Скопие категорично: Не възприемаме тезата на България за обща история
Следващото заседание на комисията ще се проведе към края на февруари в София
"Няма промяна в реториката и в разбирането на българската страна, а докато това е така, не очаквам да има напредък. Когато едната страна обвинява другата, че не иска да приеме абсолютната истина на първата, не може да се очаква напредък в процеса". Това заяви Драги Георгиев – съпредседател на македонската част на Смесената комисия по исторически и образователни въпроси, цитиран от БГНЕС.
Той коментира последното изказване на съпредседателя на българската част проф. Ангел Димитров от тази сутрин, че в комисията няма напредък "поради неподготвеност на колегите да приемат, че имаме обща история, която започва през средните векове".
"Доколко ще бъде възможно да се доближат позициите, зависи и от двете страни. Но с подобни изявления другата страна определя предварително посоката, в която ще протичат срещите", предупреди Георгиев и продължи:
"Българската страна настоява за обща история, която започва през средните векове. Ние не бягаме от общата история, но тя не трябва да се разбира по начина, по който прави това българската страна – че историята от средните векове до 1945 г. е обща. Ако е така, тогава това изобщо не е обща история, а историята на един и същ народ. Подобен подход е ненаучен, не е исторически, а е единствено политическо тълкувание. С тази постоянна реторика всъщност се минира изходът от срещите".
Той потвърди съобщеното от Ангел Димитров тази сутрин, че е договорено до края на май да се проведат три срещи.
Последния път уговорката е била те да се проведат до края на юни, но на междуправителствената среща в София миналата седмица е договорено този срок да бъде съкратен, за да може комисията да допринесе за новата динамика в отношенията между двете държави.
Следващото заседание на комисията ще се проведе към края на февруари в София.
Досега историческата комисия е предоставила на правителствата в София и Скопие препоръки за съвместно честване на пет личности: цар Самуил, братята Кирил и Методий, Св. Константин и Св. Наум Охридски.