След 45 дни в Истанбул може да стане много страшно

През следващите няколко месеца големите градове в Турция са изправени пред изчерпване на водата, като предупрежденията са, че остават с по-малко от 45 дни вода за Истанбул, пише BG VOICE.

Малкото количество валежи доведоха до най-тежката суша в страната от десетилетие и оставиха мегаполиса от 17 милиона души с критично ниски нива на вода, предупреди турската камара на химическите инженери.

Кметът на Анкара Мансур Яваш заяви по-рано този месец, че столицата има още 110 дни водни запаси в язовири и резервоари.

Измир и Бурса, следващите два най-големи града в Турция, също се борят с опразващи се водоеми, които са пълни съответно с около 36% и 24%, а земеделските производители в районите за производство на пшеница като равнината Коня и провинция Одрин на границата с Гърция и България предупреждават за слаба реколта.

Острата липса на валежи през втората половина на 2020 г. – наближаваща 50% на годишна база за ноември – накара дирекцията по религиозните въпроси да инструктира имами и техните общини да се молят за дъжд миналия месец.

Турция е страна с „водно напрежение“, с едва 1346 кубически метра вода на глава от населението годишно и се е сблъсквала с няколко суши от 80-те години на миналия век поради комбинация от ръст на населението, индустриализация, разрастване на градовете и климатичните промени.

„Вместо да се съсредоточи върху мерки за поддържане на търсенето на вода под контрол, Турция настоява да разшири водоснабдяването си чрез изграждане на още язовири …

Турция е построила стотици язовири през последните две десетилетия“, каза д-р Акгюн Илхан, експерт по управление на водите в Истанбулския Център за политики. „Предупредителните знаци са там от десетилетия, но на практика не е направено много.“

Турция отдавна дава приоритет на икономическия растеж пред опазването на околната среда и остава единствената държава от Г-20, освен САЩ, която все още не е ратифицирала споразумението от Париж от 2015 г.

„Всички знаят, че водните басейни трябва да бъдат запазени, особено за тези епизоди на суша, които стават все по-тежки и дългосрочни“, каза д-р Юмит Шахин, който преподава глобални климатични промени и политика в областта на околната среда в университета Сабанджи в Истанбул.

„И все пак в Истанбул, например, най-жизненоважните водни басейни, последните гори и земеделски земи бяха отворени за проекти за градско развитие … новото летище, новият мост на Босфора, свързаните с него пътища и магистрали и проекта за Истанбулски канал. Тези политики не могат да разрешат проблема със сушата в Турция.“

Екрем Имамоглу, избран през 2019 г. за кмет на опозиционната партия в Истанбул, въпреки ожесточената съпротива от управляващата в Турция партия „Справедливост и развитие“ (ПСР), каза пред „Гардиън“, че Истанбул е бил успокоен от предишни кметове на ПСР, че огромната язовирна система Мелен ще осигури нуждите на града от вода без емисия до 2070г.

При влизането си в длъжност обаче администрацията му осъзнава, че строителните проблеми ще забавят проекта за няколко години.

Засега общината призова жителите да обмислят внимателно как да пестят вода, включително да затварят крана, докато мият зъбите или се бръснат, да изключват клапаните, подаващи се в мивки, и да инсталират кранове за по-ниска употреба.

„Водата днес не би представлявала проблем, ако язовирът беше активен. Но трябва да помислим и за широки проблеми с изменението на климата … Ако в Мелен не вали, не можете да вземете вода и от там “, каза Имамоглу.

В Измир местните власти се подготвят срещу недостиг на вода, като копаят 103 нови сондажа, рециклират отпадъчни води и свеждат до минимум загубите и течовете, като ремонтират остаряващите тръби, обясни кметът на града Тунч Сойер.

В крайна сметка градовете на Турция се нуждаят от много дъжд, незабавно, за да не се налага да дават вода през следващите няколко месеца – и дори постоянните валежи през останалата част от зимата може да не са достатъчни за земеделските общности да спасят реколтата от тази година.

Сушата създава порочен кръг, казва Илхан: намаленото селскостопанско производство и повишените цени на храните могат да доведат до нарастване на бедността и миграцията между селските и градските райони, влошавайки съществуващия натиск върху градската водна инфраструктура.

„Турция разполага с икономически и технологични средства за отстраняване на повредения воден цикъл“, добави тя. „Липсващият елемент е политическата воля да се предприемат тези стъпки.“