Осемгодишният му син е мъртъв, съпругата му има мозъчни увреждания, а седемгодишната му дъщеря губи крак. Бил Ричард е баща, разкъсван от скръб, след като семейството му бе почти напълно разрушено след атентата в Бостън. Историята разказва британският ежедневник „Телеграф”.
&nbsp;Докато чакал на финала на маратона със своите най-близки, с широка беззъба усмивка и големи очи Мартин Ричард бил изражение на детската радост.<br /> <br /> Моменти по-късно неговото умно и жизнено момче, което обичало да играе футбол и да кара колело, му било отнето за секунда от насилието, което пропука семейството му и остави града да плаче.<br /> <br /> Тенджера под налягане, напълнена с експлозиви и метал и поставена в черна чанта, избухва на тротоара, където Мартин точно се е върнал, за да бъде с майка си Денис, сестра си Джейн и брат си Хенри.<br /> <br /> Взривът отнема живота на Мартин, изтръгва крака на седемгодишната Джейн и нанася сериозни мозъчни увреждания на 43-годишната г-жа Ричард.<br /> <br /> Все още никоя групировка или организация не е поела отговорността за атаката, която властите в САЩ третират като терористичен акт. И която отне живота на трима души и рани други 176. Няма и мотив.<br /> <br /> Г-н Ричард &ndash; 42-годишен квартален активист, говори за разбитото си сърце, след като оплака загубата на &bdquo;скъпия си син&rdquo;.<br /> &bdquo;Благодарим на близките и приятелите си, тези, които познаваме, и тези, които никога не сме срещали, за техните съболезнования и молитви&rdquo;, каза той в свое изявление. &bdquo;Моля ви да продължите да се молите за семейството ми, докато си спомняме за Мартин&rdquo;.<br /> Свещ беше запалена във вторник вечерта пред дома на семейство Ричард на тихата улица в Дорчестър &ndash; предградие на Бостън, където една единствена дума бе написана на асфалта с тебешир &ndash; &bdquo;Мир&rdquo;.<br /> <br /> Същата дума бе нарисувал на цветен постер миналата година Мартин в училище. &bdquo;Не наранявайте повече хората&rdquo;, допълваше написаното от него.<br /> <br /> &bdquo;Те са най-сладките, най-чудесните деца&rdquo;, разказва тяхна учителка, изтривайки сълзите си и поставяйки цветя през дома им. &bdquo;Винаги толкова щастливи и изпълнени с живот&rdquo;.<br />