проверки, така че не се плащат данъци.
"Последствията могат да бъдат катастрофални, ако горивото се разлее по време на сблъсък. Това, което е официално разрешено, не винаги е равносилно на безопасното", обяснява Ерик Ян де Йонг, говорител на ANWB.
Ян Питер де Уайлд от мрежата на бензиностанциите Kuster Energy казва, че холандците, които пълнят туми с "един замах", рискуват живота си и безопасността на другите участници в движението. "Вие сте движеща се бомба", казва той.
Въпреки относително обширната железопътна мрежа и усилията за ограничаване на използването на изкопаеми горива — ЕС иска пълна забрана на новите двигатели с вътрешно горене от 2035 г. — пътуванията по шосе все още са най-разпространеният начин за пътуване в Европа. В ЕС пътуванията с кола представляват 83% от пътнико-километрите, в сравнение с едва 8% за влаковете.
В ЕС има повече от 246 милиона автомобила, което се равнява на 55% от населението му, а тези, които не се захранват с изкопаеми горива, представляват само 5% от тях, според данни от миналия месец на Европейската асоциация на автомобилните производители.
В Германия и Франция повече от 80% от домакинствата притежават автомобили, като в Италия този процент се покачва до почти 90%, което прави въпроса за цените на горивата и субсидиите горещ политически въпрос за всички европейски правителства.
Въпреки че холандските автомобилисти се редят на опашки и зареждат в Германия, самите германци се оплакват, че разходите за бензин все още са твърде високи. Те са близо до 2 евро за литър и се покачват, тъй като цените на петрола изпреварват усилията на правителството. На свой ред германците вече пресичат границите, към Полша, за да напълнят резервоарите си.
Ренате Кюнаст, висш германски депутат от Зелените, чиято партия е в коалиционното правителство на Олаф Шолц, призова министрите да се откажат от субсидията. "Не можем да определим цената на газа", каза тя пред телевизионния оператор на ARD, като призова непредвиден данък върху енергийните компании за финансиране на алтернативи на автомобили като местния обществен транспорт.
Субсидиите създават други политически проблеми. В Унгария правителството ограничи цената на бензина до 480 форинта (1,2 евро) за литър, около половината от цената в Холандия. За да попречи на шофьори и камиони от съседни страни, като Австрия, където цената е 2 евро за литър, да заредят евтино гориво, Унгария забрани зареждането на превозни средства с чужди номера на намалени цени.
Политиката предизвика тревога в Брюксел, тъй като се появиха съмнения, че е дискриминационна според правилата на единния пазар, предвещавайки поредната битка с Будапеща в поредица от спорове за предполагаеми нарушения на правото на ЕС. На всичкото отгоре на Будапеща вече е дадено безсрочно освобождаване от забраната на ЕС за внос на руски петрол през тръбопровода "Дружба".
Много европейски правителства, които смятат, че нямат алтернатива на субсидиите, тъй като страховете от народни протести срещу покачването на цените нарастват. Най-тежко засегнаха са селските общности с лош обществен транспорт.
В Испания, следвайки модела другаде, субсидията от 0,20 евро/л, която еше въведена в началото на пролетта, не успява да се справи, заплашвайки да разпали отново протестите на шофьорите на камиони, които доведоха икономиката до застой през март. Правителството заяви миналата седмица, че ще удължи субсидията до края на лятото, но цената на бензина продължи да расте, достигайки рекордни нива и заличавайки около три четвърти от субсидията. Ситуацията е подобна и в Италия, където правителството въведе субсидия от 0,25 евро/л, за да предотврати протестите.
Френска субсидия от 0,18 евро/л през април също е застрашена да бъде погълната. Първоначално мярката беше предназначена да продължи четири месеца и струва 3 милиарда евро, но президентът Макрон обяви, че ще остане в сила през лятото. Той се опасява от нови протести заради цената на горивото или от възраждането на движението gilet-aune, което разтърси Франция през 2018 и 2019 г., въпреки че призракът досега не успя да се материализира.
По-скоро Макрон се тревожи, че кризата с разходите за живот като цяло ще го лиши от това, което би трябвало да бъде лесна победа на парламентарните избори този уикенд.
Протестите започнаха тази седмица в Полша, тъй като цените на горивата достигнаха исторически върхове, въпреки че при 1,66 евро/л те са по-ниски, отколкото в много други европейски страни. Миналата седмица президентът Дуда удължи живота на "антиинфлационния щит", което означава, че по-ниските ставки на акциза, въведени през февруари за някои горива, ще останат до края на юли.
Лятото не изглежда добре и търговците на петрол предупредиха, че най-лошото тепърва предстои. Суровият петрол Brent, международният бенчмарк за петрол, се търгува при 120 долара за барел. Той може да нарасне до над 150 долара или дори до 175 долара. Това би надвишило рекордната цена на Brent от $147, която беше достигната в навечерието на финансовата криза през 2008 г.
Джеръми Уиър, главен изпълнителен директор на Trafigura Energy Trading Group, каза снощи, че цените на петрола стават "параболични" - като когато вече растящата цена внезапно скочи до рекордни нива.
"Ситуацията е критична", каза той на конференция, организирана от Financial Times. "Наистина мисля, че ще имаме проблем през следващите шест месеца."